Измамена

— Кой от всичките? — Очите на Стиви Рей бяха огромни и кръгли, сякаш всеки момент ще изскочат.

— Този на лицето ми. Поне тогава.

— Какво имаш предвид с поне тогава!

— Ами… след като приключих с часа по езда, не бързах да се прибирам и реших да се разходя покрай западната стена. Лорън беше там.

— О, боже мой! Какво стана?

— Мисля, че ме сваляше.

— Мислиш?

— Усмихвахме се един на друг и се смеехме.

— И на мен ми звучи като свалка. Господи, той е толкова невероятен!

— Ти ли ми го казваш? Като ми се усмихне, направо не мога да си поема дъх. И слушай сега — изрецитира ми хайку, написано от поет, който гледал своята любима гола на лунна светлина.

— Сигурно се шегуваш! — Стиви Рей започна да си прави вятър с ръка. — Кажи за докосването.

Поех си дълбоко дъх.

— Беше наистина объркващо. Всичко вървеше много добре. Както казах, разговаряхме и се смеехме. Тогава той каза, че е сам навън, защото искал по този начин да получи вдъхновение, за да напише хайку…

— Това е невероятно романтично!

Кимнах и продължих:

— Знам. Както и да е. Обясних му, че не съм искала да преча на вдъхновението му, а той каза, че много неща могат да го вдъхновят, не само нощта. И ме попита дали искам да бъда неговото вдъхновение.

— Ега ти!

— Точно това си помислих и аз!

— Но си отговорила, че с удоволствие ще бъдеш неговото вдъхновение.

— Именно.

— И… — Стиви Рей ме подкани нетърпеливо.

— Той поиска да види татуировките ми. Тези на раменете и гърба.

— Не може да бъде!

— Направи го.

— Човече, бих си съблякла блузата по-бързо, отколкото може някой да мигне.

Засмях се.

— Е, аз не си съблякох блузата, но си свалих якето. Всъщност той ми помогна.

— Да не би да ми казваш, че Лорън Блейк, най-добрия вампирски поет и най-привлекателен двукрак екземпляр на света, ти е помогнал да си свалиш якето като старовремски джентълмен?

— Да, точно така. — Демонстрирах й, като смъкнах якето си до лактите. — И тогава не знам какво точно ми стана, но изведнъж вече не бях нервна и не се притеснявах, че се държа глупаво. Смъкнах презрамката си ето така. — Показах й как я свалих и открих голяма част от рамото и гърба си, както и солидна част от гърдите си. Особено като се има предвид, че бях с най-хубавия си черен сутиен. — И тогава той ме докосна отново.

— Къде?

— Проследи с пръст орнаментите на татуировката ми по рамото и гърба. Каза, че изглеждам като древна вампирска кралица. И тогава ми изрецитира хайкуто.

— Ега ти!

Седнах на леглото си, облякох се и въздъхнах.

— Да, беше поразително за миг. Сигурна съм, че между нас припламнаха искри. Мисля, че той почти ме целуна. Поне съм сигурна, че му се искаше да го направи. Но тогава най-неочаквано той се промени. Изведнъж стана учтив и любезен, благодари ми, че съм му показала татуировките си, и изчезна.

— Е, това не е особена изненада.

— За мен беше адски неочаквано. Искам да кажа… в един момент се взира в очите ми и по всякакъв начин ми показва, че ме желае, а в следващия — нищо.

— Зоуи, той е учител. Ти си ученик. Това е вампирско училище, със съвсем различни правила, но някои неща не се променят. Учениците са забранена територия за учителите.

Прехапах устни, после подхвърлих:

— Всъщност той преподава само почасово и временно.

Стиви Рей поклати глава.

— Ако това изобщо има някакво значение.

— Това не е всичко. Виж какво намерих преди малко в шкафчето си.

Подадох й листчето с хайкуто.

— О, боже мой! Това е толкова романтично! Направо ще умра. Как? Как докосна татуировката на гърба ти?

— А ти как мислиш? С пръст. Проследи извивките. — Все още можех да почувствам топлината на неговото докосване.

— Рецитира ти любовна поезия, докосва татуировките ти, а после написва хайку за теб. — Тя въздъхна замечтано. — Сякаш сте Ромео и Жулиета, сякаш цялата работа със забранената любов… — Както си вееше с ръка драматично, изведнъж спря и се изправи на леглото. — О, ами Ерик?

