Антоний и Клеопатра

Попликола се огледа, видя любопитните лица около себе си и се призна за победен. Засега. Нека младото чудовище да се изкаже, а после… Той седна, като се мръщеше.

Октавиан разви свитъка, но не започна да чете. Нямаше нужда, беше го научил наизуст.

— Чувал съм някои от вас да наричат Марк Антоний най-големия римлянин от всички римляни. Посветен на възхода на Рим, храбър, дързък, напълно способен да разшири римската власт върху целия Изток. Поради което той поиска — и получи! — Изтокът като своя територия след Филипи. Това беше само преди десет години. Оттогава Рим почти не го видя, толкова ревностно той се посвети на задачата си. Или така би казал някой като Луций Гелий Попликола. Но дори и Антоний да е заминал на изток с най-добри намерения, те не се запазиха задълго. Защо? Какво се е случило? Мога да обобщя отговора с една-единствена дума — Клеопатра. Клеопатра, Царицата на зверовете. Могъща магьосница, посветена в тайни култове и в изкуствата на любовта и отровата. Помните ли цар Митридат Велики, който се тровел със сто отрови на ден и вземал сто противоотрови? Когато накрая опитал да се самоубие с отрова, тя не подействала. Наложило се един от телохранителите му да го наръга с меча си. Само ще ви напомня, че Митридат е дядо на Клеопатра. Кръвта във вените й естествено е враждебна към Рим.

Първата им среща била в Тарс, където тя използвала магията си — но не съвсем успешно. Макар че му родила близнаци, Антоний останал свободен от нея до зимата на онази година, когато се готвел да нахлуе в царството на партите. Извикал я в Антиохия и тя отишла там. И останала, за да тръгне след войската като всяка друга евтина източна проститутка. Да, тръгнала заедно с Антоний и гигантската му армия към Горен Ефрат! После той дошъл на себе си и й наредил да се прибере у дома — и това била последната проява на независимост от негова страна! Защо нашият храбър Антоний не е намерил сили да й се противопостави? — Октавиан сви рамене. — Това е въпрос, на който нямам отговор.

Попликола се беше свлякъл на мястото си със скръстени на гърдите ръце. Октавиан забеляза, че Планк на предния ред и Тиций на средния не ги свърта на едно място. Продължи декламацията си пред притихналия Сенат.

— Не е нужно да се спирам на катастрофалната кампания срещу Партска Мидия, защото периодът след ужасното му оттегляне би трябвало да ни интересува повече от загубата на една трета от римската армия. Антоний направил това, което му се удава най-добре — започнал да се налива с вино, докато не повредил ума си. Подлудял и безпомощен, той се обърнал за помощ към… Клеопатра. Не към Рим, а към Клеопатра. Която дошла в Левке Коме с невъобразими дарове — пари, храна, оръжия, лекарства, хиляди слуги и безброй лекари. От Левке Коме двамата се преместили в Антиохия, където Антоний най-сетне написал завещанието си. Едно негово копие е депозирано тук, а друго — в Александрия, където той се установил миналата зима. Междувременно обаче бил напълно под властта на Клеопатра, упоен и покорен. Вече нямало нужда да пие вино — имал подобри неща за поглъщане — отварите на Клеопатра и ласкателствата й. В резултат на това в края на тази пролет той прехвърли цялата си армия и флот не другаде, а в Ефес. В Ефес! На хиляда мили западно от мястото, където би трябвало да бъде — по линията от Малка Армения до Южна Сирия, за да пази земите от партски нашествия. Защо е преместил войската и корабите си в Ефес? И защо след това започна да се прехвърля към Гърция? Може би Рим е заплаха за него? Или Италия? Да не би някои армии и флотилии западно от Дрина да са го провокирали по някакъв начин? Не, не са! И не е нужно да вярвате само на думата ми — това е ясно и за най-младшите сред вас!

Погледът му обходи задния ред, където седяха младшите сенатори, които нямаха право да се обаждат. След това бавно и отмерено слезе от курулния подиум и застана в средата на залата.

