Мъглявината Андромеда

— Отворете запоения шев! — изкомандува Грим Шар.

Механичната ръка разряза слой от твърдата емайлова маса, без да помръдне от мястото му тежкия капак. Маркучи с газова смес бяха прикачени към вентилите. Силен прожектор с инфрачервени лъчи замени желязната звезда.

— Температура… сила на тежестта… налягане… електрическа наситеност… — повтаряше показанията на уредите намиращият се до тях асистент.

След половин час Грим Шар се обърна към астронавтите:

— Да идем в залата за почивка! Няма възможност да се предугади кога тия капсули ще оживеят. Ако Еон е прав, това ще стане скоро. Дежурните ще ни предупредят.

Институтът за нервни токове бе построен далеч от заселената зона на края на охранявана степ. Земята в последните летни дни стана суха. Вятърът префучаваше с особено шумолене, което проникваше през напълно отворените прозорци заедно с лекия мирис на изсушени от слънцето треви.

В удобните кресла тримата изследователи потънаха в мълчание, загледани през прозорците над върхарите на клонестите дървета към далечния кръгозор. От време на време някой затваряше уморените си очи, но очакването беше твърде напрегнато, за да задреме. Тоя път съдбата не изпитваше търпението на учените. Не бяха минали и три часа, когато екранът за пряка връзка светна. Дежурният асистент едва се сдържаше.

— Капакът мърда!

За миг и тримата се озоваха в лабораторията.

— Затворете плътно руфолюцитната камера, проверете херметичността й — разпореди се Грим Шар. — Пренесете в нея условията на планетата!

Леко съскане на мощните помпи, свистене на изравнителите на налягането — и в прозрачната клетка се създаде атмосфера от света на мрака.

— Увеличете влажността и насищането с електричество! — продължаваше Грим Шар.

Остра миризма на озон се понесе из лабораторията.

Нищо не стана. Ученият се навъси, като обхващаше с поглед уредите и се мъчеше да съобрази какво е изпуснато.

— Нужна е тъмнина! — изведнъж се раздаде ясният глас на Ерг Ноор.

Еон Тал даже подскочи.

— Как съм могъл да забравя! Грим Шар, вие не сте били на желязната звезда, но аз!…

— Поляризиращите капаци на прозорците! — вместо отговор каза ученият.

Притъмня. Лабораторията остана осветена само от уредите. Асистентите закриха командното табло с щори и всичко потъна в мрак. Тук-там едва проблясваха точките на самосветещите индикатори.

Диханието на черната планета лъхна в лицата на астронавтите и възкреси в паметта им страшните, увлекателни дни на тежката борба.

Изнизаха се няколко минути мълчание, в което се чуваха само предпазливите движения на Еон Тал, който настройваше екрана за инфрачервени лъчи с поляризиращ параван, предотвратяващ разсейването на светлина.

Слаб звук и тежък удар — падна капакът на водния резервоар в руфолюцитната камера. Познато блещукане на кафяви пламвания — пипалата на черното чудовище се появиха над ръба на резервоара. С внезапен скок то излетя нагоре, като се простираше подобно на тъмно покривало връз цялата площ на руфолюцитната камера, и се удари в прозрачния й таван. Хиляди кафяви звездички заструиха по тялото на медузата, покривалото се изду като купол, сякаш от полъх отдолу, и медузата се опря върху дъното на камерата със събраните си в снопче пипала. От резервоара се надигна и второто чудовище — също такъв черен призрак, неволно внушаващ страх с бързите си и беззвучни движения. Но тук, зад здравите стени на опитната камера, обкръжени с управлявани от разстояние уреди, тварите от планетата на мрака бяха безсилни.

Уредите измерваха, фотографираха, определяха, чертаеха сложни криви — разлагаха устройството на чудовищата на разнообразни физически, химически и биологически показатели. Умът на човека отново събираше тия разнокачествени данни — овладяваше устройството на загадъчните рожби на ужаса и ги подчиняваше на себе си.

С всеки отлетял незабелязано час Ерг Ноор се убеждаваше в победата.

Все повече се радваше Еон Тал, все по-оживени ставаха Грим Шар и неговите млади асистенти.

Най-после ученият се приближи до Ерг Ноор.

— Може да си отидете със спокойно сърце. Ние ще останем до края на изследването. Боя се да включа видимата светлина — тук няма убежище от нея за черните медузи, както на тяхната планета. А те трябва да отговорят на всичко, което искаме да знаем.

— Ще узнаете ли всичко?

— Подир три-четири дни нашето изследване ще стане изчерпателно за равнището на знанията ни. Обаче и в тоя момент можем да си представим какво е действието на парализиращото устройство.

— И ще лекувате Низа, Еон?

— Да!

Чак сега Ерг Ноор почувствува каква голяма тежест е носил в себе си от оня черен ден, ден или нощ!… Ала не е ли все едно? Дива радост изпълни този винаги сдържан човек. Той с мъка преодоля нелепото желание да подхвърли Грим Шар във въздуха, да раздруса и прегърне дребния на ръст учен. Ерг Ноор беше поразен от самия себе си, успокои се и след минута придоби своята постоянна съсредоточеност.

— Как ще помогне вашето изучаване в борбата с медузите и кръстовете по време на бъдещата експедиция!

— Естествено! Сега ще познаваме врага. Но нима ще се състои експедиция до този свят на тежестта и мрака?

— Аз не се съмнявам в това!

Топлият ден на северната есен току-що бе започнал. Ерг Ноор вървеше без обикновената стремителност — пристъпваше с боси крака по меката трева. Отпред, в края на гората, зелена стена от кедри се преплиташе с голите кленове, които приличаха на стълбове рядък сив дим. Тук, в резервата, човекът не се намесваше в природата. Специфична прелест имаше в безредните гъсталаци от високи треви, в техния смесен и противоречив, приятен и остър мирис.

Студена рекичка преграждаше пътя. Ерг Ноор се спусна по пътечката. Предизвиканото от вятъра набърчване на пронизаната от слънцето бистра вода наподобяваше люлееща се мрежа от вълнисти златни линии, хвърлена върху облите камъчета, които се пъстрееха на дъното. Незабележими късчета мъх и водорасли плуваха във водата и под тях бягаха по дъното петънца от сини сенки. Отвъд рекичката се накланяха по посока на вятъра едри лилави камбанки. Мирисът на влажна ливада и пурпурни есенни листа обещаваше на човека радост от труда, защото у всекиго в някое кътче на душата още гнездеше инстинктът на първобитния орач.