Антоний и Клеопатра

Към края на сбора легионите знаеха, че само ветераните от Мутина и Филипи ще бъдат уволнени, че следващата година повечето от тях ще се сражават в Илирик и че няма да се толерират бунтове по абсолютно никакви поводи, особено заради премии. При най-малкия намек за размирици ще има разголени за бичуване гърбове и ще се търкалят глави.

Агрипа най-накрая триумфира за победите си в Оттатъшна Галия. Калвин, натоварен с испанска плячка и със страховита репутация заради отношението си към непокорните войници, облицова очуканата малка Регия, най-стария храм в Рим, със скъпи мрамори и я украси отвън със статуи. Статилий Таурус бе назначен за губернатор на Африка и легионите му бяха намалени на два. Зърното преливаше, както би трябвало, и се продаваше на старата цена. Безкрайно щастливият Октавиан най-сетне заповяда укрепленията около дома на Ливия Друзила да бъдат съборени. Построи удобна казарма за германците в края на Палатин, на ъгъла, където Триумфалният път излизаше при Големия цирк, и ги направи свои специални телохранители. Макар да вървеше след дванадесет ликтори, както бе обичаят, и той, и те бяха заобиколени от германци в доспехи — нов феномен в Рим, който бе свикнал да вижда въоръжени войници в свещените граници на града единствено при крайно наложителни случаи.

И докато легионите бяха на Рим, германците принадлежаха единствено на Октавиан. Бяха общо шестстотин — преторианска кохорта, официално натоварена с охраната на магистрати, сенатори и триумвири, но никой сенатор и магистрат не си правеше илюзии. При необходимост германците щяха да се подчинят единствено на Октавиан, който внезапно се беше превърнал в много специален човек по начин, по-специален дори и от Цезар. Богатите и влиятелни сенатори и конници винаги си бяха наемали телохранители, но те бяха сбирщина от бивши гладиатори, които нямаха вид на истински военни. Октавиан снабди своите германци с ефектно снаряжение, поддържаше ги във форма и простолюдието се забавляваше да ги гледа как всеки ден тренират на арената на Големия цирк.

Вече никой не освиркваше, не съскаше и не плюеше по Октавиан, когато вървеше по градските улици или излизаше на Форума. Той беше спасил Рим и Италия от глада без помощта на Марк Антоний, за чийто флот някак изобщо не се споменаваше. Задачата да организира Италия беше дадена на Сабин, който с изненада откри, че работата му доставя огромно удоволствие — бе свързана с проверки на сделките със земя, разпределянето на обществените земи между различните градчета и муниципии, преброяване на ветерани, на зърнопроизводители и на всички, които Октавиан бе сметнал за важни, ремонт на пътища, мостове, обществени постройки, пристанища, храмове и хамбари. Сабин се обзаведе и с екип от претори, които да поемат съдебните спорове, а те не бяха никак малко — римляните от всички класи обичаха да се съдят.

Двадесет дни след битката при Навлох Октавиан навърши двадесет и седем. Вече девет години се намираше в сърцето на римската политика. По-дълго дори от Цезар и Сула, които отсъстваха от града цели години. Октавиан бе като заземен в Рим. Това си личеше по много начини, но особено във външния му вид. Неговата слаба, не много висока, облечена в тога фигура се движеше с грация и достойнство и излъчваше странна мощ — мощта на човек, който бе оцелял въпреки всички предизвикателства и беше излязъл победител. Жителите на Рим от всички прослойки свикнаха да го виждат из града и подобно на Юлий Цезар, той не се големееше и разговаряше с всеки от тях. Германските му телохранители бързо се научиха да не се намесват, когато той се промъкваше между редиците им, за да си поговори с един или друг гражданин. Макар мечовете им да бяха готови за действие, те се бяха научили да крият безпокойството си, като разменяха по някоя дума на развален латински с онези от тълпата, които не се опитваха да стигнат до Цезар. Разбира се, научиха се и да изглеждат великолепно.

