Сраснати

– Удивително! С какво количество информация разполагаме! Това може да промени живота на хората. Ще имаме достъп до медицинска, технологична, научна информация. Ще можем наистина да променим нещата.

– Дори повече, Преша.

– Какво искаш да кажеш? Как е възможно да има нещо повече от всичко?

– Тези кутии пазят единствено информацията, с която са били захранени, и всички са поставени на една и съща диета. Освен Финън. Той е различен. – Брадуел взима мотаещата се в краката му кутия. – Всяка има сериен номер на дъното. Но Финън има само знак за авторски права. – Той обръща кутията обратно и ù показва оградената в кръг грубо начертана буква „С“.

Преша прокарва пръст по знака.

– Какво е авторски права?

– Това е знак за собственост. Бил е широко използван преди Детонациите, но обикновено след него се е изписвала някаква година. Тук обаче няма.

Преша завърта кутията на деветдесет градуса.

– Може да е буквата „U“, оградена в кръг. – Завърта я отново, този път на сто и осемдесет градуса. – А също и незавършен квадрат или пък маса.

– Понятието „черна кутия“ не означава просто кутия, боядисана в черно. С този термин се назовава всичко – било уред или процес – проектирано с цел записване и предаване на информация, когато не виждаш как се обработва тя, какво става вътре. А така наречената бяла или стъклена кутия е устройство, в което можеш да записваш данни и да виждаш какво става вътре.

– Значи Куполът е черна кутия – заключава Преша.

– Да, от наша гледна точка – съгласява се Брадуел. – А също и човешкият мозък.

„Както и ти самият – мисли си Преша. – И аз.“ Пита се дали има поне двама души, които да са бели кутии един за друг.

Той слага Финън на масата.

– Финън е шарлатанин. Създаден е с цел да се вписва, но е предназначен за различна публика. Не предоставя информация на всекиго. Но някаква дума го накара да се включи и тогава той проговори. – Мушва ръце в джобовете си и свежда глава. – Трябва ли да цитирам дословно какво му говорех? Беше за теб. Искам да кажа, никой друг освен нас не се опитва да разнищи този въпрос. Нали?

– Да, така е. – Опитва се да печели време. – Казваш, че се е включил и е проговорил. Какво каза?

– Каза седем.

– Числото седем ли?

– Повтори го няколко пъти, след което спря и се чу пиукане, сякаш очакваше да получи отговор. Секундите се изнизваха неумолимо и накрая замлъкна. Времето изтече, като в телевизионна игра.

– Телевизионна игра ли? – пита тя, досещайки се, че това е нещо от времето Преди, макар и да не знае точно какво.

– Онези телевизионни предавания, в които хората отговарят на въпроси, задавани от водещ, който има микрофон и раздава награди като например комплект куфари и водни ски, а публиката крещи и аплодира въодушевено. Имаше едно предаване, в което при грешен отговор участниците получаваха електрошок. На хората това им харесваше.

– А, онези предавания – отвръща тя, сякаш помни нещо. Какво представляват водните ски? – Но какво значение има дали тази кутия се отваря? Нали можем да научим каквото поискаме от останалите пет!

– Финън знае много тайни – казва Брадуел. – Програмиран е да ги пази ревностно.

Преша поклаща глава и казва:

– Значи, става дума за търсене на истината, за миналото, за още лекции по История на сенките? Нима не знаеш достатъчно?

– Разбира се, че не знам достатъчно! Колко пъти да ти повтарям, че трябва да разберем напълно миналото, ако не искаме да допуснем същите грешки? А успеем ли да разберем Уилъкс, врага, тогава...

Обзета от ярост, Преша отвръща:

– Съдържанието на тези кутии може да ни помогне да подобрим живота на хората, но ти все трябва да търсиш загадката, все да си наобратно. Е, добре. Направи го отново. Накарай го пак да стори онова нещо от телевизията.

Брадуел поклаща глава и прокарва ръце през косата си.

– Ами това е всичко. Не помня какво точно казах. Може би трябва да възпроизведа същия монолог. Имаш ли нещо против?

– Разбира се, че не. – Да не би да се занасяше с нея?

