Игра на тронове

След това Дани ги отпрати, за да може да подготви хал Дрого за последната му езда към нощните земи. Грижливо изми тялото му, вчеса и помаза косата му, пръстите й за последен път полазиха през нея, усетиха тежестта й, спомни си как за първи път я докосна, в нощта на брачната им езда. Косата му никога не беше рязана. Колко мъже на този свят можеха да умрат, без косата им да е рязана? Зарови лицето си в нея и вдиша тежкия аромат на маслата. Миришеше й на трева и на топла пръст, миришеше на пушек и на мъжко семе, и на коне. Миришеше на Дрого. „Прости ми, слънце на живота ми. Прости ми за всичко, което направих, и за онова, което трябва да направя. Платих цената, звезда моя, но много висока беше, много висока…“

Дани сплете косата му и вдяна сребърните халки на мустаците му, и едно по едно окачи звънчетата по плитката. Толкова много звънчета, златни, сребърни, бронзови. Звънчета, за да чуват враговете му, когато идва, и да ги смазва страхът. Облече го в терлици от конски косъм и високи ботуши, закопча му на кръста колан, натежал от златни и сребърни медальони. На нашарените му от белези гърди му облече пъстрия елек, стария и избледнял, който Дрого си обичаше най-много. А за себе си избра широки панталони от пясъчна коприна, пантофи с връзки до средата на прасците и елек като на Дрого.

Слънцето вече гаснеше, когато ги повика да отнесат тялото му на кладата. Дотраките гледаха смълчани, докато Джого и Аго го изнасяха от шатрата. Дани тръгна след тях. Положиха го върху възглавници и коприни, с главата му към Майката на планините, далече на североизток.

— Масло — заповяда тя и те донесоха стомните и ги изляха върху кладата, за да подгизнат коприните и храстите, и вързопите със суха трева, чак докато маслото не потече под дървените трупи и въздухът не се изпълни с тежката миризма. — Донесете яйцата ми — заповяда Дани на слугините си. Нещо в гласа й ги накара да затичат.

Сир Джора я хвана за ръката.

— Моя кралице, Дрого няма да има нужда от драконови яйца в нощните земи. По-добре да ги продадем в Асшаи. Само с едно можем да купим кораб, който да ни върне до Свободните градове. Ако продадете и трите, ще сте богата жена до края на дните си.

— Не са ми дадени за продаване — каза му Дани.

Сама се изкачи на кладата, за да постави яйцата около своето слънце и звезди. Черното до сърцето му, под мишницата. Зеленото до главата му, загърнато с неговата плитка. Жълтозлатото — долу между краката му. Когато го целуна за последен път, Дани вкуси сладостта на маслото по устните му.

Щом слезе от кладата, забеляза, че Мирри Маз Дуур я гледа втренчено.

— Ти си луда — изхриптя божията жена.

— Толкова ли е далече от безумието до мъдростта? — попита Дани. — Сир Джора, вземи тази майги и я завържи на кладата.

— Не… кралице, не, чуйте ме…

— Направи каквото ти казах. — Той се поколеба още малко и гневът й избликна. — Закле се да ми се покоряваш, каквото и да става. Ракаро, помогни му.

Божията жена не извика, докато я влачеха към кладата на хал Дрого и я завързваха до съкровищата му. Дани сама изля масло над главата й.

— Благодаря ти, Мирри Маз Дуур — каза й, — за всичките уроци, които ми даде.

— Няма да чуеш писъците ми — отвърна Мирри, докато маслото капеше от косата й и мокреше дрехите й.

— Ще ги чуя — каза Дани, — но не писъците ти искам, а само живота ти. Помня добре какво ми каза. Само смърт може да заплати живот.

Мирри Маз Дуур отвори уста, но не изрече нищо. Докато отстъпваше, Дани видя, че презрението в плоските черни очи на майги се замени с нещо, което наподобяваше страх. Повече нямаше какво да се прави, освен да се гледа слънцето и да се чака първата звезда.

Когато умре един господар на конете, посичат с него любимия му кон, та да може гордо да го яхне и да препусне към земите на нощта. Телата ги изгарят под открито небе и халът се вдига на своя страховит жребец, за да заеме мястото си сред звездите. Колкото по-буйно е горял мъжът приживе, толкова по-ярка ще е звездата му в тъмното.

Джого я забеляза пръв.

