Длгият изгрев на Ена

Мозъкът му работеше с пределна яснота, като отчиташе и анализираше и най-незабележимите нюанси в неговото поведение и не предизвикваше в душата му никакво вълнение.

Всъщност той действуваше по най-рационалния начин — нищо повече.

„Ител“ пристигна точно по разписание. Лекарите не се бяха излъгали в прогнозите си. Една седмица след като дойде, Елсон се почувствува напълно здрав, а след десет дни му разрешиха да започне работа. На Ротанов му бе необходим почти цял месец, за да навлезе във всички новости, да оправи цял куп неща. Да настани Елсон в института за проблемни изследвания, да му издействува специална лаборатория и вътрешна тема.

Чак след това Ротанов можа да се заеме с организирането на експедицията до Черната планета. Веднага откри две странни обстоятелства. Първо, някой вече бе свършил цялата предварителна работа. Решението бе минало през Съвета и бе утвърдено. Предложението пред Съвета бе направено от Кримов с поддръжката на Гафуров. Значи Олег се е отървал от карантината и без да губи нито ден, се е хвърлил в атака. Типично за него. Учудваше го друго — времето, за което беше успял да утвърди проекта на новата експедиция.

Имаше и второ, много по-странно обстоятелство. След като постигна този смайващ успех в Съвета, Кримов загадъчно изчезна. Остави работата по проекта да си върви сама и тя лека-полека изостана, защото беше свързана със строителството на нов кораб, с отпускането на значителни средства и големи главоболия. Ротанов пристигна тъкмо навреме, за да не позволи да се провали проектът. На два пъти опита да се свърже с Олег, търсеше го по всички инфори и всеки път чуваше някакви уклончиви и неопределени отговори: „Доскоро беше тук, току-що замина… почива си, нямаме връзка с него.“ Ротанов се канеше сериозно да се захване с тази задача, да намери Кримов и да го впрегне в работата. Но тогава стана ясно, че трябва незабавно да направи на пух и прах пред Координационния съвет монтажното управление, провалило всички срокове за създаването на „Каравела“, както Олег беше нарекъл новия кораб, който засега съществуваше само на чертежи.

Заседанието на Координационния комитет, едно от основните подразделения на Съвета, започна в дванадесет часа. През отворените прозорци нахлуваше ослепителното южно слънце, отразени от стъклата слънчеви петна играеха по трибуната на оратора и пречеха на Ротанов да се съсредоточи.

Опасността, която тихо и незабележимо се прокрадваше към границите на Земната федерация, в този ден изглеждаше далечна, почти несъществуваща, а проблемите, които обсъждаха тук, встрани от центъра на събитията, им се струваха твърде несериозни. Тонът на встъпителното слово бе прекалено теоретичен, отвлечен и внасяше своя дял в общата безгрижна атмосфера на заседанието.

— Загубихме колонията на Дзета. Станалата там катастрофа най-вероятно е следствие на катаклизъм, заложен в кората на планетата. Явлението е в процес на изследване. Нямаме основания да свързваме съвсем различните случаи на нападение срещу кораба на Кримов и Дзета…

— Тогава какво ще кажете за разрушителния център в базата на Регос?

— Какъв център? — не разбра ораторът.

Ротанов скочи.

— Не сте ли запознат с информацията? Тогава защо се нагърбвате да обобщавате и да правите изводи? Направете си труда поне да проучите фактите!

— Не така остро, моля — намръщи се председателят. — Положението наистина е сериозно и изисква съответни мерки, макар и да не виждам причини за паника.

— А те съществуват. Бързо прогресират отрицателните явления. Твърде бързо последваха инцидентите в базата, на кораба на Кримов, а сега и на Дзета. Дадохме и първата жертва. Един човек загина по неизвестна причина, дошла от космоса.

— Няма доказателства! — извика някой от залата.

— Така смятат специалистите на Дзета, а те виждат най-добре.

Когато шумът стихна, думата взе Серовин, завеждащ монтажния отдел на космическия флот.

— Искам да обясня защо се провалиха сроковете за строителството на „Каравела“.

В залата веднага настъпи тишина, тъй като именно забавянето на сроковете послужи като формална причина за извънредното заседание на Координационния комитет.

