Мъглявината Андромеда

Членовете на Съвета и зрителите замряха от изненада. Дар Ветер не беше оратор и не се възползува от ефектната пауза.

— Първоначалният план за изпращане на двата звездолета от тридесет и осмата експедиция на тройната звезда ЕЕ7723…

В същия миг Мвен Мас си представи тая тройна звезда, някога обозначавана като Омикрон 2 от Еридан. Разположена на по-малко от пет парсека от Слънцето, тази система от жълта, светлосиня и червена звезда притежаваше две безжизнени планети, ала не в тях се заключаваше интересът на изследването. Светлосинята звезда в тая система беше бяло джудже. С размери колкото голяма планета, по маса тя се равняваше на половината от Слънцето. Средното относително тегло на веществото в нея надминаваше две хиляди и петстотин пъти плътността на най-тежкия земен метал — иридия. Притеглянето, електромагнитните полета, процесите на създаването на тежките химически елементи там представляваха колосален интерес и важност за непосредственото им изучаване от възможно по-близко разстояние. Още повече, че изпратената в старо време на Сириус десета звездна експедиция загинала, след като успяла да предупреди за опасността. Близкият съсед на Слънцето — двойната светлосиня звезда Сириус — също притежаваше бяло джудже с по-ниска температура и по-големи размери от Омикрон 2 от Еридан В с плътност, двадесет и пет хиляди пъти надхвърляща плътността на водата. Достигането до тая близка звезда се оказало невъзможно поради грамадните кръстосващи се метеорни потоци, които я опасвали. Те били така силно разпръснати, че нямало възможност точно да се определи разпространението на гибелните отломъци. Тогава, преди триста и петнадесет години, била замислена експедицията до Омикрон 2 от Еридан.

— … придобива сега, подир опита на Мвен Мас и Рен Боз — говореше в това време Дар Ветер, — толкова важно значение, че не бива да се откажем от него.

Но проучването на чуждия далечен звездолет, намерен от тридесет и седмата експедиция, може да ни даде такива познания, които чувствително ще надминат откритията на първото изследване.

Може да се пренебрегнат по-раншните правила за безопасност и да се рискува — звездолетите да бъдат разделени. «Аела» да бъде пратена на Омикрон от Еридан, а «Тинтажел» — на звездата Т. И двата звездолета са първокласни като «Тантра», която сама се справи с чудовищни затруднения.

— Романтика! — гръмко и презрително каза Пур Хис и веднага се сви, забелязал неодобрението от страна на зрителите.

— Да, истинска романтика! — радостно възкликна Дар Ветер. — Романтиката е разкош на природата, ала е необходима в добре организираното общество! От изобилие на телесни и душевни сили във всеки човек по-бърже се възобновява жаждата за ново, за чести промени. Появява се особено отношение към жизнените явления — опит да се види нещо повече от равномерния ход на ежедневието, очакване от живота големи изпитания и силни впечатления.

— В залата виждам Евда Нал — продължаваше Дар Ветер. — Тя ще ви потвърди, че романтиката е не само психология, но и физиология! Продължавам — новият звездолет «Лебед» трябва да се изпрати на Ахернар, към зелената звезда, понеже чак подир сто и седемдесет години нашата планета ще узнае резултата. Гром Орм е напълно прав, че изследването на сходни планети и създаването на база за движение в Космоса е наш дълг спрямо потомците.

— Запас от анамезон е готов само за два кораба — възрази секретарят Мир Ом. — Ще бъдат нужни десет години, за да се подготви още един кораб за полет, без да се нарушава икономиката. Ще напомня, че сега възстановяването на спътника ще отнеме много производителни сили.

— Аз предвиждах това — отговори Дар Ветер — и предлагам, ако Съветът за икономиката счете за възможно, да се обърне към населението на планетата. Нека всеки отложи за една година увеселителните си излети и пътешествия, нека бъдат изключени телевизорите на нашите аквариуми в океанските глъбини, да се прекрати доставянето на скъпоценни камъни и редки растения от Венера и Марс, да се затворят заводите за дрехи и украшения. Съветът за икономиката ще определи по-добре от мен кое трябва временно да се спре, за да се хвърли икономисаната енергия за произвеждане на анамезон. Кой от нас ще откаже да съкрати потребностите си само за една година, за да се направи огромен подарък на нашите деца — две нови планети в живителните лъчи на зеленото, приятно за нашите земни очи слънце!

Дар Ветер простря ръце пред себе си — обръщаше се към цялата Земя. Знаеше, че милиарди очи го следят в екраните на телевизорите. После кимна с глава и изчезна, като остави празно синкаво блещукане. Там, в Аризонската пустиня, силен грохот периодично раздрусваше почвата — свидетелствуваше за това, че поредната товарна ракета е излетяла извън пределите на лазурния небосвод. Тук, в залата на Съвета, всички присъствуващи станаха и вдигнаха левите си ръце, което означаваше открито и пълно съгласие с изказалия се.

Председателят на Съвета се обърна към Евда Нал:

— Гостенко от Академията на тъгата и радостта, няма ли да споделите своето мнение, като разгледате въпроса в светлината на човешкото щастие?

Евда още веднъж се изкачи на трибуната.

— Човешката психика е устроена така, че не е приспособена за продължително възбуждане и многократно повтаряне на възбуждането — това е защита от бързо изхабяване на нервната система. Нашите далечни прадеди едва не погубили човечеството, понеже не се съобразявали с обстоятелството, че човек в своята физиологична основа често се нуждае от почивка. А пък ние, наплашени от това, по-рано твърде много пазехме психиката — не разбирахме, че основно средство за отмора от впечатленията е трудът. Необходимо е не само сменяване на професията, но и правилно редуване на труда и отдиха. Колкото по-тежък е трудът, толкова по-продължителен е отдихът. Колкото е по-трудно, толкова е по-радостно.

За щастието може да се говори като за сменяване на труда с почивка, на трудностите с удоволствия. Дълголетието на човека разшири границите на неговия свят и той се устреми в Космоса. Борба за новото — ето истинското щастие! Оттук — изпращането на звездолет за Ахернар ще даде на човечеството повече непосредствена радост, отколкото другите две експедиции, защото планетите на зеленото слънце ще подарят нов свят на нашите чувства, а изследванията на физическите явления в Космоса въпреки всичкото им значение се възприемат засега само с разума. Тъй като се бори за увеличаване сумата на човешкото щастие, Академията на тъгата и радостта вероятно би смятала за най-изгодна експедицията до Ахернар, обаче ако е възможно осъществяването и на трите, няма да има нищо по-хубаво от това!