Владетелката на замъка

Знаех, че ще бъде така. Горчивият жизнен опит щеше да ни помогне да оценим по-добре радостта, която бихме да си доставим един на друг.

— Скъпа, сега трябва да решим кога ще се оженим. Не искам повече да чакам. Ставам страшно нетърпелив, щом става дума за собствените ми желания. Утре ще се приберем в Маунт Мелин, за да обявим годежа си. Не, не утре… вдругиден. Имам още малко работа тук. Щом се приберем вкъщи, ще дадем голям бал в чест на годежа, а след месец тръгваме на сватбено пътешествие в Италия, ако не възразяваш.

Плеснах с ръце като наивна ученичка.

— Какво ли ще си помислят в Маунт Мелин?

— Кой, слугите ли? Бъди сигурна, че нищо не е останало скрито от тях. Те са истински домашни детективи. Не им убягва и най-дребната подробност. Защо трепериш, скъпа? Студено ли ти е?

— Не, но съм страшно развълнувана. Все още си мисля, че всеки момент ще се събудя и всичко ще свърши.

— Искаш ли да прекараме медения си месец в Италия?

— С теб бих отишла и на Северния полюс.

— Скъпа г-це Лий, вие сте незаменим събеседник. Представям си колко интересни и оживени разговори ни очакват. — Имах чувството, че прави сравнение между мен и Алис, и отново потръпнах.

— Виждам, че си доста разтревожена как ще бъде приета вестта за женитбата ни — продължи Конън. — Слугите… съседите… не се безпокой, скъпа. Г-ца Лий е трезвомислеща девойка. Копнея да съобщя на Питър Нанзълок, че ще ми станеш жена. Честно казано, много те ревнувах от този младеж.

— Мисля, че не е било необходимо.

— Въпреки това много се безпокоях. Непрекъснато си мислех, че той ще успее да те убеди да заминеш с него за Австралия. Бях готов на всичко, за да го предотвратя.

— Дори и да се ожениш за мен ли?

— Това е най-малкото. Щях да те отвлека и да те затворя в кулата, докато той замине.

— Не е имало нужда да се безпокоиш.

— Сигурна ли си? Той е много красив мъж.

— Може би, не съм забелязала.

— Бях готов да го убия, когато има нахалството да ти подари Джасинт.

— Мисля, че той е искал просто да се пошегува, защото е предполагал, че няма да приема подаръка му.

— Значи няма защо да се опасявам от него.

— Нито от него, нито от когото и да било.

Конън започна да ме целува страстно, цялото ми тяло тръпнеше. Мислех си като всички наивни влюбени, че никога не е имало любов, по-голяма от нашата.

— Вдругиден ще потеглим за Маунт Мелин, скъпа. Веднага ще се погрижа за всичко и след месец ще бъдем съпрузи. Ще организираме бал, за да съобщим за годежа си, и ще поканим всички съседи на сватбата. Такава е традицията, мила моя, трябва да я спазим. Знам, че ще се справиш великолепно. Притесняваш ли се?

— Само малко.

— Този път ще открием бала двамата, скъпа ми г-це Лий.

— Да — замечтано отвърнах аз и си представих как танцувам със зелената рокля, кехлибарения гребен и диамантената брошка, която ми донесе такова невероятно щастие.

Сигурна бях, че ще бъда достойна съпруга на Конън. Сетне той заговори за Алис.

— Никога не съм ти разказвал за първия си брак.

— Да.

— Не бях щастлив с Алис.

— Съжалявам.

— Това беше брак по сметка. Този път ще се оженя за девойката, която сам си избрах. Само човек, опарил се веднъж, може изцяло да вкуси радостта на споделената любов. Скъпа, искам да споделя с теб, че не съм живял като монах.

— Предполагам.

— Аз съм много порочен мъж!

— Готова съм и за най-лошото.

— Алис… моята съпруга… бе неподходяща за мен.

— Разкажи ми за нея.

— Какво да ти кажа, тя бе мило и кротко създание, искаше да се хареса на всички. Беше наивна и отнесена. Разбирах я напълно. Когато се оженихме, тя беше влюбена в друг.

— В онзи мъж, с когото е избягала ли? — попитах аз.

Конън кимна.

Горката Алис! Беше толкова нещастна. Тя си избра не само неподходящ съпруг, но и неподходящ любовник. Двамата с Джефри Нанзълок не бяхме светци. Чувала си за правото на сеньора, нали? Ние честичко се възползвахме от него.

