Владетелката на замъка

Алис, къде си? Ти ме преследваш толкова отдавна. Разбрах какво значи да бъдеш преследван.

Джили стискаше ръката ми.

— Това е портретът на Алис, скъпа. Това не е тя.

Детето протегна ръка и плахо докосна бялата бална рокля. Тя обичаше Алис от сърце. Отново се взрях в нежното моминско лице и скръб пропълзя душата ми. Жал ми беше за тази млада жена, преживяла толкова горчиви разочарования. Какво ли се бе случило с нея?

Внезапно се разтреперих от студ и осъзнах, че е мразовита зимна утрин, а аз съм съвсем леко облечена.

— Хайде да си вървим, Джили, ще настинем — рекох аз, хванах детето за ръката и хлопнах вратата пред неподвижното лице на Алис.

Бяхме прекарали в Пенлъндстоу цяла седмица и аз вече се чудех кога ще настъпи краят на тази идилия, когато Конън най-сетне ми разкри защо всъщност ме е поканил тук.

Децата си легнаха и Конън ме помоли да изиграем една партия шах в библиотеката.

Заварих го да се взира в наредените на шахматната дъска фигури.

Завесите бяха дръпнати, а цепениците в голямата камина пращяха весело. Той стана, когато ме забеляза, и жадно впи поглед в мен. Настаних се срещу него и тъкмо понечих да направя първия ход, когато той рече:

— Г-це Лий, не ви повиках да играем шах. Искам да поговорим.

— Слушам ви, г-н Тремелин.

— Имам чувството, че ви познавам от много дълго време. Вие коренно променихте живота на двама, ни с Алвиън. Ако ни напуснете, много ще ни липсвате.

Опитах се да го погледна в очите, но в последния момент сведох поглед, защото се боях да не издам надеждите и опасенията си.

— Г-це Лий, ще останете ли с нас… завинаги?

— Боя се, че не ви разбирам. Не … мога да повярвам…

— Моля ви да се омъжите за мен.

— Но… това е невъзможно.

— Защо, г-це Лий?

— Защото… защото това е нелепо.

— Смятате ли, че съм… отблъскващ и неподходящ за вас? Моля, отговорете ми искрено.

— Аз… Не, наистина не!… Аз съм само една гувернантка!

— Точно това ме плаши. Гувернантките често напускат работното си място. Няма да понеса, ако ни напуснете.

Бях толкова развълнувана, че не можех да си поема въздух. Не вярвах, че всичко това е истина. Мълчах, защото не се осмелявах да кажа каквото и да било.

— Виждам, че се колебаете, г-це Лий.

— Толкова съм изненадана.

— Може би все пак трябваше да ви подготвя — рече Конън и присви устни. — Съжалявам, г-це Лий. Мислех, че съм успял да ви покажа чувствата си към вас.

За миг се опитах да си представя бъдещето — гувернантката, която се завръща в Маунт Мелин като съпруга на господаря. Вярвах, че ще се справя с новата си роля и слугите за няколко месеца ще забравят каква съм била преди. Може би имах много недостатъци, но не страдах от липса на достойнство, както казваше сестра ми Филида. Винаги съм си мислила, че едно предложение за женитба би трябвало да бъде направено по различен начин. Той не помилва ръката ми, не ме докосна, а просто седеше и ме наблюдаваше хладно и пресметливо.

— Този брак ще бъде от полза за всички ни, г-це Лий. Огромно впечатление ми направи начинът, по който помогнахте на Алвиън. Детето се нуждае от майка. Вие прекрасно ще изпълните тази роля.

— Смятате ли, че доброто на едно дете е достатъчна причина за брака на двама души?

— Аз съм голям егоист и не бих направил подобно нещо. — Той се наведе към мен, а в очите му просветна нещо непознато за мен. — Ще се оженя единствено, за да угодя на себе си.

— В такъв случай… — плахо промълвих аз.

— Нямам предвид само Алвиън. И тримата ще спечелим от този брак. Детето се нуждае от вас. Аз… също. Питам се дали вие имате нужда от нас. Може би вие сте твърде независима личност, но това не ви пречи да се омъжите. Иначе ще си останете гувернантка, а такъв живот не е особено приятен. Докато сте млада, красива и жизнена — иди-дойди, но за съжаление и най-енергичните млади гувернантки остаряват.

