Игра на тронове

— Съветът ни оказва голяма чест, господа.

— Какво става? — попита тя един от скуайърите наблизо, когото познаваше.

— Съветът е пратил конници от Кралски чертог да ни придружат през останалата част от пътя — обясни той. — Почетна охрана за краля.

Изгаряйки от нетърпение да види сама, Санса остави Лейди да й отвори път. Хората се заотдръпваха припряно пред вълчището. Щом се приближи, видя двама рицари, коленичили пред кралицата, в толкова изящно и пищно снаряжение, че чак примигна.

Единият рицар носеше възхитителна люспеста броня, която блестеше като поле с наскоро паднал сняг в слънчев зимен ден, със сребърни инкрустации и токи, които святкаха на слънцето. Когато свали шлема си, Санса видя, че е стар мъж с бяла като бронята му коса, но въпреки това изглеждаше силен и изящен. На раменете му висеше чисто белият плащ на кралската гвардия.

Спътникът му се оказа двадесетгодишен младеж, с броня от стоманени плочки в горско зелен цвят. Беше най-красивият мъж, на който очите на Санса се бяха спирали. Висок и широкоплещест, с катраненочерна коса, която падаше до раменете му и ограждаше гладко обръснато лице и весели зелени очи, зелени като бронята му. Под мишницата си държеше шлем с еленови рога, чиято великолепна лицева решетка сияеше златна.

Отначало Санса не забеляза третия новодошъл. Той не коленичи като другите двама. Стоеше отстрани до конете — мършав и мрачен човек, който мълчаливо наблюдаваше ставащото. Лицето му беше пъпчиво и безбрадо, с хлътнали очи и измършавели бузи. Въпреки че не изглеждаше стар, от косата му бяха останали само по няколко косъма над ушите, но ги беше пуснал дълги като жена. Бронята му беше плетена, от сиви железни халки, върху пластове щавена кожа, без никаква украса и подсказваща за дълготрайна употреба. Над дясното му рамо се виждаше мръсната ръкохватка на привързан на гърба меч — голям двуръчен меч, който не можеше да се носи на кръста.

— Кралят отиде на лов, но зная, че ще се зарадва да ви види, когато се върне — говореше кралицата на коленичилите пред нея двама рицари, но Санса не можеше да откъсне очите си от третия мъж. Той, изглежда, усети погледа й. Извърна бавно глава, а Лейди изръмжа. Необясним страх, неизпитван никога досега, обзе Санса Старк. Тя отстъпи назад и се блъсна в някого.

Прихванаха я силни ръце и в първия миг тя помисли, че е баща й, но отгоре я изгледа изгореното лице на Сандор Клегейн, с изкривени от насмешка устни.

— Трепериш, момиченце — изхриптя гласът му. — Толкова ли съм страшен?

Страшен си беше, още когато за пръв път очите й се бяха спрели на тази развалина, в която пламъците бяха превърнали лицето му, но сега й се стори два пъти по-малко страшен от другия. Все пак Санса се дръпна рязко от него и Хрътката се засмя, а Лейди се озова между тях и заръмжа заплашително. Санса се смъкна на колене и прегърна вълчето си. Всички се струпаха зяпнали наоколо, тя усети погледите им, а тук-там си зашепнаха и се чуха притаени смехове. „Вълк“ каза някой, а друг добави: „В името на седемте ада, та това е вълчище“, а първият каза: „Но какво търси в лагера?“, а дрезгавият глас на Хрътката отвърна: „Старките ги използват като кърмачки“. И Санса усети, че двамата рицари гледат към нея и Лейди, с ръце на мечовете си, и отново се уплаши и се засрами. Очите й се напълниха със сълзи.

После чу думите на кралицата:

— Джофри, иди при нея.

Принцът се появи.

— Оставете я на мира — каза Джофри. Застана над нея, красив в синьото си вълнено палто и черната кожа, а златните му къдрици блестяха като корона. Той й подаде ръка и я вдигна. — Какво има, мила лейди? Защо сте така уплашена? Никой няма да ви направи нищо лошо. Приберете мечовете си, всички. Вълкът е нейното малко любимо животинче, нищо повече. — Той се обърна към Сандор Клегейн. — А ти, куче, да се махаш. Уплаши годеницата ми.

Хрътката, верен както винаги, се поклони и се измъкна назад през тълпата. Санса се помъчи да се стегне. Толкова глупаво се почувства. А беше Старк от Зимен хребет, благородна дама, и един ден щеше да стане кралица.

