Птят на кинжала

Стиснала юмруци на хълбоците си, Мейгдин изгледа веещите се пряпорци, докато отвеждаха коня й заедно с останалите. Изненадващо, Бреане беше взела нейния и своя вързоп и ги държеше малко непохватно; гледаше другата жена раздразнено.

— Чувала съм за тия знамена — каза изведнъж Мейгдин. При това сърдито; в гласа й гняв нямаше и лицето й беше съвсем гладко, но гневът й изпълни ноздрите на Перин. — Вдигнали са ги едни хора в Андор, в Две реки, въстанали срещу законния си владетел. Айбара е име от Две реки, струва ми се.

— Ние в Две реки не знаем много за законни владетели, госпожо Мейгдин — измърмори той сърдито. Този път лично щеше да съдере кожата на тези, които бяха развели знамената. Ако приказките за бунт се бяха пръснали толкова надалече… Твърде много усложнения си имаше вече, за да му поднасят нови. — Предполагам, че Мургейз беше добра кралица, но ние трябва ше да се браним сами и се бранехме. — Изведнъж се досети на кого му приличаше. На Елейн. Не че това означаваше нещо — виждал беше хора на хиляди мили от Две реки, които можеше да са от родове, които познаваше у дома. Въпреки това тя сигурно имаше някаква причина да се гневи. Говорът й приличаше на андорски. — Нещата в Андор не са толкова зле, колкото може би сте чули — каза й той. — Кемлин беше спокоен, когато за последен път бях там и Ранд ал-Тор смяташе да постави дъщерята на Мургейз, Елейн, на Лъвския трон.

Сините очи на Мейгдин блеснаха и тя викна така, сякаш той й беше виновен за нещо:

— Смятал да я постави на трона? Никой не поставя една кралица на Лъвския трон! Елейн сама ще изяви претенциите си за трона на Андор, по право!

Перин се почеса по главата и му се дощя Файле да престане да гледа жената толкова спокойно и да каже нещо. Но тя само затъкна ръкавиците си зад колана. Преди да измисли какво да отговори, Лини притича, хвана Мейгдин под мишницата и така я раздруса, че зъбите й изтракаха.

— Извини се веднага! — сопна й се старицата. — Този човек спаси живота ти, Мейгдин, а ти се забравяш. Една проста селянка да говори така на лорд! Опомни се, спомни си коя си и не позволявай езикът ти да те вкара във вряла вода! Ако този млад лорд е в разпра с Мургейз, какво пък, всички знаят, че тя е мъртва, и във всеки случай това не е твоя работа! Сега се извини преди да се е ядосал!

Мейгдин се втренчи в Лини и устата й се размърда беззвучно — изглеждаше слисана повече и от Перин. Но отново го изненада. Вместо да избухне срещу белокосата жена, тя бавно си пое дъх и го погледна право в очите.

— Лини е напълно права. Нямам право да ви говоря така, лорд Айбара. Извинявам се. Покорно. И ви моля за прошка. — Покорно? Челюстта й се беше стегнала упорито, тонът й беше надменен като на Айез Седай, а мирисът й показваше, че е готова дупка да изгризе в нещо.

— Имате я — отвърна набързо Перин. Което, изглежда, изобщо не я усмири. Усмихна се и може би смяташе да изрази благодарност, но той чу как зъбите й изскърцаха. Наистина ли всички жени бяха луди?

— Сгорещили са се и са изцапани от пътя — каза Файле, най-сетне решила да се намеси, — а и както разбирам, последните няколко часа са били трудни за тях. Ейрам може да покаже на мъжете къде да се почистят. Аз ще отведа жените с мен. Ще поръчам да донесат влажни кърпи, за да си умиете лицата и ръцете — каза тя на Мейгдин и Лини. — Даде знак на Бреане и двете подкараха жените към палатката. Перин кимна на Ейрам и той също даде знак на мъжете да го последват.

— Като свършите с миенето, господин Джил, бих искал да поговоря с вас — каза Перин.

Все едно че им беше направил второ въртящо се огнено колело. Мейгдин се извърна рязко и го зяпна, а другите две жени замръзнаха на място. Таланвор изведнъж стисна дръжката на меча си, а Балвер се изправи на пръсти и занаднича иззад вързопа си, местейки глава ту наляво, ту надясно. Чак вълк не беше май; по-скоро птица, пазеща се от котки. Дебелият мъж, Бейзъл Джил, изтърва вещите си и подскочи на цяла стъпка над земята.

