Тай-пан

— О, да, много добре, Брок — побърза да каже Кълъм, усетил неговата завист. — Ако останем недоволни от Суса, може би ще разговаряме и с него. Съгласна ли си, Тес? — И после се обърна към Струан. — Не знам как да ти благодаря!

— Няма нужда да ми благодариш, Кълъм. Младите трябва да започнат живота си добре и да имат свой дом — каза Струан, доволен, че бе подразнил Брок и Горт.

— Да — намеси се доволно Лайза. — Свещена истина, за бога.

Брок вдигна документа и започна да го разглежда.

— Сигурен ли си, че актът е действителен? — попита той. — Не е редовен.

— Действителен е. Лонгстаф го утвърди официално. Печатът му е на последната страница.

Брок погледна намръщено към Горт и рошавите му вежди очертаха права линия на повехналото лице.

— Смятам, че не е зле да огледаме по-отблизо тези местни актове.

— Да — съгласи се Горт и погледна Струан в очите. — Може би няма нищо останало за продажба, татко.

— Сигурен съм, че има и други — отговори спокойно Струан, — ако сте склонни да потърсите. Между другото, Брок, предлагам ти да разгледаме нашето положение веднага щом приключим огледа на земята.

— И аз си помислих за същото — каза Брок, — но както и по-рано, ти първи избра и този път.

Той върна нотариалния акт на Тес, която го погали нежно.

— Кълъм, все още ли си заместник-колониален секретар?

— Така е, мисля — засмя се Кълъм, — макар че задълженията ми никога не са били уточнявани. Защо?

— Нищо.

Струан допи виното си и реши, че е време да си тръгва.

— Сега, когато напускаме Хепи вели и считаме, че въпросът е решен, бъдещето на Хонконг е осигурено, особено след като бъде построен новият град за сметка на Короната.

— Да — съгласи се с готовност Брок, отново развеселен, — сега, когато Короната залага заедно с нас.

— В такъв случай, смятам, че няма нужда да бавим повече женитбата. Предлагам да оженим Тес и Кълъм другия месец.

Сякаш удари гръм.

Времето спря за всички. Кълъм се питаше какво може да се крие зад злата усмивка на Горт и защо тай-панът е избрал точно следващия месец, и… о, Боже, нека бъде следващия месец!

Горт бе сигурен, че още на другия месец щеше да загуби влиянието си над Кълъм и че, по дяволите, това изобщо не биваше да се случи. „Каквото и да каже татко, никаква скорошна женитба — каза си той. — Може другата година. Да, може. Какво ли е намислил този дявол?“

Брок също се опитваше да разбере замисъла на Струан, защото положително имаше такъв и той не предвещаваше нищо добро за него и Горт. Инстинктът незабавно му подсказа да забави сватбата. Но се бе заклел пред Бога да им пожелае спокойно пристанище и знаеше, че двамата със Струан, който също се бе заклел, щяха да бъдат обвързани с клетвата.

— Можем да направим съобщението следващата неделя — обади се Струан с цел да наруши тягостната тишина. — Мисля, че ще бъде чудесно да го направим следващата неделя. — После се обърна към Тес. — Какво ще кажеш, момиче?

— О, да, разбира се — отговори тя и протегна ръка на Кълъм.

— Не! — отсече Брок.

— Много е скоро! — озъби се Горт.

— Защо? — попита Кълъм.

— Мислех си за теб, Кълъм — отвърна помирително Горт, — и за тъжната кончина на чичо ти Роб. Ще бъде прибързано и некрасиво. Много некрасиво!

— Лайза, мила — каза Брок тежко, — извинете ни ти и Тес. После ще се съберем да пием порто.

Тес го прегърна бурно и прошепна:

— Моля те, татко.

Четиримата мъже останаха сами. Брок се надигна бавно и намери шише порто. Наля в четири чаши и ги подаде. Струан отпи от виното с вид на познавач.

— Много хубаво порто, Тайлър.

— От трийсет и първа година е.

— Много голяма година за виното.

Последва ново мълчание.

— Ще бъде ли удобно, ако отложим вашето заминаване с няколко дни, мистър Брок? — попита стеснително Кълъм. — Ако е възможно, разбира се. Много ми се иска Тес да види земята и архитекта.

— С опразването на долината, продажбата на земята и всичко друго, сега вече няма да заминем — каза Брок. — Горт и аз няма да заминем. Но Лайза, Тес и Лилибет трябва да отидат в Макао колко то може по-скоро. Там е по-здравословно по това време на годината. И по-хладно. Нали така, Дърк?

