Птят на кинжала

Слабичката жена помръдна на пейката, завъртя гладката пръчка между пръстите си и запреглъща. Бледата светлина на фенера й придаваше болнав вид. Тя заизвръща широко отворените си очи ту към едната, ту към другата, а после дланите й стиснаха палката и тя кимна.

— Точно както ти казах — изръмжа Певара и отново преля Дух към палката, — иначе ще се кълнеш, докато не го направиш както трябва.

— Заклевам се да ви се подчинявам безусловно — изрече със стегнат глас Зера и потрепера, щом клетвата прихвана. Усещането винаги беше по-силно в началото. — Попитайте ме за Черната Аджа — настоя тя. Ръцете й, хванали палката, се разтресоха. — Попитайте ме за Черната Аджа! — Напрежението й подсказа отговора на Сеайне още преди Певара да освободи потока на Дух и да зададе въпроса, задължаващ да се отговори само истината. — Не! — извика Зера. — Не, не съм от Черната Аджа! Сега махнете тази клетва от мен! Освободете ме!

Сеайне се отпусна и унило подпря лакти на масата. Определено не беше искала Зера да отговори с „да“, но беше сигурна, че са я хванали в лъжа. Една открита лъжа, или поне така изглеждаше, след повече от месец търсене. Колко ли още дни и месеци на търсене й предстояха? И да се озърта през рамо от ставане от сън до лягане? Когато изобщо можеше да си легне, разбира се.

Певара насочи обвинително пръст към младата жена.

— Ти си казала на хората, че си дошла от север.

Очите на Зера се разшириха.

— Да — отвърна тя бавно. — Пътувах по брега на Еринин до Джуалде. Освободете ме сега от тази клетва! — Облиза устни.

Сеайне се намръщи.

— В платното под седлото ти намерихме златотрън и червена къклица, Зера. Златотрън и червена къклица не могат да се намерят на по-малко от сто мили южно от Тар Валон.

Зера скочи, но Певара я сряза:

— Сядай!

Жената тупна шумно на пейката, но не просто трепна. Разтрепера се. Не, направо се разтресе. Беше стиснала устни, инак Сеайне беше сигурна, че зъбите й щяха да затракат. Светлина, въпросът за севера и юга я уплаши повече, отколкото обвинението, че е Мраколюбка.

— Кажи откъде си тръгнала — запита я бавно Сеайне, — и защо? — Искаше да я запита защо е заобикаляла толкова нещо, което явно беше направила, само за да скрие посоката, от която е дошла, но отговорите се заизливаха сами от устата на Зера.

— От Салидар — изграчи тя. Другояче не можеше да се нарече. Все така стиснала Клетвената палка, тя се сгърчи на пейката. Сълзи бликнаха от очите й, разширени до границите на възможното и втренчени в Певара. Думите продължиха да се леят, въпреки че зъбите й вече наистина тракаха. — Д-дойдох, за да се п-погрижа Сестрите тук да разберат за Ч-червените и Логаин, за да с-валят Елайда и К-кулата отново да стане цяла. — Изплака и избухна в неудържими ридания, без да сваля очи от Червената Заседателка.

— Добре — каза Певара. И повтори по-мрачно: — Добре! Беше самата сдържаност, но блясъкът в очите й нямаше нищо общо с онази палавост, която Сеайне помнеше в нея от времената им като новачки и Посветени. — Значи ти си била източникът на този… слух. Ще се изправиш пред Съвета и ще признаеш, че е лъжа! Признай лъжата, момиче!

Ако очите на Зера дотук се бяха разширили, сега направо се изцъклиха. Палката падна от ръцете й и се изтъркули на масата, а тя стисна гърлото си с длани. От внезапно зяпналата й уста излезе задавен стон. Певара се втренчи в нея слисана, но Сеайне изведнъж разбра какво става.

— Светлината да ни е на помощ — изпъшка тя. — Не си длъжна да лъжеш, Зера. — Краката на Зера се затресоха под масата, сякаш искаше да стане, но не можеше да си намери стъпалата. — Кажи й, Певара. Тя е убедена, че е вярно! Ти й заповяда едновременно да каже истината и да излъже. Не ме гледай така! Тя го вярва! — Устните на Зера посиняха. Клепките й запърхаха. Сеайне сбра с две шепи цялата си кротост. — Певара, ти толкова явно изрече заповедта си, че сега трябва да я освободиш, иначе ще се пръсне пред очите ни.

