Антоний и Клеопатра

Към края на октомври Антоний беше заприличал на Етна пред изригване. Колегите му усетиха издайническите трусове и се опитваха да го избягват, но това бе невъзможно.

— Делий, ще прекарам зимата в Александрия — обяви той. — Марк Сакса и Канидий да останат с войската в Ефес. Луций Сакса, можеш да дойдеш с мен до Антиохия — правя те губернатор на Сирия. Там има два легиона войници на Касий, които ще ти бъдат достатъчни. Като начало се постарай сирийските градове да разберат, че искам данъци. И то сега, а не по-нататък! Щом са плащали на Касий, ще плащат и на мен. Засега няма да правя други размествания — провинция Азия е спокойна, Цензорин се справя добре в Македония и не виждам нужда от нов губернатор на Витиния. — Антоний тържествуващо разпери ръце над главата си. — Почивка! Новият Дионис ще си даде подобаваща почивка! И какво по-добро място за целта от двора на Афродита в Египет?

Не писа и на Клеопатра. Тя узна за пристигането му единствено благодарение на агентите си, които успяха да я предупредят две nundinae 26 по-рано. За тези шестнадесет дни изпрати кораби да търсят храни, каквито не се намираха в Египет — от сочната шунка на Пиренеите до огромни пити сирене. Макар обикновено да не фигурираше в менюто, дворцовите кухни можеха да приготвят garum за пикантните сосове, а неколцината свинари, отглеждащи сукалчета за римските жители на града, изведнъж успяха да продадат цялата си стока. Купуваха се пилета, гъски, патици, пъдпъдъци и фазани, макар че по това време на годината не можеше да се намери агнешко. Виното също трябваше да бъде и хубаво, и в изобилие. В двора на Клеопатра то почти не се употребяваше, а и самата царица предпочиташе египетската ечемична бира. За римляните обаче трябваше да има вино, вино и пак вино.

Из Пелузиум и Делтата се носеше слух, че в Сирия е неспокойно, макар че никой нямаше конкретни сведения за какво точно става въпрос. Разбира се, при юдеите всичко вреше и кипеше. Когато Ирод се върна от Витиния като тетрарх, и двете фракции на Синедриона — фарисеите и садукеите — нададоха вой до небето. Фактът, че брат му Фасаел също бе тетрарх, като че ли нямаше особено значение. Ирод бе мразен, а Фасаел — толериран. Някои юдеи крояха планове да свалят Хиркан от трона и да сложат на негово място племенника му, един хасмонейски принц на име Антигон. При неуспех пък щяха най-малкото да лишат Хиркан от първосвещенически сан и да дадат поне това на Антигон.

Но Марк Антоний можеше да пристигне всеки момент и Сирия не получи от Клеопатра вниманието, което заслужаваше. Събитията там будеха известна тревога просто защото бе съседна страна.

Най-силно я вълнуваше кризата със сина й. На Ха’ем и Тах’а бе заръчано да отведат Цезарион в Мемфис и да го държат там, докато Антоний не си тръгне.

— Няма да ида — много спокойно рече Цезарион с вдигната брадичка.

Не бяха сами и това я раздразни.

— Фараонът го заповядва! — отвърна му грубо. — Затова ще заминеш.

— Аз също съм фараон. Най-великият жив римлянин след убийството на баща ми ще ни посети и ще го приемем както подобава. Това означава, че фараонът трябва да присъства в двете си въплъщения, мъжко и женско.

— Недей да спориш, Цезарионе. Ако се наложи, ще наредя да те отведат в Мемфис под стража.

— Хубаво зрелище ще бъде за поданиците ни!

— Как смееш да се държиш така нахално с мен!

— Аз съм фараон, помазан и коронован. Аз съм син на Амон-Ра и на Изида. Аз съм Хор. Аз съм Повелител на Двете господарки и Властелин на острицата и пчелата. Моят картуш е над твоя. Не можеш да ми отречеш правото да седя на трона си, освен ако не тръгнеш на война срещу мен. И ще седя на трона си, когато посрещнем Марк Антоний.