— Смятате, че трябва да се омъжа за вас, за да подсигуря старостта си ли? — студено го попитах аз.

— Не. Трябва да постъпите в съответствие с желанията си, скъпа госпожице Лий!

Настъпи неловко мълчание. Искаше ми се да разплача. Толкова копнеех Конън да ми предложи женитба, но не по такъв начин, очаквах страстно обяснение в любов, а какво получих наместо това? Гризеше ме подозрението, че не чувства към мен, а нещо друго го е подбудило да поиска ръката ми. Струваше ми се, че ми представя списък от измислени причини за женитба, за да прикрие истинските си мотиви.

— Вие ми изтъкнахте толкова благоразумни причини — рекох аз. — Честно казано, не съм си мислила за брак от такава гледна точка.

Той повдигна вежди и избухна в смях.

— Последната ви забележка ме направи много щастлив. Винаги съм смятал, че сте твърде практична и благоразумна личност, така че се опитах да ви представя нещата по най-привлекателния за вас начин.

— Наистина ли искате да се омъжа за вас?

— Мисля, че никога през живота си не съм бил толкова сериозен. И така какъв е вашият отговор? Моля ви, не ме карайте да чакам дълго.

Заявих, че се нуждая от време, за да обмисля предложението му.

— Имате право, г-це Лий. Смятате ли, че утре ще бъдете в състояние да ми отговорите?

— Да. Утре ще ви дам отговор.

Станах и тръгнах към вратата, но той ми препречи пътя. Хвана дръжката на вратата, очаквах да я отвори пред мен, но Конън него направи. Наместо това ме сграбчи и ме притисна към себе си.

Целуваше ме така, както никой не ме е целувал, както не съм и мечтала да бъда целувана. У мен се пробудиха усещания, на каквито не съм и подозирала, че съм способна. Конън целува клепачите ми, носа, бузите, устните, шията, докато остана без дъх.

Сетне се засмя.

— Да чакам до сутринта! Приличам ли на мъж, който е способен да чака до сутринта? Смятате ли, че ще се оженя за доброто на дъщеря си? Не, моя скъпа, най-скъпа госпожице Лий… искам да се оженя за вас, защото искам да ви затворя завинаги в дома си, искам да бъдете моя пленница цял живот. Няма да позволя да ми се измъкнете, защото, откакто ви видях за първи път, безспирно мисля за вас и съм сигурен, че ще мисля само за вас до края на дните си.

— Истина ли е това? — прошепнах аз. — Възможно ли е?

— Марта! Какво строго име за такова очарователно създание!

— Сестра ми ме нарича Марти.

— Марти… Колко безпомощно… и женствено… Понякога наистина си Марти, скъпа, но за мен ти си въплъщение на три жени. Марти, Марта и скъпата ми госпожица Лий. Ти си и трите, а милата ми Марти винаги изменя на госпожица Лий. От нея знам, че ме харесваш. И то доста повече, отколкото би позволила въпросната госпожица! Колко вълнуващо! Да се ожениш за три жени наведнъж!

— Толкова ли наивно съм се държала?

— Невероятно… прекрасно.

Разбирах, че е глупаво да отричам. Отново се отдадох на ласките му и се почувствах на седмото небе.

— Имам кошмарното предчувствие, че ще се събудя в леглото си в Маунт Мелин и ще открия, че съм сънувала.

— Аз чувствам абсолютно същото — напълно сериозно заяви той.

— Все пак за вас всичко е толкова различно. Можете да правите, каквото си поискате… да ходите, където си поискате… не зависите от никого.

— Вече не съм независим. Изцяло съм в ръцете на Марти, Марта и г-ца Лий.

Той говореше толкова сериозно, че ми идеше да се разплача от вълнение.

Боже мой, това е истинска любов, помислих си аз. Чувството, което ни води към висините на човешкото щастие; все пак не биваше да забравям, че от високо се пада най-болезнено.

В този блажен миг не исках да предизвиквам съдбата. Влюбена бях и о, чудо! любовта ми бе споделена. През онази нощ в библиотеката на Пенлъндстоу нито за момент не се усъмних, че Конън ме обича. За такава любов човек е готов на всичко.

Той обгърна раменете ми с ръце и дълго се взира в лицето ми.

— Ще бъдем много щастливи, скъпа моя. Ще бъдем най-щастливите хора на света.