Заговорт Аквитания

— Warten Sie einen Augenblick! Sie sind nicht Horst!

Джоел сви рамене и зачака. Стъпките се приближиха, на рамото му се стовари ръка. Той се извъртя и стисна дръжката на ножа с такава сила, че почти блокира мисълта за ужасното нещо, което трябваше да извърши. Хвана мъжа за косата и му преряза гърлото.

Потисна напъна да повърне и издърпа трупа в най-дълбоката сянка. Главата едва се крепеше към тялото. Притича през откритото пространство и настигна другите. Никой не беше забелязал, че го няма. Всеки надничаше в по един от четирите осветени прозореца. Джони Реб беше отминал първия и последователно, твърдо и бързо посочваше в различни посоки. Всеки от мъжете кимваше отривисто и се втурваше нататък. Атаката трябваше да се проведе незабавно. Конвърс подаде глава над перваза на последния прозорец и погледна вътре. Веднага разбра защо бърза Ребъл. Вътре имаше десет часовои в униформи, непринадлежащи на нито една армия. Всички вземаха оръжията, гледаха часовниците или гасяха цигарите си. След това, още по-застрашително, запроверяваха пълнителите на пушките и автоматите си. Някои от тях се засмяха и издигнаха гласове, сякаш искаха нещо за сметка на другите. Джоел не разбра думите. Отстрани се от прозореца и се сблъска с Джони Реб, който беше залегнал.

— Излиза патрул, нали? — прошепна Конвърс.

— Не, синко — отвърна южнякът. — Това е взвод за разстрел. Току-що получи заповедите си.

— Боже мой!

— Ще ги проследим незабелязано. В края на краищата може и да откриеш приятелчето си Фицпатрик.

Следващите минути бяха като от роман на Кафка, поне според Джоел. Десетте мъже се наредиха в колона по един и излязоха през вратата, водеща към постройка 2. Внезапни прожектори осветиха плаца, лъчите очевидно бяха изключени, когато взводът стъпи на бетона. Двама мъже с автомати в ръце хукнаха към постройка 4, отключиха я и дръпнаха резетата на тежката врата. Втурнаха се вътре, като крещяха заповеди и палеха лампите.

— Alles aufstehen! Raus! Mach schnell! Schnell!

След няколко секунди измършавели оковани фигури, облечени в дрипи, излязоха навън и запримигваха от силната светлина. Някои едва ходеха и бяха подкрепяни от други, по-силни. Десет, двайсет, двайсет и пет, трийсет и двама, четирийсет, четирийсет и трима. Четирийсет и трима затворници на „Аквитания“ отиваха на екзекуция! Насочваха ги към бетонната стена пред платформата в другия край на плаца.

Всичко стана с истеричната сила на развилняла се тълпа! Осъдените внезапно се разбягаха в различни посоки, а намиращите се най-близо до въоръжените часовои ги удариха през смаяните лица с веригите на оковите си. Проехтяха изстрели, трима затворници паднаха и се загърчиха на земята. Взводът за разстрел вдигна пушките.

— Напред, ловци на морски котки! — изрева Джони Реб и цялата група се втурна в мелето и пусна в употреба пистолетите. Тихият им пукот се смесваше с оглушителните експлозии на оръжията без заглушители.

Всичко свърши за по-малко от двайсет секунди. Десетте войници на „Аквитания“ лежаха на земята. Шестима бяха мъртви, трима ранени, а един стоеше на колене и се тресеше от страх. Двама от групата бяха леко ранени — пилотът американец и още един.

— Конъл! — изрева Джоел и се втурна между нападалите по земята затворници, като с облекчение забеляза, че повечето се движат. — Фицпатрик! Къде си?

— Насам, лейтенанте — обади се слаб глас от дясната му страна. Джоел запрескача падналите тела и коленичи до измършавелия, брадясал флотски юрист. — Доста време ти трябваше да стигнеш дотук — продължи той. — Така е, на по-младшите чинове все по нещо не им достига.

— Какво стана преди малко? — попита Конвърс. — Щяха да ви избият!

— Точно това беше целта им. Снощи ни дадоха да го разберем и решихме, че нищо не губим.

— Но защо вие? Защо бяхте задържани точно вие?

— Дълго разговаряхме и не можахме да разберем. С изключение на едно — всички сме висши офицери в трийсет и пет-четирийсетдневни отпуски, повече от които редовни летни. Какво значи това?