— Ха, Перин — изпелтечи той и свали сламената си шапка. Потта се застича на вадички по прашните му бузи. Той се наведе да вдигне вързопа си, промени си решението и припряно се изправи. — Исках да кажа лорд Перин. Аз, аа… помислих, че си ти, но… но като гледам как ти викат лорд, рекох, че няма да искаш да се познаваш със стария ханджия. — Отри с платнена кърпа почти плешивото си теме и се изсмя нервно. — Разбира се, че ще поговорим. Миенето може да почака.

— Здрасти бе, Перин — избоботи едрият мъжага. С тежките си, полупритворени клепачи, Ламгвин Дорн изглеждаше ленив, въпреки мускулите и белезите по лицето и ръцете си. — Чухме ние, че младият Ранд станал Преродения Дракон, двамата с господин Джил. Трябваше да се сетя, че и ти трябваше да се появиш отнякъде. Перин Айбара е свестен човек, госпожо Мейгдин. Мен ако питате, можете да му доверите каквото се сетите. — Не беше ленив, нито беше глупав.

Ейрам врътна глава нетърпеливо и Ламгвин заедно с останалите двама го последваха, но Таланвор и Балвер затътриха крака, хвърляйки учудени поглед към Перин и господин Джил. Загрижени погледи. Към тях и към жените. Файле също така ги беше подкарала отново, въпреки че и те мятаха крадешком погледи към Перин и господин Джил, и към мъжете, мъкнещи се след Ейрам. Изведнъж като че ли не бяха особено доволни, че ги разделят.

Господин Джил затри потното си чело с кърпата и се заусмихва неловко. Светлина, защо миришеше уплашено? От него ли го беше страх? От един човек, свързан с Преродения Дракон, повел войска, колкото и малка да беше, и заплашващ Пророка? Преспокойно можеше да се добави и една Айез Седай със затъкната уста. Пак той щеше да излезе виновен за това, така или иначе. „Не, — помисли си кисело Перин, — всичко това едва ли може да изплаши някого чак толкова.“ Всички те сигурно се страхуваха, че ще ги избие до един.

Реши да поуспокои малко господин Джил и го отведе под един голям дъб на стотина крачки от червено-бялата палатка. Повечето листа на голямото дърво бяха окапали, а половината от останалите бяха прежълтели, но масивният клонак предлагаше достатъчно сянка и някои от едрите му чворести коренища стърчаха достатъчно над земята, за да послужат за сядане. Перин беше използвал един от тях точно за тази цел, докато разставяха лагера. Колчем се опиташе да свърши нещо полезно, все се намираха десет чифта ръце да му го издърпат.

Бейзъл Джил не се отпусна, колкото и да го подпитваше Перин за „Кралски благослов“, хана му в Кемлин, или да му припомняше за собственото си гостуване там. Но пък навярно споменът на Джил за онова гостуване едва ли беше най-подходящ да се отпусне човек, с Айез Седай, приказките за Тъмния и внезапното им бягство през нощта. Стоеше плахо, притиснал вързопа си до гърдите, и отвръщаше с по две-три думи, като ближеше пресъхналите си устни.

— Господин Джил — най-сетне рече Перин, — престанете да ме наричате „лорд Перин“. Не съм. Сложно е, но не съм лорд. Знаете го.

— Разбира се — отвърна закръгленият мъж и най-сетне реши да приседне на един от корените на дъба. Остави вързопа си на земята като че ли с голяма неохота. — Както кажете, лорд Перин. Аа, Ранд… Преродения Дракон… той наистина ли е решил лейди Елейн да получи трона? Не че не вярвам на думите ви, разбира се — добави той бързо. Смъкна проскубаната си капела и започна отново да си трие челото. Дори за толкова дебел мъж, сякаш се потеше два пъти повече, отколкото налагаше горещината. — Сигурен съм, че лорд Дракона ще направи точно така, както казвате. — Изсмя се треперливо. — Искахте да поговорим. И не за стария ми хан, сигурен съм.

Перин въздъхна отегчено. Беше смятал, че няма нищо по-лошо от стари приятели и съседи, които да ти се кланят и мънкат, но те поне понякога забравяха новото му положение и заговаряха каквото им е на ума. И никой от тях не се боеше от него.

— Вие сте далече от родния край — каза той кротко. Нямаше нужда да се бърза, не и с човек, който беше готов да припадне от страх. — Какво ви е доведо насам? Не са някакви неприятности, надявам се.