— Значи си имал много любовни връзки.

— Аз бях непоправим донжуан, скъпа, но искам да ти кажа и нещо друго: от този миг до края на дните си ще бъда верен на една-единствена жена. Скъпа, искрено съм ти благодарен, че не ме погледна с презрение и подозрение. Бог да те благослови, мила Марти! Кълна ти се във вярност, защото ти ми показа какво значи истинска любов!

— Да, ние трябва да бъдем верни един на друг, защото само така можем да изразим силата и дълбочината на чувствата си.

Конън нежно целуна ръцете ми. Никога не бях го виждала толкова сериозен.

— Обичам те, Марти. Не забравяй, че съм вечно и само твой, скъпа.

— Няма.

— До ушите ти ще стигнат какви ли не клюки.

— Вече съм чувала какво ли не за теб.

— Казали са ти за Алис, нали? Значи знаеш, че Алвиън не е моя дъщеря? О, скъпа, някой ти е разказал всичко, но съм сигурна, че почтеността няма да ти позволи да издадеш името му. Няма значение. Всичко това е истина. Не можех да понасям това дете, не исках да го виждам. Алвиън непрекъснато ми напомняше за онези кошмарни събития, които се опитвах да забравя. Когато ти пристигна в Маунт Мелин, всичко се промени. Ти ми отвори очите и аз видях, че тя е самотно дете, което страда дълбоко заради греховете на родителите си. Виждаш ли как ме промени, Марти? Ти внесе живителна струя в живота на Маунт Мелин. Ето защо вярвам, че съвместният ни живот ще бъде по-щастлив от всичко, което съм преживял досега.

Конън, искам това дете да живее щастливо. Тя трябва да забрави съмненията, че ти не си неин баща. Позволи й да те обича като родна дъщеря, скъпи, тя има такава нужда от теб.

— Ти ще й станеш майка, Марти, а аз баща.

— Ще бъдем много щастливи, Конън.

— Можеш ли да предсказваш бъдещето?

— Мога да предскажа нашето, тъй като то ще бъде такова, каквото сами си го изковем.

— А г-ца Лий реши ли нещо, ще обърне земята, но ще го постигне. Обещай ми, че няма да страдаш, ако чуеш лоши неща за мен!

— За теб и лейди Треслин, нали? Знам, че ти е била любовница.

Той кимна.

— Но вече не е, нали? — попитах аз и смело продължих: — И никога няма да бъде!

— Нали се заклехме във вечна вярност? — рече Конън и ме целуна.

— Конън, тя е толкова красива и е наша съседка.

— Аз съм влюбен за първи път в живота си, скъпа.

— Не си ли бил влюбен в нея?

— Понякога желанието и страстта приемат облика на любовта, ала срещнеш ли истинската любов, веднага разбираш, че си се лъгал. Нека да погребем миналото, скъпа. Нека животът ни започне наново в този блажен миг…

Отново се озовах в прегръдките му.

— Конън, скъпи, — шепнех премаляла, — кажи ми, че не сънувам! Моля те, кажи ми, че всичко това не е сън!

Разделихме се късно през нощта. Прибрах се в стаята си зашеметена от щастие. Страх ме беше да заспя, защото се боях, че ще се събудя и ще разбера, че съм сънувала.

На сутринта влязох в стаята на Алвиън и й съобщих главозамайващата новина. На устните й заигра доволна усмивка, тя се усети и се опита да я прикрие, но вече беше късно. Знаех, че се радва.

— Значи ще останете завинаги с нас, госпожице.

— Да — уверих я аз.

— Дали ще се науча да яздя като вас?

— Сигурна съм, че ще станеш по-добра ездачка от мен, защото ще имаш много повече възможности да се упражняваш.

Алвиън се усмихна за миг, сетне лицето й отново стана сериозно.

— Ами как да ви наричам занапред, госпожице? Вие ще ми станете мащеха, нали?

— Да, но можеш да ме наричаш, както ти искаш. — Не „госпожица“, нали?

— Това едва ли ще бъде уместно.

— Ами вероятно ще трябва да ви викам „мамо“ — рече тя и присви устни.

— Щом не искаш да ми викаш „мамо“, наричай ме Марта или Марти.

— Марти… Това ми харесва. Прилича ми на име на кон.

— Правиш ми страхотен комплимент, Алвиън — възкликнах аз и тя ме изгледа учудено.