Около Нова година, когато един представител на Помпеите на име Секст Помпей стана консул заедно с Луций Корнифиций, от Изтока започнаха да пристигат вести за велики победи. Разпространяваха ги агентите на Антоний, подбудени от Попликола. Антоний покорил партите, завоювал огромни територии за Рим, плячкосал несметни богатства. Поддръжниците му ликуваха, враговете му гледаха объркано. Октавиан, като най-голям скептик, прати специални съгледвачи на изток, които да проверят дали в слуховете имаше зрънце истина.

На мартенските календи той свика Сената — нещо, което обикновено не правеше. В подобни случаи сенаторите се събираха до последния човек, водени от любопитство, но и от все по-растящото си уважение към него. Него все още го нямаше, все още имаше сенатори, които го наричаха Октавиан и отказваха да му признаят титлата Цезар, но броят им намаляваше. А оцеляването му през последните девет гибелни години добавяше около името му елемент на страх. Ако мощта му продължаваше да расте и Марк Антоний не се появеше в най-скоро време, нищо нямаше да му попречи да се обяви за какъвто си поиска. Именно това бе причината за страха.

Като триумвир, отговарящ за Рим и Италия, Октавиан заемаше курулното кресло от слонова кост на подиума за магистрати в края на новата курия. Строежът й бе започнал божественият му баща, но тя бе завършена едва в годината на победата над Секст Помпей. Тъй като имаше imperium maius, Октавиан превъзхождаше консулите, чиито курулни кресла бяха от двете му страни и малко по-назад.

Той стана да говори, без да държи записки, с изправена стойка. Косата му блестеше като златен ореол в сградата, чиито огромни размери я правеха сумрачна. Светлината влизаше през прозорците високо горе, но я поглъщаше сумракът на вътрешността, която бе достатъчно обширна да побере хиляда души в две крила с по три амфитеатрално разположени реда от двете страни на подиума. Повечето седяха на малки столчета, като старшите магистрати заемаха най-долния ред, младшите — средния, а така наречените pedarii 49, които нямаха право да говорят — третия. Нямаше партийна система и беше без значение дали човек ще предпочете да седне отляво или отдясно, макар че членовете на една или друга фракция по принцип се събираха заедно. Някои си водеха бележки за собствените си архиви, а шестима писари записваха цялото заседание. След това стенограмите им се преписваха, подпечатваха се с печатите на консулите и отиваха в архива наблизо.

— Почитаеми консули, бивши консули, претори, бивши претори, едили, бивши едили, народни трибуни, бивши народни трибуни, стари и новозаписани сенатори, тук съм да докладвам за свършеното. Съжалявам, че не успях да направя този доклад по-рано, но се наложи да пътувам до провинция Африка, за да направя Тит Статилий Таурус неин губернатор и да видя с очите си каква бъркотия е създал бившият триумвир Лепид. Значителна бъркотия, свързана предимно с натрупването на зашеметяващо количество легиони, които той използва в опита си да свали римската власт. Ситуация, с която, както много добре знаете, успях да се справя. Никога вече няма да се позволи на който и да било магистрат с какъвто и да било ранг и правомощия да набира, въоръжава и обучава легиони в провинцията си или да внася легиони в нея без изричното съгласие на Сената и римския народ.

Добре, да продължим нататък. Моите най-стари легиони, ветераните от Мутина и Филипи, ще бъдат разпуснати и ще им се даде земя в Африка и Сицилия. На острова цари по-голяма бъркотия и от Африка и той отчаяно се нуждае от добро управление, добро земеделие и проспериращо население. Тези ветерани ще получат по сто или двеста югера земя, на която ще бъдат задължени да отглеждат последователно зърнени и бобови растения. Земите на старите латифундии в Сицилия ще бъдат преразпределени, с изключение на латифундията на император Марк Агрипа. Той ще бъде главен надзорник на ветераните и така ще им спести грижите да продават реколтата си — това ще прави той от тяхно име и ще им плаща честно. Представителите на тези легиони са доволни от това решение и с нетърпение чакат да бъдат освободени.