Гай-джин

Анжелик спря да пише, сълзите й пак рукнаха. Една капна върху страницата. Девойката изтри очите си, сръбна малко вода от чашата, после продължи:

Смътен тътен от оръдие я накара да скочи и да се взре към пристанището. Беше сигналното оръдие. Далеч в морето последва отговор. А откъм хоризонта се видя издайническият пушек на пристигащия пощенски кораб.

Джейми Макфей държеше куфарче, натъпкано с поща, и водеше един непознат по парадното стълбище пред сградата на Струан. Слънчевата светлина проникваше през високите и елегантни стъклени прозорци. И двамата бяха облечени с вълнени рединготи и цилиндри, макар денят да бе топъл, и непознатият носеше куфарче в ръката си. Беше тантурест, с брада, грозен и на около петдесет, с една глава по-нисък от Джейми, макар да бе по-едър в раменете; кичур дълга сива коса стърчеше изпод цилиндъра. Те продължиха по коридора. Макфей почука леко:

— Тай-пан?

— Влез, Джейми, вратата е отворена. — Струан зяпна мъжа. После веднага попита: — Майка ми на борда ли е, д-р Хоуг?

— Не, Малкълм. — Д-р Роналд Хоуг видя внезапното облекчение, изписано по лицето на Малкълм, малко се натъжи, макар да го разбираше. Тес Струан беше безпрекословна в своята присъда за „чуждестранната безсрамница“, беше сигурна, че оная върти сина й на малкия си пръст. Като скри загрижеността си от вида на Малкълм, лекарят остави цилиндъра си до чантата на бюрото. — Тя ме помоли да те видя — гласът му беше дълбок и любезен, — за да разбера дали мога да направя нещо за теб и да те придружа до вкъщи, ако имаш нужда от придружител. — Повече от петнайсет години той беше домашният лекар на семейство Струан в Хонконг и бе изродил последните му четирима братя и сестри. — Как си?

— Аз съм… д-р Бабкот се грижи за мен. Аз съм… аз съм добре. Благодаря, че дойде, приятно ми е да те видя.

— И на мен. Джордж Бабкот е чудесен лекар, няма по-добър от него. — Хоуг се усмихна. Сините му очички бяха хлътнали в набръчканото му лице. Продължи весело: — Отвратително пътуване, хвана ни краят на тайфуна и прекарах цялото си време в лекуване и наместване на счупени крайници на моряците и на няколко пътници. Загубихме двама, отнесени през борда: единия — китаец, пътник от трета класа, другия — някакъв чужденец, не разбрахме какъв. Капитанът каза, че мъжът е платил билета си в Хонконг, измърмори някакво име. Прекара повечето време в каютата, после излезе на палубата и бух! — една вълна го отнесе. Малкълм, ти изглеждаш по-добре, отколкото очаквах, след слуховете, които се носеха из Колонията.

— По-добре да ви оставя насаме двамата. — Джейми сложи купчина писма на масичката до леглото. — Ето личната ти поща, ще ти донеса книгите и вестниците по-късно.

— Благодаря. — Малкълм го погледна. — Нещо важно?

— Две са от майка ти. Те са най-отгоре.

Д-р Хоуг бръкна в широките си джобове и измъкна някакъв смачкан плик.

— Ето ти още едно от нея, Малкълм, то е последното. Най-добре го прочети, после ще те прегледам. Джейми, не забравяй за Бабкот.

Джейми му беше казал вече, че Бабкот е заминал за Канагава спешно тази сутрин и че ще изпрати катера там, щом видят Малкълм.

— Доскоро, тай-пан.

— Не, по-добре почакай малко, Джейми. — Струан отвори донесеното от Хоуг писмо и се зачете.

Когато Джейми се качи на главната палуба на пощенския кораб, д-р Хоуг го пресрещна, каза му, че разполага с всичко необходимо, за да тръгнат веднага, и побърза да отговори на изречения му въпрос:

— Не, Джейми, г-жа Струан не е на борда, но ето… ето ти писмо от нея.

В него пишеше само: „Джейми, направи всичко, за което помоли д-р Хоуг, и ми изпращай подробни поверителни доклади с всяка поща“.

— Знаете ли съдържанието му, докторе?

— Да, едва ли е необходимо да го казвам, нали добре я познаваш.

— Как е тя?

Хоуг се замисли за миг:

— Както обикновено: привидно невъзмутима, отвътре — вулкан. Един ден трябва да изригне — никой не може да трупа толкова тъга, толкова много трагедии, никой. Дори и тя. — Докторът последва Джейми надолу към входа, оглеждаше всичко. — Трябва да ти кажа, че ми е приятно да посетя Япония, ти изглеждаш много добре, Джейми. Този пост ти подхожда. Нека видим, мина година, откак ни напусна, нали? Сега ми разкажи първо за нападението… после — за г-ца Ришо.

Докато стигнат брега, д-р Хоуг знаеше всичко, което знаеше и Джейми.

— Но, моля те — добави той разтревожено, — моля те, не споменавай пред Малкълм какво ти казах за Анжелик. Тя е чудесна. Преживя също отвратителното нападение, наистина не смятам, че са спали заедно, техният годеж е мълва, но е влюбен до уши — не го обвинявам, пък и когото и да е в Азия за това. Мразя мисълта да изпращам тайни доклади на г-жа Струан по очевидни причини. Както и да е, написах една разводнена версия и съм готов да я изпратя, щом корабът тръгне обратно. Трябва да съм предан преди всичко на Малкълм, той е тай-панът.

Сега гледаше как Малкълм Струан чете писмото, донесено от лекаря, следеше изпитото лице и отпуснатото тяло. Зачуди се и започна да се моли наум.

Струан го погледна. Очите му се присвиха.

— Какво има, Джейми?

— Мога ли да направя нещо за теб?

Малкълм помълча и рече:

— Да, остави съобщение във Френската легация — Анжелик е там; каза, че ще отиде да получи пощата си, — пиши й, че е пристигнал един стар приятел от Хонконг и искам да я запозная с него.

Макфей кимна и се усмихна:

— Готово. Повикай ме, ако имаш нужда от нещо.

— После излезе.

Струан разтревожен погледна вратата. Лицето на Джейми беше твърде красноречиво. Опита се да възстанови спокойствието си, като се върна към писмото:

Вдигна поглед.

— Е?

— Кажи ми истината, Малкълм, как си?

— Чувствам се ужасно и се страхувам, че ще умра.

Хоуг седна на фотьойла и сплете пръсти.