— Какво за него?

— Той ти е гадже, Зоуи!

— Официално не е — смутих се.

— Е, какво трябва да направи, че да стане официално? Да падне на колене? Беше очевидно, че цял месец излизате на срещи.

— Знам… — казах отчаяно.

— В такъв случай повече ли харесваш Лорън, отколкото Ерик?

— Не! Да. По дяволите, не знам. Но Лорън е цял един нов свят. И като че ли няма как да имаме връзка. — Но не бях напълно сигурна в това. Нямаше ли как да се срещаме тайно? Исках ли нещо такова?

Сякаш прочела мислите ми, Стиви Рей каза:

— Може да се промъкваш тайно и да се срещате.

— Това е нелепо. Той сигурно изобщо не изпитва същото към мен. — Но още като го казах, си спомних топлината на тялото му и желанието в очите му.

— Ами ако го изпитва? Знаеш, че си различна. Никой от нас няма белег, подобен на твоя. Никой никога не е имал дарба за петте елемента. Може би правилата не важат за теб.

Стомахът ме присви. Още с идването си в «Дома на нощта» се надявах да мога да намеря своето място тук. Исках училището за вампири да стане мой дом и да намеря приятели, които да бъдат моето семейство. Не понасях да съм различна и не изгарях от желание да нарушавам правилата. Поклатих глава и въздъхнах:

— Не искам да бъде така, Стиви Рей. Искам просто да бъда нормална.

— Знам — отвърна тя. — Но ти си различна. Всички го виждат. А искаш ли Лорън да те харесва?

Въздъхнах.

— Все още не знам какво искам. Освен че никой не трябва да научава за мен и Лорън.

— Устните ми са запечатани. — Стиви Рей се направи, че си заключва устата и изхвърля ключа. — Никой няма да изкопчи и дума от мен! — изфъфли забавно тя през стиснати устни.

— Мамка му! Това ми напомня, че Афродита ме видя с Лорън!

— Тази вещица те е проследила чак до стената?

— Не, не. Там никой не ни видя. Афродита влезе в библиотеката, когато той докосваше лицето ми.

— Мамка му!

— Точно така, мамка му! Но има и още. Сещаш ли се, че закъснях за часа по испански, защото исках да говоря с Неферет? Но не говорих. Отидох до кабинета й, а вратата беше открехната, така че чувах какво става вътре. Афродита беше там.

— Тази кучка те е издала!

— Не съм сигурна, чух малка част от разговора.

— Предполагам, че си си изкарала акъла, когато Неферет те извика да вечеряш с нея.

— Напълно.

— Нищо чудно, че изглеждаше така пребледняла. Сега всичко си идва на мястото. — Тя изведнъж ококори очи. — Афродита създаде ли ти някакви проблеми с Неферет?

— Не. Неферет ми каза, че виденията на Афродита вече не били валидни, защото Никс й отнела дарбата. Така че каквото й да й е казала, Неферет не й е повярвала.

— Това е добре.

— Не, не е добре. Неферет се държала прекалено рязко. Тя разплака Афродита. Сериозно ти казвам, Стиви Рей, Афродита беше смазана от думите на Неферет. Да не говорим, че изобщо не звучеше като себе си.

— Зоуи, не мога да повярвам, че отново обсъждаме това. Не трябва да съжаляваш Афродита.

— Стиви Рей, ти не ме разбра. Не става дума за Афродита, а за Неферет. Тя беше много жестока. Дори Афродита да е изклюкарила това, което видя, реакцията на Неферет не беше правилна. Освен това имам лошо предчувствие.

— За Неферет ли?

— Да… не… не знам. Не е само за Неферет. Сякаш е смесица от много неща. Изведнъж много работи се объркаха — Крис… Лорън… Афродита… Неферет. Нещо става, Стиви Рей. — Тя гледаше много объркана и аз осъзнах, че се нуждае от типична за Оклахома аналогия, за да ме разбере по-добре. — Нали знаеш какво става точно преди да се появи торнадо? Небето е все още ясно, но се появява студен вятър, който непрекъснато си сменя посоката. Усеща се, че нещо се задава, но невинаги знаеш какво точно. Ето така чувствам нещата в момента.

— Все едно се задава буря?

— Да. Голяма буря.

— Значи искаш от мен да…

— Да ми помогнеш да предотвратя бурята.