Заговорт Аквитания

— И са не само лоши стрелци, но и отвратителни летци — отбеляза Джоел и кимна с усмивка.

— Est-il vrai que vous avez participé а nombreuses missions en Asie du Sud? 14

— Моля?

— Иска да потвърдиш, че наистина си Атила на небето и че си имал много летателни мисии.

— Съвсем малко са — отвърна Джоел.

— Beaucoup 15 — рече Матилон.

Любок отново заговори бързо и още по-неразбираемо. Щракна с пръсти към стюарда.

— А сега какво каза?

— Би желал да ти разкаже за собствените си подвизи, естествено, в интерес на делото.

— Разбира се — съгласи се Джоел. Усмивката беше като залепена на лицето му. — Лоши стрелци, отвратителни летци и непоносими егоцентрици.

— Забравяш храната, жените и несравнимото ни разбиране за живота.

— На френски има много изразителна дума, една от малкото, които научих от бившата си жена, но не смятам, че е уместно да я употребя — усмивката му вече бе циментирана.

— Вярно, бях забравил — отвърна Матилон. — Двамата с нея си говорехме на notre belle langue 16, това толкова те дразнеше. Но не споменавай думата. Помни за стимула на съседната маса.

— Qu’est-ce que vous dites encore? Notre belle langue? 17 — заговори Любок. До него стоеше стюардът.

— Notre ami, monsieur Simon, suit un cours a l’école Berlitz et pourra ainsi s’entretenir directement avec vous 18.

— Bien! 19

— Какво?

— Обясних му, че би искал да научиш френски по системата на Берлиц, за да можеш да обядваш с него винаги когато идваш в Париж. Трябва само да му се обаждаш. Кимни, магаре такова.

Конвърс кимна.

Разговорът продължи в същия дух. По време на аперитива Серж Любок взе думата и започна да възхвалява войнските си качества, Матилон превеждаше и съветваше Джоел какво изражение да придава на лицето си и какво да отговаря.

Най-сетне Любок кресливо описа катастрофата, която му беше струвала левия крак, и очевидните дефекти на самолета, за които смяташе, че трябва да бъде компенсиран. Конвърс си придаваше вид на състрадание и негодувание и предложи да напише юридическо мнение за пред съда, основано на опита му като пилот на реактивен самолет. Матилон преведе, Любок засия и нададе цяла поредица от гърлени гласни, които Джоел прие като благодарност.

— Вечно ще ти бъде задължен — преведе Рьоне.

— Ако наистина напиша мнението си, дълбоко се съмнявам — отвърна Конвърс. — Заключил се е в кабинета и е изхвърлил ключа.

— Напиши го — реагира Матилон усмихнат. — Току-що плати за загубеното ми време. Ще го използваме като вратичка за отстъпление. Освен това никога няма да те покани на вечеря, когато идваш в Париж.

— Няма ли най-сетне да обядваме? Изчерпах всички изражения на лицето си.

Влязоха с колеблива крачка в ресторанта, като се нагаждаха към ритъма на бастуна на Любок, който тропаше по твърдия фигурален паркет. Безумният тристранен разговор продължи, докато им предлагаха вина. Очите на Конвърс не се отделяха от входа.

Моментът настъпи: Бертолдие пристигна. Стоеше под сводестата врата с леко извърната наляво глава и слушаше какво му говори мъж в светлокафяво габардинено палто. Генералът кимна и подчиненият се оттегли. След това великият мъж влезе тихо, но величествено в ресторанта. Всички глави се обърнаха към него и той прие уважението както престолонаследник, който скоро ще стане крал, приема вниманието на министрите на губещия сили монарх. Ефектът беше необикновен, тъй като нямаше кралства, нямаше монархии, нямаше земи, които да се делят чрез завоевания от рицарите на Креси или някой друг, а този човек с некралски произход получаваше мълчаливо признание, дявол да го вземе, помисли Джоел, както пълноправен император.

Жак-Луи Бертолдие беше със среден ръст — между метър и шейсет и три и метър и шейсет и осем, и нито сантиметър повече, но благодарение на изправената стойка, широчината на раменете и силния си дълъг врат изглеждаше много по-висок и внушителен, отколкото би изглеждал друг на негово място. Тук беше сред свои и се извисяваше над тях благодарение на всеобщото им съгласие.

— Кажи нещо почтително — обади се Матилон, когато Бертолдие наближи съседната маса. — Вдигни поглед към него и си дай вид на впечатлен. Аз ще свърша останалото.

Конвърс го послуша и произнесе полугласно, но достатъчно високо да бъде чут, пълното име на Бертолдие. След това се наклони към Матилон и заяви:

— Откога мечтая да се запозная с него.

Последва бърз разговор на френски между Рьоне и клиента му, Любок кимна с изражение на високомерен човек, който благоволява да услужи на нов познат.

Бертолдие стигна до стола си, а управителят и главният сервитьор пърхаха от двете му страни. Важната птица застана на не повече от метър и половина от тях.

— Mon général — рече Любок и се изправи.

— Серж — отвърна Бертолдие и направи крачка напред с протегната ръка: по-висш офицер, отдаващ дължимото на недъга на предан подчинен. — Comment ça va? 20

— Bien, Jacques. Et vous? 21

— Les temps sont bien etranges, mon ami 22.

Поздравът беше кратък и посоката на разговора бързо беше променена от Любок, който махна с ръка към Конвърс, без да спира да говори. Джоел инстинктивно се изправи, застана мирно и впери в Бертолдие немигащ поглед, не по-малко пронизващ от професионалното око на генерала, но без всякаква уплаха. Оказа се прав по съвсем неочаквана причина. Общият опит в Югоизточна Азия имаше стойност за Жак-Луи Бертолдие. И защо не? Той също пазеше своите спомени. Матилон беше представен почти между другото и генералът му кимна отсечено, докато заобикаляше масата да се ръкува с Джоел.

— За мен е удоволствие, мосю Саймън — заяви Бертолдие на точен английски. Ръкостискането му беше твърдо като за достоен другар, властният му чар бе неудържим.

— Сигурен съм, че сте го чувал хиляди пъти, господине — започна Джоел, без да гаси професионалния пламък в очите си, — но не смеех да се надявам, че ще ми се отдаде такъв случай. Ако ми разрешите, господин генерал, за мен е огромна чест да ви бъда представен.

— Познанството с вас е чест за мен — подчерта Бертолдие. — Вие, господарите на въздуха, направихте каквото можахте и аз знам при какви обстоятелства. Толкова много полети! Струва ми се, че на земята беше по-лесно! — генералът тихичко се засмя.

„Господарите на въздуха“. Този човек не е истински, помисли си Конвърс. Но връзката беше истинска, тя бе реална. Комбинацията между думи и поведение го потвърждаваше. Всичко беше просто: адвокатска уловка, подвеждане на опонента, а в този случай не просто опонент, а враг. Врагът.

— Не мога да се съглася с вас, господин генерал, във въздуха беше по-чисто. Но ако в Индокитай на земята имаше повече хора като вас, Диенбиенфу просто нямаше да настъпи.

— Много ласкателно, но не съм убеден, че отговаря на действителността.

— Аз пък съм убеден — тихо и ясно продума Джоел.

Любок, който беше увлечен в разговор с Матилон, ги прекъсна:

— Mon général, voulez-vous joindre а nous? 23

— Pardonnez-moi. Je suis occupé avec mes visiteurs 24 — отговори Бертолдие и отново се обърна към Конвърс. — Трябва да отклоня поканата на Серж, очаквам гости. Каза ми, че сте адвокат, специалист по жалби в областта на въздухоплаването.