Дете на времето
Дете на времето читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
Ала Тими никога нямаше да попадне в този свят.
Мис Фелоус се надяваше, че ще сполучи да разсее болката на Тими с престорена веселост:
— Ама, Тими, защо? Какво ще правиш там? Защо искаш да отидеш навън? Знаеш ли колко студено става през зимата?
— Студено?
Гледаше я учудено. Не знаеше какво означава „студено“. Пък и как ще се страхува от студа дете, проходило сред снежните полета на ледниковия период?
— В хладилника е студено. Една-две минути след като излезеш, ушите и носът започват да те болят. Това се случва само през зимата. През лятото навън става много горещо, като в печка. Всички се потят и се оплакват колко е топло навън. И вали. От небето се изсипва вода и дрехите на хората прогизват, на тях им става мокро и неприятно…
Жалки и отвратителни обяснения! Тя го съзнаваше и се чувстваше ужасно. Да убеждаваш момченцето, което никога няма да напусне малките стаички, че във външния свят има някакви незначителни физически неудобства, бе като да разправя на сляпо дете, че цветовете и формите са скучни, досадни глупости и че всъщност няма какво толкова да се види.
Без да обръща внимание на окаяните й извъртания, сякаш нищо не бе казала, Тими продължи:
— Джери казва, че в училище имат най-различни игри, а аз ги нямам, че имат филмчета и музика. Казва, че в дет-ска-та гра-ди-на ходят много деца. Казва… казва… — позамисли се и после тържествуващо вдигна ръце с разперени пръстчета, — казва, че са толкова.
— И ти имаш филмчета — рече мис Фелоус.
— Само малко. Джери каза, че за един ден гледа повече филмчета, отколкото аз през цялото време.
— Ще ти намерим още филмчета. Много филмчета. И музика.
— Може ли?
— Още днес следобед.
— Може ли да ми донесеш „Четиридесетте разбойника“?
— Джери ли ти я разказа? От детската градина?
— Там има едни крадци в една пещера и едни делви… — той замълча, — големи делви. Какво е това „крадци“?
— Крадците са хора, които вземат нещата на други хора.
— Аха.
— Ще ти взема „Али-Баба и четиридесетте разбойника“ — обеща мис Фелоус. — Тя е много известна приказка. Има и други — „Синдбад мореплавателя“, той пътувал навсякъде по света и всичко видял — за миг гласът й се разтрепери, но видя, че смисълът на думите й не бе разстроил Тими. И „Пътешествията на Гъливер“, и нея ще поръчам. Той отишъл в страна с мънички хора, а после в земята на великаните. Накрая… — мис Фелоус се поколеба. Толкова много пътешествия, толкова много безразборни търсачи на приключения! А може и да бъде добре: да запълни затворническите дни на Тими с разкази за чужди далечни странствания. Нямаше да е единственият самотник, който се наслаждава на подобни повествования.
— После ще ти взема историята на Одисей, който се бил в една война, а след туй десет години търсил обратния път към дома и семейството си — отново почувства болка. Мъчно й беше за детето. И то като Гъливер, Синдбад и Одисей бе чужденец, в чужда земя, тя никога не можеше да забрави това. Нима всички легенди на света разказваха за скитници, отнесени на непознати места, които се мъчат да се върнат в родината…
Очичките на Тими обаче блестяха.
— Моля, мис Фелоус, вземи ги веднага! Моля!
Поне засега момченцето се утеши.
Поръча всички митове и басни по каталога. Купчината филми в детската стая стана по-висока от момчето. Когато Джери не идваше, Тими ги гледаше с часове, отново и отново.
Мис Фелоус трудно можеше да отгатне до каква степен ги разбира. Те безспорно бяха наситени с идеи, образи и места, които не му бяха много ясни. От друга страна, кое ли хлапе на пет-шест години вникваше в значението на приказките? Възрастните са безсилни да проникнат в детския разум, за да открият истината. И тя обичаше тези истории като малка, също и други момченца и момиченца преди нея стотици и хиляди години по-рано, а подробностите, които им убягваха, запълваха с помощта на въображението си. Надяваше се и с Тими да е така.
