Антоний и Клеопатра

— Не бива старци да се женят за млади момичета — каза той.

— Не съм съгласна. Ако младите момичета се омъжват за млади мъже, те никога няма да пораснат и да поумнеят, защото и двамата са еднакво зелени — отвърна тя и взе купата. — Готово! По-добре ли се чувстваш?

— Да — излъга той и в следващия момент се загърчи от болка. — Юпитер, Юпитер! Боли, как боли само! Сиропът, къде ми е сиропът?

Тя му даде сироп от мак, седна и го загледа как спи, докато Адмет не дойде да я смени.

Меценат установи, че задачата му е твърде лесна, тъй като Секст Помпей бе страшно обиден от реакцията на Марк Антоний на предложението му. „Пират“, и още как! Склонен на мимолетен заговор против Октавиан, но не и публично да обяви съюз, самият Секст Помпей никога не се бе възприемал и нямаше да се възприема като „пират“. След като откри, че му харесва да е в морето и да командва триста-четиристотин бойни кораба, той започна да гледа на себе си като на един морски Цезар, който просто не можеше да изгуби сражение. Да, непобедим на вода и голям претендент за титлата Първенец на Рим. В това отношение се страхуваше и от Антоний, и от Октавиан, които бяха още по-силни претенденти. Затова се нуждаеше от съюз с един от тях срещу другия, за да намали броя на съперниците. От трима да ги направи двама. Всъщност той никога не бе срещал Антоний. Не бе успял да се смеси дори с тълпата пред вратите на Сената, когато Антоний мяташе гръм и мълнии срещу републиканците в качеството си на верен на Цезар народен трибун. Шестнайсетгодишните имат по-интересни занимания, а пък и Секст нямаше политически интереси нито тогава, нито сега. А когато се срещна с Октавиан в едно малко пристанище в извивката на Италианския ботуш, откри, че могъщият му противник е всъщност двадесетгодишно хлапе с миловидна физиономия, докато той самият бе на двадесет и пет. Първото, което му хрумна за Октавиан, беше, че вижда роден престъпник, който винаги ще избягва ситуации, в които биха могли да го поставят извън закона. Бяха се споразумели за това-онова, после Октавиан бе продължил по суша към Брундизиум, а Секст бе отплавал. Оттогава съюзите се бяха променили, Брут и Касий бяха победени и мъртви, а светът принадлежеше на триумвирите.

Не можеше да се възхищава на късогледството на Антоний в решението му да се установи на изток. Всеки с поне мъничко ум щеше да види, че Изтокът е капан, че златото е стръвта, закачена на ужасната му кука. Господството над света щеше да попадне у този, който контролира Италия и Запада, а това беше Октавиан. Разбира се, това бе най-тежката и най-непопулярна задача. Именно затова Лепид бе взел шестте легиона на Луций Антоний и се бе скатал в Африка, откъдето можеше да следи развоя на събитията и да събира още войски. Поредният глупак. Да, Октавиан беше най-опасният от всички, защото не се бе уплашил да поеме най-тежкия товар върху себе си.

Ако се бе съгласил на официален съюз, Антоний щеше да улесни Секст в борбата му за Първенец на Рим. Но не, той бе отказал да се свърже с някакъв си пират!

— Тъй да бъде — рече Секст на Либон и го погледна с каменните си тъмносини очи. — Просто ще ни отнеме повече време да изтощим Октавиан.

— Скъпи ми Секст, никога няма да успееш да изтощиш Октавиан — каза Меценат няколко дни по-късно, когато пристигна в Агригентум. — Той няма слаби места, към които да се насочиш.

— Как ли пък не! — озъби се Секст. — Като начало, той няма кораби и адмирали, които да си заслужават това име. Страшна работа — да праща беззъби гръцки роби като Хелен да ми отнемат Сардиния! Между другото, той е при мен. В безопасност и непокътнат. Кораби и адмирали — две слабости. Няма пари — станаха три. Врагове на всяка крачка — четири. Да продължавам ли?

— Това не са слабости, а недостатъци — отвърна Меценат и лапна лъжица мънички скариди. — Ах, превъзходни са! Защо са много по-вкусни от онези, които ям в Рим?

— По-мътни води, повече храна.