Ротанов добре разбираше, че на заседанието се канеха окончателно да се отърват от проекта на Кримов или поне да го отсрочат за неопределено време.

— Преди всичко — продължи Серовин — причината е в неяснотата и неопределеността на проектната задача. — Той се изкашля, отвори папката и постави на носа си старинни очила с блестящи метални рамки. — Тук е написано: „Корабът да се снабди с най-новите видове оръжия и да бъде осигурена максимална защита.“ Последното е разбираемо. А как да разбирам първото искане? Ние строим кораб, а не крепост, ето защо не можем да го снабдим с „най-новите видове оръжия“. Само генераторите за антиматерия, монтирани на някои спътници, тежат над сто тона всеки. По принцип те могат да се монтират на кораба, но за сметка на други видове въоръжение. Работата е там, че клиентите сами не знаят какъв вид оръжие да предпочетат. И това е разбираемо, едното следва другото. Докато не бъде създадена поне ориентировъчна теория, която да обяснява същността на черните космически петна, „черните кораби“, както ги наричат в някои доклади, ние не можем да гарантираме нито ефективна защита, нито по-ефикасно оръжие.

Елсон трепна, но Ротанов, който седеше до него, леко го стисна за лакътя.

— Не бързайте, нека да свърши.

— Инвеститорите трябва да изхождат от реалните възможности, да конкретизират своите искания и да коригират проектната задача. За това естествено е нужно време.

— Проектната задача беше създадена със същата бързина, както и полагането на основите на новия кораб. Разбира се, в нея има нещо некоректно — съгласи се неочаквано Ротанов. — Но днес можем да зарадваме не само строителите, но и нашите многоуважавани теоретици. До мен седи младият учен Елсон, който проучи черните петна на място. Той беше непосредствен участник в ликвидирането на диверсията в базата и вече завърши теоретичната обосновка на това явление. В близките дни изследванията му ще бъдат публикувани и всички желаещи ще имат възможност да се запознаят с тях. Сега Елсон може да изложи пред вас същността на своите изследвания.

Погледите на присъствуващите се насочиха към младежа. Смутен от всеобщото внимание, той стана и тромаво се отправи към масата на президиума. „Само не се увличай — тихо подхвърли след него Ротанов. — Не им позволявай да те въвлекат в теоретични дискусии, изложи само същината.“

Когато застана на трибуната, Елсон започна малко припряно, но бързо се овладя и заговори с паузи, като умело наблягаше на по-важните места.

— Научната група, създадена на Регос, както и последвалите теоретични изследвания установиха структурата на черните петна или, по-точно, отсъствието на структура. В залата има много хора, които не са специалисти, затова ще си позволя да пропусна математическите аргументи, които потвърждават моите изводи. Успяхме до голяма степен да докажем, че черните петна представляват антипространство. — През залата премина лек шум. — Моля да ме извините за този малко известен термин, който досега можеше да се срещне само във фундаменталното изследване по физика на пространството на академик Грегори, който пръв предположи и теоретично обоснова принципната възможност за съществуването на антипространство. Той смята, че ако обикновеното пространство структурно и по принцип е веществено, тъй като при определени условия може да се превръща в материални частици, то следва да се предвиди възможността за съществуването и на негов антипод. Такова пространство, което при никакви условия не може да бъде структурно и винаги се стреми да погълне всяка докоснала се до него материална структура. Всяка частица или квант енергия. Като разрушава материята на нашия свят, това пространство е способно за сметка на погълнатата енергия да увеличава геометричния си обем. Според Грегори съществуването на антипространство, което заобикаля нашата Вселена, обяснява явлението ентропия. Още веднъж ме извинете за посочените тук добре известни на специалистите сведения. Нашата група установи съществуването на зони на антипространство в реалната Вселена. Малките обеми или зоните на антипространство са същите онези тела, които тук наричат „черни кораби“ или „черни петна“. Те наистина са черни — в смисъл, че жадно поглъщат всякаква енергия, всякакви излъчвания и всякакви оказали се наблизо материални частици. В сравнение с обикновеното пространство повърхността на тези зони представлява абсолютно черно тяло и не отразява нито радио, нито каквито и да е други излъчвания.