-->

Длгият изгрев на Ена

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Длгият изгрев на Ена, Гуляковски Евгений-- . Жанр: Классическая проза. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Длгият изгрев на Ена
Название: Длгият изгрев на Ена
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 110
Читать онлайн

Длгият изгрев на Ена читать книгу онлайн

Длгият изгрев на Ена - читать бесплатно онлайн , автор Гуляковски Евгений

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 69 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

— Това означава, че всяко енергийно или материално въздействие от страна на обикновеното пространство води само до разширяване на зоните на антипространство. Добре ли ви разбрах? С други думи, не е възможно никакво въздействие от наша страна върху зоните на антипространство?

— Да, така е, но има едно изключение: ако зоните на антипространство са относително малки по обем и успеем да концентрираме в тях мигновени енергийни импулси с достатъчна мощност, това може да доведе до дегенерирането им, до тяхното блокиране и изчезване, тъй като са неспособни да погълнат цялата излъчена в тях енергия. Благодарение на тази особеност на антипространството успяхме да ликвидираме огнището в базата. Така и мощният взрив на Дзета доведе до неутрализиране на едно от огнищата.

— Защо тогава не прекратихте напълно процеса на Дзета?

— Вероятно поразените зони там са били много повече, освен това обработката с високи енергии е започнала твърде късно, когато те са се разраснали за сметка на разрушаване структурата на веществото на планетата. Както вече казах, всеки контакт с вещество от нашата Вселена довежда до разрастване на зоните на антипространство.

— Следователно от нас искат да снабдим кораба с оръжие против някакви стихийни природни сили, срещу които явно е безсмислено да се борим. Позволете ми да попитам тогава каква е целта на експедицията до Черната планета? Допълнително да изследваме въздействието на антипространството върху още един кораб? Няма ли да ни струва прекалено скъпо?

Сега вече Ротанов бе длъжен да поиска думата. Той отиде до трибуната и както винаги започна да излага мислите си малко бавно и мрачно:

— Ние нямаме намерение да воюваме с антипространството на Черната планета, съвсем не. Но на всяка цена трябва да разберем какво представлява източникът, който изхвърля това антипространство в нашата Галактика. Неговият произход може да не е стихиен. — Ротанов изчака гласовете да утихнат и вдигна ръка за тишина. — Разберете ме правилно, не твърдя, че произходът му е изкуствен. За това не разполагаме с достатъчно данни. Само че не отхвърлям подобна възможност. Не изключвам някой да използува антипространството като изключително ефективно оръжие срещу нашите бази и кораби. Експедицията ще има за задача да изясни кой е източникът за нападение. А така също и какви средства и начини за борба да се приложат срещу това, нека да кажем направо, сварило ни неподготвени ново оръжие. Поради тази причина искаме да снабдим „Каравела“ с всички възможни днес средства както за нападение, така и за отбрана. Винаги съм търсил мирни пътища за разрешаване на проблемите, възникнали в нашата космическа дейност. Но не изключвам да се появят обстоятелства, които да ни наложат да демонстрираме цялата мощ и сила на земната техника.

Споровете протекоха доста разгорещено, но противниците на проекта явно не очакваха квалифицирано и силно противодействие. Те не бяха готови за сериозна борба и загубиха по всички точки.

Комитетът назначи Ротанов за временен ръководител на монтажно-строителното управление, което изграждаше новия кораб.

Късно вечерта, когато заглъхнаха последните спорове, когато беше изготвено и прието окончателно решение, когато най-после го одобриха и председателят обяви за закрито това продължително заседание, Ротанов и Елсон напуснаха сградата на Съвета.

И тук, на мраморните стъпала на масивното здание на Съвета, подложил с удоволствие разгорещеното си лице на прохладния вятър, Ротанов си помисли, че отсъствието на Олег от заседанието е просто странно…

Разбира се, можеше да си обясни неговото временно отсъствие — в края на краищата той година и половина не беше виждал жена си и имаше право да използува както намери за добре заслужения отпуск. Но Ротанов твърде добре познаваше Олег, за да не се разтревожи.

И ако през първите дни не придаваше сериозно значение на отсъствието му, то днес истинският виновник за тяхната победа и тържество беше длъжен да бъде тук.