— Знаеш много неща за морето.

— Достатъчно, за да ми е ясно, че Октавиан не може да ме победи в него, дори и да намери кораби. Организирането на морска битка само по себе си е изкуство, а по една случайност аз съм най-добрият в тази област в цялата римска история. Брат ми Гней беше изключителен, но не можеше да се мери с моята класа. — Секст се облегна назад и го погледна самодоволно.

„Какво е особеното на това поколение младежи? — запита се очарованият Меценат. — В училище учим, че никога няма да има друг Сципион Африкански, друг Сципион Емилиан, но двамата бяха отделени с поколения един от друг, всеки уникален за своето време. А днес не е така. На младежите им се дава възможност да покажат на какво са способни, толкова много мъже на по четиридесет-петдесет години загинаха или отидоха в доживотно изгнание. Та този тип тук няма и тридесет“.

Секст излезе от самодоволното си съзерцание.

— Трябва да кажа, Меценате, че съм разочарован, задето господарят ти не дойде лично да се види с мен. За прекалено важен ли се мисли?

— Не, бъди сигурен — отвърна Меценат с най-мазния си тон. — Праща ти искрените си извинения, но в Оттатъшна Галия стана нещо, заради което присъствието му там е задължително.

— Да, чух. Сигурно съм научил преди него. Оттатъшна Галия! Какъв рог на изобилието ще стане негов! Най-добрите легиони от ветерани, зърно, шунка, солено свинско, захарно цвекло… Без да броим сухоземния път до двете Испании, макар че той все още не държи Отсамна Галия. Но ще я получи със сигурност, когато Полион реши да поеме консулските си регалии, макар да се носи слух, че това няма да стане скоро. Говори се, че Полион е повел седемте си легиона надолу по Адриатическото крайбрежие, за да помогне на Антоний при дебаркирането му в Брундизиум.

Меценат го погледна изненадан.

— Че защо му е на Антоний военна помощ, за да се прехвърли в Италия? Като старши триумвир, той има правото да идва и да си тръгва когато си пожелае.

— Не и ако Брундизиум е замесен. Защо жителите на града мразят толкова много Антоний? Биха плюли върху гроба му, ако можеха.

— Той беше много суров с тях, когато Божественият Юлий го остави да преведе останалите легиони през Адриатика в годината преди Фарсала — отвърна Меценат, без да обръща внимание на помръкналото лице на Секст при споменаването на битката, в която баща му бе смазан, а светът — променен завинаги. — Антоний е неразумен, а най-неразумен беше именно по онова време, когато Божественият Юлий му дишаше във врата. Освен това дисциплината му не беше особено стегната. Беше оставил легионерите да правят каквото си искат — и те изнасилваха и грабеха. А когато Божественият Юлий го направи началник на конницата, той изля голяма част от злобата си към Брундизиум върху Брундизиум.

— Това обяснява нещата — рече Секст и се ухили. — Все пак ми прилича малко на нападение, когато един триумвир пристига заедно с цялата си армия.

— Демонстрация на сила, знак за император Цезар…

— За кого?

— За император Цезар. Не го наричаме Октавиан. И Рим не го нарича така. — Меценат го погледна сдържано. — Може би затова Полион не дойде в Рим, дори след като бе избран за младши консул.

— А ето и една още по-неприятна новина за император Цезар, отколкото Оттатъшна Галия — сприхаво рече Секст. — Полион е спечелил Ахенобарб на страната на Антоний. Как ли ще му се хареса това!

— Ах, на една страна, на друга страна — възкликна Меценат, но без да влага много чувства. — Единствената страна е страната на Рим. Ахенобарб е луда глава, Секст, и ти много добре го знаеш. Той не е на ничия страна, освен на своята. Дай му да вилнее нагоре-надолу из мъничкото си моренце и да се прави на Татко Нептун. Това несъмнено означава, че ще имаш повече вземане-даване с него в бъдеще, нали?

— Не знам — отвърна Секст с непроницаема физиономия.

— По-конкретно, онзи многоок и многоуст лешояд Слухът твърди, че в последно време не сте в много любовни отношения с Луций Стаций Мурк — рече Меценат, насочвайки своята ерудиция към една неспособна да го оцени по достойнство публика.