— Тя е бунтовничка! — Певара вложи в думата всичкото презрение, на което беше способна, но после въздъхна. — Всъщност тя все още не е съдена. Не си длъжна да… лъжеш… момиче. — Зера се килна напред и остана така, притиснала буза на масата, преглъщаща да вдиша между хлиповете си.

Сеайне поклати глава в почуда. Не бяха обмислили възможността за клетви, които да си противоречат. А ако Черната Аджа не просто бяха отменили Клетвата против лъжа, а я бяха заменили със своя? Ако бяха заменили всичките Три клетви с други, свои? Двете с Певара трябваше много да внимават, ако наистина се натъкнеха на Черна сестра, иначе можеха да причинят смъртта й, преди да са разбрали къде е противоречието. Може би първо трябваше да се отменят всички клетви — нямаше как да ги заобиколят, след като не знаеха в какво се кълнат Черните сестри — и след това да се принудят отново да положат Трите? Светлина, болката от това, че си освободена от всичко наведнъж, сигурно щеше да е почти като при изтезание. Не почти, а навярно съвсем. Но пък една Мраколюбка го заслужаваше, и още как. Стига изобщо да намереха такава.

Певара гледаше намръщено вдишващата с мъка жена. На лицето й нямаше следа и от най-малка жал.

— Когато се изправи на съд за бунт, смятам да бъда една от съдничките й.

— Когато бъде съдена, Певара — промълви замислено Сеайне. — Жалко би било да се лишим от помощта на една, за която сме сигурни, че не е Мраколюбка. И след като наистина е бунтовничка, няма какво толкова да се притесняваме, че ще я използваме. — Много бяха спорили, без да стигнат до никакво заключение, за втората причина да включат новата клетва. Една Сестра, заклела се да им се подчинява, можеше да бъде принудена… Сеайне помръдна притеснено — твърде много напомняше това за отдавна забранения грях на Принудата — можеше да бъде подбудена да им помогне в издирването, стига да нямаш нищо против да я накараш да поеме риска, все едно дали сама го желае, или не. — Не мога да допусна, че са изпратили само една — продължи тя. — Зера, колко като теб сте дошли да разпространите тази мълва?

— Десет — изломоти младата жена, след което се изправи и ги изгледа с непокорство — Няма да издам Сестрите си! Няма да… — Изведнъж млъкна и устните й се изкривиха горчиво: бе разбрала, че току що го е направила.

— Имена! — джафна Певара. — Дай ми имената им, иначе кожицата ти ще съдера, тук и веднага!

Имената се заизсипваха от стиснатите устни на Зера. Явно поради заповедта, не от страх пред заплахата. Като гледаше мрачното лице на Певара, Сеайне беше сигурна, че й трябва много малко предизвикателство, за да напердаши Зера като последна новачка, хваната в кражба. Странно, тя самата не изпитваше същата неприязън. Отвращение — да, но не чак толкова силно. Жената беше бунтовничка, участвала в разрушаването на Бялата кула, след като една Сестра бе длъжна да изтърпи всичко в името на целостта на Кулата, и все пак… Много странно.

— Съгласна ли си, Певара? — каза тя, след като списъкът приключи. Упоритата жена само й кимна в съгласие. — Добре. Зера, днес следобед ще доведеш Бернайл в стаите ми. — Изглежда, бяха по две от всяка Аджа, без Синята и Червената, но най-добре беше да започне с другата Бяла. — Ще й кажеш само, че искам да поговоря с нея по личен въпрос. Няма да я предупреждаваш за какво иде реч, нито с дума, нито с действие или намек. После ще стоиш кротко и ще ни оставиш с Певара да направим каквото е необходимо. Наемаме те в много по-достойна кауза от този ваш грешен бунт, Зера. — Разбира се, че беше грешен. Все едно колко се беше побъркала Елайда от властта. — Ще ни помогнеш да изловим Черната Аджа.

Главата на Зера кимаше с неохота при всяка поредна заповед, лицето й се беше стегнало от болка, но при споменаването за лова на Черната Аджа тя ахна. Светлина, умът й, изглежда, съвсем беше превъртял след това, което беше понесла, за да не го разбере досега!

— И ще престанеш да разпространяваш тези… приказки — вметна строго Певара. — От този момент няма повече да споменаваш Червената Аджа и Лъжедраконите заедно. Разбра ли ме?