Мъглявината Андромеда

Екранът угасна и видът на затворената зала, приспособена за размишления и съвещания на хората от Земята, се стори странен.

— Тая зелена звезда — отново прозвуча речта на председателя — притежава в изобилие цирконий в спектралните линии, а по размери е малко по-голяма от нашето Слънце. — Гром Орм бързо изреди координатите на циркониевото светило.

— В нейната система — продължаваше той — има две планети-близнаци. Те се въртят една срещу друга на такова разстояние от звездата, което съответствува на енергията, получавана на Земята от Слънцето.

Дебелината на атмосферата, съставът й, количеството вода съвпадат със земните условия. Такива са предварителните данни на експедицията от планетата ЦР519. Същите тези съобщения говорят за липса на висш живот върху планетите-близнаци. Висшият мислещ живот така преобразява природата, че е забележим дори за повърхностно наблюдение от летящ високо звездолет. Трябва да се смята, че той или не е могъл да се развие там, или още не се е развил. Това е необикновено рядка сполука. Ако там съществуваше висш живот, светът на зелената звезда щеше да бъде затворен за нас. Още през седемдесет и втората година от Епохата на Пръстена, преди три века, нашата планета предприела обсъждане на въпроса за заселване на планетите, на които имало висш мислещ живот, макар и недостигнал равнището на нашата цивилизация. Тогава било решено, че всяко нахлуване на подобни планети води до неизбежни насилия вследствие дълбоко неразбиране.

Ние знаем сега колко огромно е разнообразието на световете в нашата Галактика. Звезди сини, зелени, жълти, бели, червени, оранжеви; всички — водородно-хелиеви, но поради разнообразния състав на техните обвивки и ядра, наричани въглеродни, цинкови, титанови, циркониеви, с различен характер на излъчването, високи и ниски температури, нееднакъв състав на атмосферите и ядрата им. Планети с всевъзможен обем, плътност, състав и дебелина на атмосферата, хидросферата, разстояние до светилото, условия за въртенето. Обаче ние знаем и нещо друго: нашата планета с нейните седемдесет процента покрита с вода повърхност, в съвпадение до близостта със Слънцето, което излива върху нея огромна енергия, представлява не често срещана основа на живот, богат с биомаса и разнообразие на непрекъснати превръщания.

Затова животът у нас се е развил по-бърже, отколкото в другите светове, където е бил подтиснат от недостига на вода и слънчева енергия или от малките площи суша. И по-бърже, отколкото на планетите, прекомерно богати с вода. Ние сме виждали в предаванията по Пръстена еволюцията на живота върху силно залени планети, живот, който отчаяно се катери нагоре, по стълбата на стърчащите над вечната вода растения.

На нашата планета площта за събиране на слънчева енергия посредством хранителни растения, дървесина или просто термоелектрически инсталации е сравнително малка.

През най-древните периоди от земната история животът се е развивал по-бавно в блатата на ниските континенти в палеозойската ера, отколкото по високите континенти в кайнозойската ера, където се е водила борба не само за храна, но и за вода.

Ние знаем, че за да бъде животът изобилен и могъщ, е необходим определен процент на съотношение между водата и сушата и че нашата планета е близо до тоя най-благоприятен коефициент. Такива планети няма кой знае колко в Космоса и всяка от тях представлява неоценимо съкровище за нашето човечество като нова почва за неговото разселване и по-нататъшно усъвършенствуване.

Още отдавна хората са престанали да се боят от стихийно пренаселяване, което някога плашело прадедите, ала ние неотклонно се стремим към Космоса, като разширяваме все повече областта за разселване, защото това също е движение напред — неизбежният закон на развитието. Трудността в овладяването на планети, доста различаващи се по физически условия от Земята, е била така грамадна, че отдавна е породила проекти за заселване в Космоса върху специално построени гигантски съоръжения, подобни на многократно увеличени изкуствени спътници. Вие знаете, че един такъв остров е бил изграден в навечерието на Епохата на Пръстена — говоря за Надир, разположен на осемнадесет милиона километра от Земята. Там и сега живее малка колония хора… Обаче неуспехът на тия тесни, твърде ограничени вместилища за човешки живот е бил дотолкова очевиден, че трябва само да се удивяваме от нашите прадеди въпреки всичката смелост на техния строителен замисъл.

Планетите близнаци на зелената циркониева звезда много приличат на нашата, но са непригодни или трудни за овладяване от крехките обитатели на открилата ги планета ЦР519. Поради това те побързали да ни предадат тези сведения, както и ние ще им предадем своите открития.

Зелената звезда се намира на такова разстояние от нас, което не е прелитал нито един наш звездолет. Достигнем ли нейните планети, ние ще се изкачим далеч в Космоса. И ще се изкачим не върху мъничкия свят на изкуствено съоръжение, а върху големи планети, солидна и просторна база за организиране на удобен живот.

Ето защо ангажирах вашето внимание с планетите на зелената звезда — те ми се струват изключително важни за изследване. Разстоянието седемдесет светлинни години сега е достижимо за звездолет от типа «Лебед» и може би тридесет и осмата звездна експедиция трябва да се насочи към Ахернар!

Гром Орм замълча и като придвижи малко лостче на пулта на трибуната, мина към своето кресло.

Пред зрителите се издигна малък екран, на който се появи познатата на мнозина масивна фигура на Дар Ветер. Бившият завеждащ външните станции се усмихна, посрещнат от безшумните приветствия на зелените светлинки.

— Дар Ветер се намира сега в Аризонската радиоактивна пустиня, откъдето серии ракети се отправят на височина петдесет и седем хиляди километра за строителството на спътника — поясни Гром Орм. — Той искаше да изкаже пред вас мнението си като член на Съвета.

— Предлагам да се осъществи най-простото решение — раздаде се весел, звучащ от портативния предавател глас. — Да се изпратят не една, а три експедиции!