— Ето там — промълви той. Дани погледна и я видя, ниско на изток. Първата изгряла звезда беше пламтяща червена комета. Кървавочервена, огненочервена, опашката на дракон. За по-явен знак не можеше и да се моли. Дани взе факлата от ръката на Аго и я заби в цепениците. Маслото мигом пое пламъка, а храстите и сухата трева веднага след него. Пламъчетата полазиха по дървото като пъргави червени мишлета, плъзнаха се по маслото и заскачаха от кора на клон или лист. Надигна се зной и лъхна в лицето й, мек и внезапен като любовен дъх, но само след секунди стана непоносим. Дани отстъпи крачка назад. Дървото запращя все по-силно. Мирри Маз Дуур запя с пронизителен, виещ глас. Пламъците се завихриха и загърчиха, затичаха се в бясната си надпревара нагоре по дървената платформа. Дани се заслуша в пращенето на цепениците. Пламъците забушуваха около Мирри Маз Дуур. Песента й се извиси още по-пронизително… след това тя простена, и отново, и още веднъж, а песента й се превърна в късащ ушите вой, все по-тънък и пълен с нечовешка болка.

А после пламъците стигнаха до нейния Дрого и го обкръжиха. Пламнаха дрехите му и само след миг хал бе пременен в дипли развята оранжева коприна и струйки къдрещ се сив дим, сив и мазен. Устните на Дани се отвориха и тя усети, че дъхът й е секнал. Част от нея изпита неудържимото желание да отиде при него, както се боеше сир Джора, да се втурне в пламъците, за да го помоли за прошка, да я вземе и обладае за сетен път, докато огънят топи плътта по костите, докато двамата станат едно, завинаги.

Долови миризмата на горяща плът, не по-различна от тази на конската плът, печаща се върху лагерен огън. Кладата беснееше в сгъстяващия се вечерен сумрак като някой огромен звяр, поглъщаше все по-слабите писъци на Мирри Маз Дуур и пращаше нагоре дълги огнени езици да ближат корема на нощта. И докато димът се сгъстяваше, дотраките отстъпваха назад задавени. Грамадни огнени съсиреци разгръщаха знамената си под напора на този адски вятър, а цепениците съскаха и пращяха, вдигаха се над пушека блестящите нажежени въглени, за да се разнесат в тъмното като безброен рояк новородени светулки. Биеше зноят във въздуха с огромни червени криле и отблъскваше дотраките назад и все по-назад, отблъскваше дори Мормон, но Дани стоеше на място. Тя носеше в себе си кръвта на дракона и огънят беше в нея.

Усетила бе истината много отдавна. Пламъците се вихреха пред нея като жени, подхванали танца в нощта на венчавката й. Виеха се и пееха, и въртяха своите жълти, оранжеви и пурпурни воали, страховита гледка, ала красива, така красива и жива с топлината си. Дани разтвори ръцете си към тях и кожата й се зачерви и засия. „И това е венчавка“, каза си тя. Мирри Маз Дуур беше млъкнала. Божията жена я мислеше за дете, но децата порастват. Децата се научават. Нова стъпка и Дани усети нажежения пясък под петите си, въпреки сандалите. Пот потече по бедрата и между гърдите й, ручейчета набраздиха бузите й на мястото на доскорошните сълзи. Сир Джора крещеше зад нея, но той беше вече без значение, важен бе само огънят. Пламъците бяха толкова красиви, най-красивото нещо, което бе виждала, всеки от тях — чародей, облечен в жълт, оранжев или пурпурен халат, вихреха дългите си наметала от сив дим. И видя тя огнелъвове и огромни жълти влечуги, и коне еднорози, сътворени от бледосин пламък; видя риби и лисици, и чудовища, вълци и ярки птици, и обсипани с цвят дървета, всяко едно — по-красиво от предното. Видя един кон, огромен сив жребец, нарисуван с дим, а веещата му се грива бе ореол от сини пламъци. „Да, любов моя, слънце мое и звезди. Да, сега се качи, сега яхни и препусни.“

Елекът й запуши, затова Дани го свали и го хвърли на земята. Вапцаната кожа лумна, а тя пристъпи още по-близо към огъня, с оголени гърди, и от червените издути цицки потече мляко. „Сега — помисли тя, — сега“, и за миг зърна хал Дрого пред себе си, как се метна на жребеца си от дим и изплющя с огнения бич в ръката си. Усмихна се и бичът като змия се изви и просъска по кладата.