Тай-пан

Той отново я целуна. Тогава тя отново каза с променен глас:

— Сваляй дрехи!

Той се облакъти, погледна я и потърка носа си в нейния, без да я дразни повече:

— Вече няма време. Имам един ангажимент, а освен това трябва да опаковаме багажа.

— За какво да опаковаме? — попита тя учудено.

— Ще се местим на „Рестинг клауд“.

— Защо?

— Нашият фенг шуй тук е лош, момиче.

— О, добре, о, много ужасно добре! — Тя метна ръце около врата му. — Наистина напускаме тука? Завинаги?

— Да. — Тя го целуна, бързо се измъкна изпод ръката му и започна да се облича.

— Мислех, че искаш да се любим — каза той.

— Хм! За какво това доказателство? Аз много добре познавам тебе. Дори да имал курва преди един час, ти достатъчно добре ще надуваш, ще преструваш и заблудиш твоя бедна майка. — Тя се засмя и отново обгърна врата му с ръце. — О, колко хубаво да напускаме лош фенг шуй. Аз бързо ще опаковам.

Изтича до вратата и извика:

— А Сам-а-а-а!

А Сам дотърча тревожно, следвана от Лим Дин, и след бурна крясъци и брътвежи А Сам и Лим Дин хукнаха, като нареждаха към боговете, обзети от огромно, шумно вълнение. Мей-мей се върна ц седна на леглото, като си повяваше с ветрилото.

— Аз опаковам багаж — каза тя весело. — Сега ще помогна на тебе да облечеш.

— Благодаря, но аз мога и сам.

— Тогава ще гледам. И ще търкам твой гръб. Баня чака. Аз много благодарно радостна, че ти решил да заминеш. — Тя продължи да бъбри, без да спира, докато той се преобличаше.

Когато се изкъпа, тя се разкрещя да й донесат горещи кърпи и сама изсуши гърба му, след като ги донесоха. И през цялото време не преставаше да се пита дали е бил с курва, когато е уреждал работите на смешния дребен художник, който така красиво бе нарисувал портрета й. „Не че ме интересува — каза си тя, докато търкаше настървено гърба му. — Само дето не трябва да ходи в тези места. Изобщо не трябва. Ще се развали лицето му. И моето ще се развали. Много ще се развали. Скоро тези кучета — слугите — ще започнат да разпространяват слухове, че не мога да се грижа добре за мъжа си. О, богове, пазете ме от мръсни клюки, пазете него от мръсни проститутки и всякакви такива.“

А Сам и Лим Дин бяха готови едва след залез-слънце и всички бяха изтощени от драматизма и вълнението на заминаването. Кули-та отнесоха багажа. Други останаха търпеливо да чакат до закритата носилка, която щеше да отведе Мей-мей до катера.

Тя беше добре завоалирана. Застана за миг до портата на градината със Струан и огледа първата си къща в Хонконг. Ако не беше лошият фенг шуй и треската, която бе част от злия дух, тя щеше да изпита съжаление, че заминава.

Стояха и се наслаждаваха на приятния сумрак. Около тях бръмчаха няколко комара. Един от тях кацна на крака й, но тя не забеляза.

Комарът пи до насита и после отлетя.

Струан влезе в голямата каюта на „Уайт уич“. Всички Брокови бяха там и го чакаха, освен Лилибет, която вече беше легнала. Кълъм стоеше до Тес.

— Добър вечер — поздрави Струан. — Сара поднася извиненията си, че не се чувства добре.

— Добре дошъл — каза Брок с груб, тревожен глас и замислено лице.

— Е — засмя се Струан, — не е това начинът да завържем разговор за щастливия повод.

— Не става въпрос за повода, по дяволите, както добре знаеш. Всички ще банкрутираме. Най-малко, ще пострадаме ужасно от тази отвратителна малария.

— Да — отвърна Струан. Усмихна се на Кълъм и Тес и като забеляза безпокойството им, реши веднага да им каже добрата новина. — Чух, че Лонгстаф е наредил да напуснем Куинс таун — каза той нехайно.

— Проклятие! — избухна Горт. — Не можем да напуснем. Вложихме прекалено много пари в земята и сградите. Не можем да заминем. Ако не беше избрал тази проклета долина, дявол да те вземе, ние нямаше…

— Дръж си езика — скара му се Брок. После се обърна към Струан. — Ти ще загубиш повече от нас, за бога, и все пак се усмихваш. Защо?