Помещението беше толкова тихо, че всяка дума, разменена между майка и син, отекваше звънко в позлатените греди. В ъглите дискретно стояха слуги, Хармия и Ирас бяха тук, Аполодор стоеше на мястото си, а Созиген се бе надвесил над масата и четеше нещо. Липсваха единствено Ха’ем и Тах’а, които с радост планираха заниманията на любимия им Цезарион в светилището на Птах.

На лицето на момчето се четеше инат, синьо-зелените му очи гледаха твърдо като полирани камъни. Приликата му с Цезар никога не се бе проявявала толкова очевидно. Позата му беше спокойна, без стиснати юмруци или забити в пода крака. Той беше казал своето, сега на ход бе Клеопатра.

Тя седеше на мястото си и мислите й трескаво препускаха. Как да обясни на този упорит непознат, че постъпва така за собственото му добро? Ако останеше в Царския квартал, щеше да се сблъска с куп непознати неща — богохулства и простащини, жестокост и грубост, повръщащи лакомници и обсебени от страст хора, сношаващи се направо върху кушетките или подпрени на стената — все неща, които носеха семената на покварата и ярките илюстрации на един свят, за който синът й беше все още твърде млад. Клеопатра помнеше много добре детските си години в същия този дворец. Как развратният й баща опипваше своите катамити и оголваше гениталиите си, за да ги целуват и смучат, как танцува пиянски и свири с глупавата си флейта начело на поредната процесия голи момчета и момичета. А в същото време тя се криеше някъде и се молеше да не я открие и изнасили за удоволствие. Или пък да я убие като Береника. Баща й имаше ново семейство с младата си полусестра, спокойно можеше да мине без момичето от сродницата на Митридат. Затова и годините в Мемфис с Ха’ем и Тах’а оставаха в паметта й като най-прекрасните през целия й живот — безопасни, сигурни, щастливи.

Пиршествата в Тарс бяха доста добър пример за начина на живот на Марк Антоний. Вярно, той самият оставаше сдържан, но само защото имаше насреща си жена, която освен другото беше и монарх. Иначе беше напълно безразличен към поведението на приятелите си, а някои от тях се бяха забавлявали по най-безсрамен начин.

Но как да каже на Цезарион, че не може — не бива — да остава тук? Инстинктът й казваше, че Антоний ще забрави всякакви задръжки и съвсем ще се въплъти в ролята на новия Дионис. Освен това се падаше и братовчед на сина й. Ако Цезарион се намираше в Александрия, двамата не можеха да бъдат държани отделно един от друг. А беше повече от очевидно, че Цезарион мечтае да се срещне с великия воин, без изобщо да разбира, че въпросният воин може да се представи и като велик гуляйджия.

Затова тишината се проточи, докато накрая Созиген прочисти гърлото си и отмести стола си назад, за да стане.

— Ваши величества, мога ли да говоря? — попита той.

— Говори — заповеднически отвърна Цезарион.

— Младият фараон вече е шестгодишен, но въпреки това все още се намира в пълен с жени дворец. Единствено в гимназиона и на хиподрума той влиза в света на мъжете, при това на свои поданици. Преди да го заговорят, те са длъжни да се проснат по очи пред него. Той не вижда нищо странно в това — той е фараон. Но при посещението на Марк Антоний младият фараон ще има възможност да се срещне с мъже, които не са негови поданици и няма да паднат по очи пред него. Които ще разрошат косата му, ще го пернат закачливо, ще се шегуват с него. Като мъж с мъж. Фараоне Клеопатра, зная защо желаеш да изпратиш младия фараон в Мемфис, разбирам…

— Достатъчно, Созигене! — рязко го прекъсна Клеопатра. — Забравяш се! Ще довършим разговора, след като младият фараон напусне помещението — а това ще стане веднага!

— Няма да изляза — отвърна Цезарион.

Созиген продължи, като видимо трепереше от ужас. Работата му — както и главата му — беше изложена на опасност, но все пак някой трябваше да го каже.

— Твое величество, не можеш да отпратиш младия фараон — нито сега, за да завършим разговора, нито по-късно, за да го защитиш от римляните. Синът ти е коронован и помазан фараон и цар. На години може и да е дете, но ще стане мъж. Време е да се среща свободно с мъже, които не падат по очи пред него. Баща му беше римлянин. Време е той да научи повече за Рим и римляните, защото по времето, когато живееше в Рим, е бил бебе.