– Всъщност аз... бръщолевех нещо... за теб. Беше посред нощ и аз, ъ… те описвах... Говорех за това как изглеждаш – за тъмните ти очи, за формата им и как понякога ми се струва, че мога да потъна в тях, говорех за блясъка на косата и за белега от изгаряне на едното ти око. Споменах и ръката, тази, която си изгубила, но не в буквалния смисъл на думата, защото тя е още там, вътре в куклата... куклата, която е неделима част от тялото ти.

Преша се изчервява. Защо му е било да говори за белезите ù, за деформациите? Ако беше влюбен, не трябваше ли да е сляп за недостатъците ù? Не трябваше ли да съзира единствено представата за нея? Тя извръща лице и започва да разглежда кутиите. Лампичките им светят мъжделиво, примигвайки монотонно.

– Може да съм споменал и устните ти – додава той.

Настъпва мълчание.

Руменината по лицето ù плъзва към гърдите. Тя посяга към лебедовия медальон и започва да го върти нервно с пръсти.

– Добре де, казала е седем. И какво от това? Да се съсредоточим върху читавите кутии. А тази нека си пази тайните.

Брадуел пристъпва към нея и я хваща за китката. Впива очи в огърлицата. На допир ръката му е груба, но топла.

– Почакай – казва той. – Споменах и медальона, който стои точно в ямката на ключицата ти. Лебедовия медальон.

Черната кутия се включва. Издава кратко и тревожно накъсано пиукане, след което проговаря:

– Седем, седем, седем, седем, седем, седем, седем. – И двамата я зяпат стреснато. Пиукането продължава, докато механизмът тиктака, и накрая замлъква.

– Това има нещо общо с майка ми – отбелязва Преша. Майка ù бе споменала много неща, които тя не разбра. Говореше бързо, сякаш стенографираше. Преша не я помоли за обяснение, тъй като смяташе, че по-късно ще има достатъчно време, за да научи всичко, което я интересува. Но си спомняше ясно, че майка ù говореше за значенето на лебеда като символ и за седмината избраници. – Най-добрите от най-добрите – казва Преша. – Става дума за мащабна програма от огромно значение, набираща деца с необикновен интелект. От състава на тази група е създадена друга, по-елитна група, от двайсет и двама души, а от нея Уилъкс е сформирал вътрешен кръг от седем души. Тогава са били на нашата възраст. Било е в самото начало.

– Седемте избраници – отбелязва Брадуел.

– Лебедът е бил техен символ. – Преша крачи из стаята. – Нали помниш, разказах ти за татуировките, които си направили, докато били още заедно, млади идеалисти – шест пулсиращи татуировки точно над сърцето, пулсът на седмината. – Три от тях бяха спрели, но не и този на баща ù. Би трябвало да намира утеха във факта, че е жив. А не да копнее да ги види, ала това е по-силно от нея. Понякога ù идва да зареже всичко и да тръгне да го търси. Дори сега мисълта за него кара сърцето ù да тупти неудържимо, също като онези пулсиращи татуировки.

Брадуел, Ел Капитан и Партридж бяха заинтригувани от идеята за тях. Това означаваше, че отвъд Мъртвите полета има други оцелели, може би други цивилизации. Но къде точно? За Преша това е въпрос от личен характер.

Тя се връща при кутията и се взира в нея.

– Лебед – казва тя и кутията се включва отново, повтаряйки седем пъти думата седем, след което почва да пиука. – Иска от нас парола – а може би седем пароли.

– Знаеш ли имената им? – пита Брадуел.

Тя поклаща глава.

– Не всичките.

– Лебед – казва Брадуел.

Черната кутия отново подхваща думата седем и щом започва да пиука, Брадуел изрича: – Елъри Уилъкс. – Една от лампичките до окото на камерата примигва в зелено. – Арибел Кординг. – Втора лампичка светва в зелено.

– Хидеки Иманака – добавя Преша и кутията приема името. Толкова рядко е изричала името на баща си на глас, че тази зелена светлинка ù се струва като потвърждение. Той наистина съществува. Той е неин баща. За първи път я изпълва надежда.

– Ами другите? – пита Брадуел.

Тя поклаща глава.