Вече се бяха смесили с тълпата от празнично облечени хора, когато Ротанов рязко спря и без да обръща внимание на бързащите и блъскащите ги минувачи, се обърна към Елсон:

— Много пъти сте казвали, че колкото е по-сложна една система, толкова повече е изложена на разрушителното въздействие на ентропията. Това в еднаква степен се отнася и за биологичните системи, нали?

— Аз не съм биолог. Но ако изхождаме от общите принципи, безспорно е така, макар че биологичните системи са способни активно да противодействуват и дори да изменят посоката на процеса в обратно направление.

— И все пак, ако е така, ще бъде опасен не само прекият контакт със зоните на антипространство, но и продължителният престой на хора близо до тях… Извинете, но по-нататък ще трябва да продължите сам.

Ротанов се обърна и се отправи към залата на Съвета. Към инфора, за когото не съществуваха „заети“ или „тайни“ номера.

Двамата влязоха в някаква сладкарница със загадъчното име „При нас без Р“. Надписът над входа ту светваше, ту гаснеше с ослепителен син пламък.

— Знаеш ли какво означава това? — попита Ротанов.

Олег вдигна рамене.

— Не съм бил на Земята почти толкова време, колкото и ти. Може би значи „без риск“.

— Или „без радост“ — пошегува се Ротанов. Сладкарницата беше пълна с хора, но на тях им провървя. До прозореца намериха свободна масичка. Нямаше нито автомати, нито сервитьори. Чакаха доста дълго и някак неусетно започнаха разговора, заради който бяха дошли тук.

— Защо те нямаше на защитата на проекта?

— Не знам… Всъщност просто ми дойде до гуша.

— Какво именно?

— Всичко. Съветът, експедицията…

— Отказа ли се да летиш?

— Не, защо… По принцип ми е все едно дали ще летя, или не.

— Не ти ли се вижда странно?

— Най-странното е, че не. И това не ме тревожи. Не ме засяга, не ме стряска. Макар и да разбирам, че не е съвсем нормално. Напоследък главата ми работи като добра кибернетична машина, тъй че аз отлично разбирам всичко и знам какво си мислиш за мен.

— А през кибернетичната ти глава не е ли минавала простата мисъл да идеш на лекар?

— Имам карта нула едно нула.

— Знам. И все пак?

— Минавала ми е, разбира се. Общо взето, това не ме интересува. Но всичко трябва да бъде ясно. Бях при Престов.

— Престов… Да, в момента той е най-добрият специалист по космопсихология. И какво?

— Понижен емоционален тонус. Така каза. Ще се оправя с течение на времето. Последица от продължителната работа в космоса. Трябвало да взема отпуск.

— Може и да е прав… Само да не е последица от прекалено близкия контакт с Черната планета.

— Най-добрите специалисти намериха, че съм добре. Здрав съм. Абсолютно здрав.

Той чертаеше с вилицата по покривката някакви заплетени рисунки и отбягваше да гледа Ротанов в очите.

Най-после при тях дойде младеж, който, ако се съди по облеклото, не приличаше на сервитьор.

— Извинете, но при нас няма роботи. Сервитьори също. Ще трябва сами да се обслужите. Ей на онова гише можете да си поръчате вечеря.

— Ама че сладкарница… Съвсем в стила на двайсети век.

В края на краищата успяха да получат примитивна табличка с тонизиращи напитки и сандвичи.

— Въпреки странното ти равнодушие ще те уведомя, че проектът е утвърден. Поставихме началото на „Каравела“. И сега под егидата на току-що създаденото специално управление монтажът ще тръгне с пълна пара. Освен това на мен възложиха да сформирам специална група за изследване на Черната планета. Като ръководител на групата най-официално те каня да се включиш в състава й.

— При какви условия, на каква длъжност? Доколкото разбирам, мястото на капитана вече е заето.

Ротанов малко се пообърка от тези въпроси, но бързо се окопити и заговори спокойно, като наблягаше на всяка дума:

— Ако имаш предвид мястото на капитана, то е свободно. Но не ти го предлагам, тъй като нямам право, докато се намираш в това състояние. Пък и от самото начало имах идеята да създам специална група за изследване на Черната планета. Както разбираш, капитанът на кораба не влиза в нея.

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 69 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название