— Да. Сега в Макао е много добре — отговори Струан и запали пура. — Чух, че другата седмица ще разследват инцидента с ерцхерцога. — Той погледна изпитателно Горт.

— Това беше нещастие — каза Брок.

— Да — обади се Горт. — Навсякъде стреляха пушки.

— Да — съгласи се Струан. — Точно след като го раниха, някой застреля водача на тълпата.

— Аз го застрелях — каза Брок.

— Благодаря, Тайлър. И ти ли се биеше, Горт?

— Аз бях на носа и направлявах кораба.

— Да — каза Брок. Опитваше се да си спомни дали е видял някой да стреля. Помнеше само, че бе изпратил Горт на носа. — Лош късмет. Тълпите са ужасни и кой може да знае какво ще се случи в подобно време.

— Да — съгласи се Струан. Знаеше, че ако куршумът се окажеше насочен, единственият виновник щеше да бъде Горт, а не Брок. — Наистина лош късмет.

Газените лампи, които висяха от гредата, се люшнаха леко назад с внезапния повей на вятъра. Моряците, Горт, Брок и Струан застанаха мигом нащрек. Брок отвори илюминатора и подуши въздуха. Горт надникна през кърмовите прозорци към морето, а Струан се заслуша в поведението на кораба.

— Нищо няма — заключи Брок. — Посоката на вятъра се промени с няколко градуса, това е всичко.

Струан излезе в коридора да прочете показанията на барометъра. Показваше 29,8, постоянен показател. Налягането на въздуха бе останало почти постоянно в продължение на седмици.

— Стабилно време — каза той.

— Да — отговори Брок. — Но скоро ще се промени и ще трябва да заковаваме летви. Видях, че си пуснал щурмовите котви по-далеч от пристана, в дълбоки води.

— Да. — Струан си наля още порто и предложи шишето на Горт.

— Искаш ли още?

— Благодаря.

— Подушваш ли скорошна буря, Дърк?

— Не, Тайлър. Но обичам да се подготвям своевременно. Глесинг заповяда да бъде подготвена и флотилията.

— По твое предложение ли?

— Да.

— Чух слухове, че ще се жени за сестрата на младия Синклер.

— Имам чувството, че навсякъде се говори за женитба.

— Мисля, че ще бъдат много щастливи — каза Кълъм. — Джордж я боготвори.

— Някак е безсърдечно по отношение на Хорацио — каза Горт, — че сестра му го напуска така неочаквано. Тя е единствената му роднина. Тя също е млада, малолетна.

— На колко години е? — попита Струан.

— На деветнайсет — отговори Кълъм.

Напрежението в каютата нарасна.

— Тес е много млада — обади се Кълъм с болка в гласа. — Не бих искал да й навредя. Макар и, ъ-ъ, можем ли… какво мислите вие, мистър Брок? За женитбата? Другия ли месец да бъде? Всичко, което е най-добро за Тес, ще бъде добро и за мен.

— Тя е още много млада, момче — започна да обяснява Брок — съзнанието му беше замъглено от виното, — но се радвам, че казваш това.

Гласът на Горт бе любезен и спокоен:

— Няколко месеца няма да се сторят много за вас двамата, нали, Кълъм? Следващата година е само след половин година.

— Но януари е чак след седем месеца, Горт — извика Кълъм нетърпеливо.

— Не е моя работа. Това, което е добро за вас двамата, ще бъде добро и за мен. — Горт пресуши чашата си и наля още. — Какво казваш, татко? — попита той, като съзнателно изкара Брок на преден план.

— Ще си помисля за това — каза той, докато разглеждаше чашата си внимателно. — Тя е много млада. Не е прилично да се бърза. Познавате се само от три месеца и…

— Но аз я обичам, мистър Брок — настоя Кълъм. — Три месеца, три години — какво значение има?

— Знаех си, момчето ми — каза любезно Брок. Той си спомни радостта на Тес, когато й каза, че ще приеме Кълъм. — Аз мисля единствено за твоето и за нейното щастие. Нужно ми е време да помисля. — „Да разбера какво си намислил, Дърк.“

— А аз смятам, че ще бъде добре и за тях, и за нас. — Струан усещаше топлотата, излъчвана от Кълъм. — Тес наистина е млада. Но Лайза също беше млада, а и майката на Кълъм. Модерно е хората да се женят млади. Могат да спестят пари. И да си осигурят богато бъдеще. Разбира се, с добър късмет. Така че моето мнение е да се оженят.