— Не беше той, мили принце — опита се да обясни тя. — Другият беше.

Двамата непознати рицари се спогледаха.

— Пейн? — изкикоти се младият в зелената броня.

По-старият в бялото заговори търпеливо на Санса.

— Понякога сир Илин и мен ме плаши, мила лейди. Видът му е страшен.

— И би трябвало. — Кралицата слезе от къщата на колела и всички се отдръпнаха да й отворят път. — Ако подлеците не се боят от кралското правосъдие, значи си назначил неподходящ човек на поста.

Санса най-сетне се окопити.

— В такъв случай явно сте избрали подходящия, ваша милост — каза тя и буря от смях избухна около нея.

— Добре казано, дете — каза старият в бялото. — И подобаващо за дъщерята на Едард Старк. Имам честта да ви се представя, макар и при такива необичайни обстоятелства. Аз съм сир Баристан Селми, от кралската гвардия. — И той се поклони.

Санса беше чувала името и моментално си спомни всички придворни форми на изисканост, на които я беше учила септа Мордейн.

— Лорд-командирът на кралската гвардия — каза тя — и съветник на нашия крал Робърт, както и на Ерис Таргариен преди него. Честта е моя, добри рицарю. Макар и толкова далече на север, певците възпяват подвизите на Баристан Храбрия.

Рицарят в зелено отново се разсмя.

— Баристан Стария, искате да кажете. Не го ласкайте чак толкова, мило дете, той бездруго си въобразява много. — Усмихна й се. — Е, момиче на вълците, ако и моето име успеете да изречете, ще призная, че наистина сте дъщерята на нашата Ръка.

Джофри до нея се вкочани.

— Внимавайте как се обръщате към годеницата ми.

— Мога да отговоря — каза бързо Санса, за да смири гнева на принца. Усмихна се на младия рицар. — Вашият шлем е с позлатени еленови рога, милорд. Еленът е знакът на кралския род. Крал Робърт има двама братя. Ако мога да съдя по изключителната ви младост, вие може да сте само Ренли Баратеон, владетелят на Бурен край и съветник на краля, и с това име ви назовавам.

Сир Баристан се изкиска.

— Ако се съди по изключителната му младост, той може да е само една подскачаща безсрамна маймуна и аз така го назовавам.

Последва всеобщ смях, започнат от самия лорд Ренли. Напрежението отпреди няколко мига спадна и Санса започна да се чувства добре… докато сир Илин Пейн не избута настрани двама души и не застана пред нея, без да се усмихва. Дума не каза. Лейди оголи зъбите си и изръмжа — тихо и заканително ръмжене, но този път Санса накара вълчицата да замълчи, като я погали нежно по главата.

— Извинявайте ако ви оскърбих, сир Илин.

Изчака за отговор, но такъв не последва. Когато палачът я погледна, безцветните му очи сякаш свалиха дрехите от тялото й, оголиха кожата й и оставиха душата й гола пред него. Все така мълчалив, той се обърна и се отдалечи. Санса не разбра. Погледна принца си.

— Нещо погрешно ли казах, ваша милост? Защо той не ми проговори?

— Сир Илин не е много словоохотлив през последните четиринадесет години — подхвърли с лукава усмивка лорд Ренли.

Джофри изгледа чичо си с открита неприязън и хвана ръцете й.

— Ерис Таргариен е изтръгнал езика му с нажежени клещи.

— Но пък много красноречиво говори с меча си — каза кралицата, — и верността му към кралството е неоспорима. — След което много изящно се усмихна и добави: — Санса, налага се да поговоря с нашите добри съветници, докато кралят се върне с баща ви. Боя се, че ще се наложи да отложим деня ви с Мирцела. Моля предайте на милата си сестра извиненията ми. Джофри, навярно ще бъдеш така любезен да позабавляваш днес гостенката ни.

— За мен ще бъде удоволствие, мамо — официално отвърна Джофри.

Хвана я под ръка и я поведе надалече от къщата на колела. На Санса сякаш й поникнаха крила. Цял ден с нейния принц! Тя зяпна благоговейно към Джофри. Беше толкова галантен. И как само я спаси от сир Илин, а и от Хрътката. Ами че той беше като в песните, като в онези легендарни времена, когато Сервин Огледалния щит спасил принцеса Дериса от великаните, или като принц Емон, Рицаря на дракона, защитил честта на кралица Нерис от злите оскърбления на сир Моргил.