— Трябвало е да заблуди хората, които биха започнали да се досещат. Убийците са деветдесет и седем души в летни отпуски. Вие сте към петдесет процента от техния брой и сте извън всяко подозрение. А ти си се явил като неочаквана премия и това е спасило живота ти.

Внезапно Конъл обърна глава наляво. От постройка 5 излезе един мъж и се втурна надолу по циментираната пътека.

— Това е пазачът! — извика Фицпатрик с пълен глас. — Спрете го! Ако стигне до втората барака, ще ни вдигне във въздуха!

Джоел скочи и се спусна с пистолет в ръка след бягащата фигура с всичката сила на болящите го крака. Човекът беше стигнал до средата на постройка 3 и до вратата на постройка 2 му оставаха по-малко от трийсет метра. Конвърс стреля, но куршумът прелетя далече от целта и рикошира в стоманената рамка на прозореца. Човекът стигна вратата, отвори я и я тръшна след себе си. Джоел дотича и се хвърли с тяло върху плътното дърво. Вратата поддаде и се отвори до стената. Човекът тичаше към затворен с метална врата панел, Конвърс диво и яростно започна да стреля и той се завъртя, ранен в краката, но успя да отвори панела. Посегна към редицата превключватели. Джоел се хвърли напред, хвана го за ръката, повали го и удари главата му в каменния под.

Задъхан, Конвърс запълзя встрани от човека, ръцете му бяха покрити с топла кръв. Празният пистолет лежеше на пода. Един от групата нахлу в помещението.

— Добре ли си? — попита той с акцент, който Джоел не можа да определи.

— Да — отвърна Конвърс. Усещаше се слаб и болен.

Наемникът мина край Джоел и на път към отворения панел погледна бегло неподвижното тяло на пода. Разгледа панела, бръкна в джоба си и извади малък прибор. След секунди беше развил винтовете и отместил вътрешния метален лист. Започна да реже с друга част на прибора жиците дълбоко в гнездата им, като не остави нищо освен медни снопчета.

— Не се тревожи — заяви мъжът, когато свърши. — Аз съм най-добрият специалист на Норвегия по разрешенията. Вече няма да се тревожим, че някоя свиня ще ни причини неприятности. Хайде, чака ни още много работа — той се надвеси над Конвърс. — Всички ти дължим живота си. Ще ти се отплатим.

— Не е необходимо — рече Джоел и се изправи.

— Така е прието — заяви мъжът и тръгна към вратата.

Вън, на плаца, затворниците на „Аквитания“ бяха насядали до стената с изключение на петима, чиито трупове вече бяха покрити с чаршафи. Конвърс отиде при Фицпатрик.

— Загубихме ги — продума флотският офицер с изнемощял глас.

— Мисли за нещата, в които вярваш, Конъл — отбеляза Джоел. — Може да звучи банално, но не съм в състояние да измисля нищо друго.

— И това не е лошо — Фицпатрик погледна нагоре с измъчена усмивка. — Благодаря, че ми го напомни. Отивай. Там имат нужда от теб.

— Ларсън! — изрева Джони Реб, застанал над разтреперения оцелял часовой. — Ела тук!

Англичанинът с професорски вид колебливо влезе през стоманената врата в края на пистата, под прожекторите. Отиде при Ребъл, като шареше с очи по плаца. Беше вцепенен от ужас.

— Велики Боже! — хлъцна той.

— Мисля, че всичко е ясно — заяви южнякът, когато двама от групата изскочиха тичешком от постройка 5. — Какво намерихте? — изрева Джони Реб.

— Още седем! — викна единият. — В тоалетната са. Тя отговаря на състоянието им!

— Дали — заговори Джефри Ларсън и повиши глас — случайно някой от тях не е компютърен специалист?

— Не сме питали!

— Тогава питайте! — нареди им Ребъл. — Нямаме време! — обърна се към Конвърс: — Свързах се с жена ти. Новините от Израел и Рим са направо ужасни, част от убийците са се изплъзнали от хората на Стоун. Демонстрациите са започнали преди един час и вече са убити дванайсет официални лица. В Йерусалим и Тел Авив истерично искат Абрамс да поеме властта. В Рим полицията не може да се справи с бунтовете и паниката, намесила се е армията.

Джоел усети остра куха болка в гърдите и за първи път забеляза, че небето над стените просветлява. Денят беше започнал, убийствата също. Навсякъде.