— Нито за миг не съм си помислял, че Марк Антоний доброволно предприема тези враждебни действия срещу родината си. Никой римлянин не би го направил, освен несправедливо обявените извън закона, които желаят да се върнат — като Гай Марий, Луций Корнелий Сула и Божествения Юлий. Но да не би Марк Антоний да е обявен за държавен враг? Не, разбира се! И до ден-днешен положението му е такова, каквото е било винаги — той е римлянин, последният от многото поколения Антонии, служили на страната си. Невинаги мъдро, но неизменно с плам и вярност.

— Тогава какво е станало с Марк Антоний? — попита със звънлив глас Октавиан, макар че речта му не бе от онези, които караха сенаторите да задремят. Всички бяха напълно будни и слушаха с интерес. — Отговорът отново е в една дума — Клеопатра. Той е нейна играчка, нейна марионетка — да, всички можете да повторите списъка заедно с мен, знам това! Но повечето от вас никога не са ми вярвали, това също го знам. Днес мога да ви предложа доказателство, че казаното от мен е дори олекотена версия на предателството на Антоний, извършено под диктата на Клеопатра. На една чужденка, жена, поклонница на зверове! И могъща чародейка, способна да омагьоса един от най-силните и най-истински римляни.

Знаете, че тази жена, чужденката, има по-голям син, за когото твърди, че е от Божествения Юлий. Младеж, който в момента е на петнайсет и седи до нея на египетския трон като Птолемей Петнайсети Цезар, моля ви се! За всеки римлянин той е копеле без римско гражданство. За онези от вас, които го смятат за син на Божествения Юлий, мога да предложа доказателство, че това не е вярно. Той е син на един роб, използван за забавление от Клеопатра. Тя е много чувствена жена, има безброй любовници, винаги е имала. Отначало ги използва като играчки в леглото, а после като жертви за отровите си — да, прави опити с тях, докато не умрат! Както умрял и робът, от когото е и най-големият й син.

Ще ме попитате какво общо има това ли? Има, защото тя е прилъгала горкия Антоний да обяви копелето за цар на царете и тръгва на война срещу Рим, защото иска да го настани на Капитолия! Сред вас, почитаеми сенатори, има хора, които могат да свидетелстват под клетва, че любимата й заплаха била, че ще страдат, когато тя седне на трона на Капитолий и започне да раздава правосъдие от името на сина си! Да, тя очаква армията на Антоний да завладее Рим и да го превърне в царство на Птолемей Петнайсети Цезар!

Прочисти гърлото си.

— Но дали Рим ще продължи да бъде най-великият град на света, център на законността, справедливостта, търговията и висшето общество? Не! Столицата на света ще бъде преместена в Александрия! А Рим ще бъде оставен да помръкне.

Свитъкът се разви и се спусна от вдигнатата високо ръка на Октавиан чак до черните и белите плочки на пода. Неколцина сенатори подскочиха от изненада, но Октавиан не им обърна внимание и продължи нататък.

— Доказателството е в този документ, в последната воля и завещание на Антоний! Той оставя цялото си имущество, в това число имотите в Рим и Италия, всичките си инвестиции и пари на царица Клеопатра. За която се кълне, че обича, обича, обича, обича! Тя е единствената му съпруга, центърът на цялото му същество. Той твърди, че Птолемей Петнайсети Цезар е законен син на Божествения Юлий и наследник на всичко, което Божественият Юлий остави на мен, неговия римски син! Настоява, че прочутите му Дарения трябва да бъдат почетени, което прави Птолемей Петнайсети Цезар цар на Рим! На Рим, който няма цар!

Мърморенето започна. Завещанието беше отворено и всеки, който искаше да провери думите на Октавиан, можеше да го прочете.

— Какво, почитаеми сенатори, вбесени ли сте? Така и трябва! Но не това е най-лошото в завещанието на Антоний! Най-лошото е в клаузата за неговото погребение, в която се казва, че независимо от причините за смъртта, тялото му трябва да се предаде на египетските мумификатори, които го съпровождат навсякъде, и да бъде балсамирано според египетските обичаи. След това той повелява да бъде положен в гробница в любимата му Александрия! Редом до любимата му съпруга Клеопатра!