След първоначалните си колебания относно Гъливер, Синдбад и Одисей реши да остави в набъбващата му видеотека филмчетата, които бяха предизвикали у него въпроси за собствената му съдба. Знаеше, че децата се разстройват значително по-трудно, отколкото си мислят възрастните, че някой кошмар от време на време не би ги обезпокоил особено. Никое дете не бе умряло от страх, докато му разказват приказката за Златокоска и трите мечки, макар че тя всъщност бе доста ужасяваща. Нито подлите вълци и тътрещите се злобни същества, нито ужасните троли от детските приказки оставяха трайни белези. Децата обичаха такива историйки…
Не беше ли злият човек от легендите, косматото страшилище с рунтави вежди и огнени очи спомен за времето, когато из Европа са бродели неандерталците? Нещо такова се споменаваше в книгите на доктор Макинтайър. Дали Тими щеше да се разстрои от мисълта, че принадлежи към племе, оцеляло единствено в приказките като презряно страшилище? Не, не, реши тя, подобно нещо не би му дошло наум. Само свръхобразовани възрастни можеха да се вълнуват от подобни предположения. Тими се сковаваше от страх като всяко дете, докато слушаше за злите чудовища и се завиваше презглава, прехласнат от ужас пред въображаемите сенки, изникващи в мрака. Нямаше и най-малка вероятност да направи подобни злокобни изводи за произхода си от кошмарните приказки.
И така, филмчетата продължаваха да пристигат и Тими ги гледаше едно след друго. Сякаш бе скъсана язовирна стена и огромното, неудържимо човешко въображение се изливаше в душата на момченцето. Тезей и Минотавъра, Персей и Горгоната, цар Мидас и златното докосване, вълшебният свирец от Хамелин, подвизите на Херкулес, Белерофон и Химерата, Алиса в огледалния свят, Джак и Бобеното стъбло, Аладин и вълшебната лампа, Рибарят и Морския Джин, Гъливер в Страната на лилипутите и в Страната на хоинъмите, приключенията на Один и Тор, битката между Озирис и Сет, скиталчествата на Одисей, пътешествията на капитан Немо… нямаха край, а Тими жадно ги поглъщаше. Не се ли объркваше всичко в главата му? Беше ли способен да ги различи едно от друго или да си ги спомни след час? Мис Фелоус не знаеше и не се опитваше да разбере. Засега само го оставяше да се потопи в потока от предания, да изпълнят съзнанието му; да му позволи да достигне вълшебния свят на приказките. Имаше право на това, след като реалният свят на къщи, самолети, магистрали и хора бе завинаги недостъпен за него.
Когато филмчетата му омръзваха, мис Фелоус му четеше книжки. Историите бяха същите, но сега той пресъздаваше картините във въображението си.
Имаше резултат. Неведнъж го бе чувала да разправя на Джери някоя невероятно изопачена версия на филмчетата — за Синдбад, който пътувал с подводница, или за Херкулес, който бил пленен от лилипутите. И Джери съсредоточено слушаше приказката със същото удоволствие, с което Тими я разказваше.
Мис Фелоус уреди всичко казано от момчето да се записва. То представляваше важно доказателство за интелигентността му. Нека който си въобразява, че неандерталците са диви, космати получовеци, чуе как Тими разказва историята за Тезей в лабиринта! Нищо, че си мисли, че героят в легендата е Минотавъра.
И тогава отново се появиха кошмарите. Сега, когато пространството извън сферата започна да придобива реални очертания в представите му, кошмарите зачестиха.
Сънуваше едно и също, поне доколкото тя можеше да прецени — все външния свят. После неуверено се опитваше да го опише — неизменно се озоваваше навън, сред огромното празно място, за което толкова често й разказваше. Само че в новите сънища не беше вече пусто. Сега там имаше деца и страни, неописуеми полупредмети, полуосъзнати, полуразбрани образи от книжките или полузабравени спомени от далечното неандерталско минало.
Децата обаче не му обръщаха внимание, а предметите му се изплъзваха, когато опиташе да ги докосне, и макар да навлизаше във външния свят, никога не ставаше част от него. Скиташе из огромната празнота на сънищата не по-малко самотен, отколкото в кукленската къща. Много често в подобни мигове се събуждаше разплакан.