— Татко — извика Тес, уплашена да не би вечерта им да бъде помрачена от неочаквана разправия, — да пием ли? Шампанското е изстудено и готово.

— Да, разбира се, Тес, скъпа — каза Брок, — но разбираш ли какво каза Дърк? Рискуваме да изгубим ужасно много пари. Ако напуснем долината, бъдещето ни ще бъде черно. И неговото също, по дяволите!

— Бъдещето на „Ноубъл хаус“ е бяло като дувърските скали — каза Струан с равен глас. — И не само нашето бъдеще, но и вашето също. Лонгстаф ще обезщети всички ни за вложените суми в Хепи вели. До последен грош. В брой.

— Това не е възможно! — извика Брок.

— Това е лъжа! — отсече Горт.

Струан се обърна към него.

— Съветвам те, Горт, не ме наричай повече лъжец! — После им разказа за намеренията на Лонгстаф.

Кълъм се възхити от красивия план. Стана му напълно ясно, въпреки че баща му не спомена нито веднъж за това, кой всъщност стои зад решението на Лонгстаф и как същият този човек е манипулирал наместника подобно на марионетка. Вярата на Кълъм в своята собствена годност се разклати. Разбра, че Горт не е напълно прав и че той никога не би могъл да се справи с Лонгстаф, както успя да направи това баща му, и да спаси всички.

— Това е цяло чудо! — възкликна той и хвана ръката на Тес.

— Кълна се във всичко, което е свято, тай-пан, че вземам назад думите си. Извинявам се. Казах онова, защото бях потресен. Сега поднасям извиненията си.

— Дърк — започна Брок с горчив хумор. — Радвам се… наистина се радвам… че ще се сродим. Ти ни спаси главите и това е самата истина.

— Нищо подобно не съм направил. Беше идея на Лонгстаф.

— Правилно — каза саркастично Брок, — така се увеличава властта му. Лайза, дай питиетата, по дяволите! Дърк, ти ни донесе тази вечер голяма новина, която трябва да отпразнуваме. Достави ни радост. Така че да пием и да се веселим. — Той грабна чаша шампанско и когато всички взеха чашите си, вдигна тост. — За Тес и Кълъм и им пожелавам винаги да имат тихо море и спокойно пристанище!

Всички пиха. После Брокови се здрависаха с Кълъм, Струан прегърна Тес и всички бяха дружелюбни. Но само временно. Знаеха това. Днес обаче бяха решили да забравят. Само Кълъм и Тес се чувстваха в безопасност.

Седнаха да вечерят. Тес беше облечена в халат, който подчертаваше вече развитите форми, а Кълъм не можеше да скрие обожанието си. Наляха още вино, смяха се и вдигнаха пак наздравици. В разгара на веселието Струан извади плътен плик и го подаде на Кълъм.

— Малък подарък за вас двамата.

— Какво е това? — попита Кълъм и отвори плика. Тес се надвеси да погледне. В плика имаше някакви документи, един от които бе покрит с китайски йероглифи.

— Това е нотариален акт за земя, която се намира малко над Глесинг пойнт.

— Но там никога не са продавали земя — каза Брок подозрително.

— Негово превъзходителство одобри няколко акта от китайското село, което е владеело земята, преди да се заселим в Хонконг. Парцелът е от тази земя. Сега Кълъм и Тес имат заедно един акър. Гледката е великолепна. О, да, и заедно със земята получавате строителен материал за къща със седем спални, градина и лятна къща.

— О, тай-пан — извика Тес с щастлива усмивка, — благодаря! Много благодаря!

— Наша собствена земя! И наша къща! Наистина ли? — питаше Кълъм, смаян от щедростта на баща си.

— Да, момче. Помислих си, че ще поискате веднага да започнете строежа. Уредих ви за утре по обяд среща с един архитект. Да уточните плановете.

— Утре всички заминаваме за Макао — каза остро Горт.

— Но, Горт, не вярвам да имаш нещо против, ако се забавим с ден-два — каза Кълъм. — Всъщност това е много важно…

— О, да! — извика Тес.

— … а с решението за Куинс таун и с продажбата на земята… — Кълъм спря и се обърна развълнувано към годеницата си. — Суса е най-добрият архитект на Изтока.

— Нашият човек Ремедиус е по-добър — каза Брок, ядосан на себе си, че сам не се е сетил да им предложи същото. Имаше планове да им даде като сватбен подарък една от къщите на компанията в Макао, далеч от влиянието на Струан.