Битие

Ако гледате това, значи съм мъртъв, изчезнал или съзнанието ми е дотолкова променено, че вече не мога да въвеждам ежедневно сложния стоп-код на това мое последно обръщение към света.

Казвам се Роджър Бетсби. Аз съм… или бях… лекар в една от големите бежански общности в окръг Възраждане на Детройт. Мигнете тук и моят хомункулус ще ви покаже кой бях и какво защитавах. Обзалагам се обаче, че за вас е по-интересно да чуете посмъртното ми изявление.

Започвам с изповед. На дванайсети октомври миналата година, представяйки се за сервитьор в клуб „Първите американци“, сипах определено вещество в напитката на сенатор Крандъл Стронг. ТЕЗИ връзки са видеозаписи, показващи как го правя. Има също клипове, разпространени от десетки новинари, на последвалата реч на сенатора, която той започна по обичайния начин с тих и мек глас, но скоро се разгорещи, докато изброяваше дългия си списък оплаквания и недоволства.

С растяща възбуда Стронг заклеймяваше сегашния американски Конгрес заради отхвърлянето на пълното финансиране на Втория закон за репарациите. Отвращаваше се от сегашната администрация заради това, че е дала повече правомощия върху околната среда на ОНЕПА. Ругаеше канадците за ограничаването на имиграцията в Новите земи и съдилищата за възпирането на обезщетенията, спечелени от Жертвите на топенето в процеса им срещу Кликата на отричащите.

Както обикновено, не след дълго той мина от обикновените обществени, юридически или политически врагове към онези, които отдавна провъзгласяваше за истински злодеи — всички кандидат-„боготворци“, използващи технологиите и науката, за да съперничат на силата на Всемогъщия.

Милиони гледаха речта му, която — както обикновено — вървеше към многословна и яростна тирада. Само че този път тя мина отвъд тирадата и стана неуправляема! Вместо да запази приповдигнато, но контролирано ниво на праведен гняв до гръмовния край, речта му стана взривоопасна, расистка и порнографска дори за стандартите на Крандъл Стронг.

Можете да видите прехода, горе-долу на осмата минута (ето тук), когато сенаторът започва да изглежда объркан, да облизва устни и да ги стиска здраво. От този момент започва да жестикулира по-драматично от обичайното и да удря с юмрук по катедрата. Забележете как гласът му става все по-гръмък, възраженията му все по-цветисти, а обвиненията му все по-тежки. Но обърнете внимание, че всичко това върви с изражение на объркване, безпокойство и нещо друго… растящо усещане за трескава нужда.

Обичайната му предизвикателна реч винаги започва със злободневни политически оплаквания, след което той продължава към заклеймяване на модерните времена и технологичния „прогрес“, за да кулминира в призиви всички тези проблеми да бъдат решени от по-добри и по-мъдри управници. Само че този път гладката последователност и преминаването от нормален разумен тон към страстно възмущение изглежда необичайно.

Виждате ли? Личи си, че знае, че нещо не е наред. Реакцията му обаче не е да приключи по-рано и да потърси помощ. А да продължи. Да вдигне залога. Да качи мизата и да я контрира. Става все по-разпален… после холеричен… и накрая направо апоплектичен!

Сигурно вече сте се досетили, че нямам високо мнение за този политик. Смятам го за злонамерен демагог от най-долна порода. Освен това не харесвам гледните му точки по широк кръг проблеми. С пробутването на моето променящо съзнанието вещество обаче аз не целя дискредитирането на Движението за отказване. Мисля, че становищата им са погрешни, но те имат законното право да изказват гледната си точка и да я защитават обосновано пред всички нас. Кой знае? Може отчасти дори да са прави за съдбата на човечеството.

Не, през онзи ден аз проведох медицински експеримент. Ако сенатор Стронг не страдаше от поддаващо се на диагноза умствено заболяване, опиатът, който му дадох — и който е напълно законно вещество, — нямаше да има абсолютно никакъв ефект. Сенаторът щеше да изнесе обичайната си драматична и нелогично полемична реч без никакви необичайни обрати.

Защо тогава веществото го доведе до необуздана ярост и го накара да изрече какви ли не епитети и серия ужасни расистки брътвежи?

Да върнем записа на мястото, когато на лицето на сенатор Стронг се появява онова озадачено изражение. Виждате ли? Прилагам и анализ на цвета на кожата му. А сега добавям и графика на гласа му. Сравнете добавките с тези други кадри, взети от подобни речи в почти същия момент, когато той започва първото си голямо полемично кресчендо. Първото му драматично удряне по катедрата.

В тези други речи данните от анализа показват, че той получава прилив на силно удоволствие от момента. И да, това е характерно за драматичните екстроверти. Обърнете внимание обаче на речта му от дванайсети октомври. Приливът, внезапната вълна на радост, отсъства. Оттук и обърканото му изражение. Ясно е, че е разчитал на обичайната доза удоволствие от пламенното разобличаване на враговете си.

И след като дозата не идва, каква е реакцията му? Просто да продължи речта си, да изпълни задачата си с професионализъм и да постигне целта си? Или да се оттегли, понеже нещо не е наред, и да прецени отново ситуацията?

Не. Той не направи нито едното, нито другото.

Вижте как вместо това започва да удря по-силно. Втурва се напред, скърца със зъби между изреченията, ръмжи, дори изкрещява същите думи, които в други случаи изговаря с много по-премерен гняв.

Можете ли вече да видите ефекта на опиата, който му дадох? Той не е причинил бурната му страст или загубата на контрол, нито има някакви други известни ефекти върху съзнанието или преценките му.

Веществото просто потиска химично-хормоналното удоволствие, което сенаторът обикновено получава от праведното си възмущение! Само това и нищо повече.

А сега мигнете тук и потърсете „анхедониум“. Това е разработен наскоро заместител на налтрексона, който отдавна се използва за потискане на въздействието на хероина и други водещи до пристрастяване вещества. Анхедониумът съдържа акумбенол, който блокира рецепторите на допамин само в нуклеус акумбенс и в две други внимателно подбрани области. Лекарството се използва все повече в клиниките за наркомани като моята в Детройт. Простият му ефект е да прекъсне подсилващия цикъл на повечето пристрастявания.

Почти всеки навик може да се нарече „пристрастяване“, ако повтарянето му се подсилва от човешкия мозък чрез ритмично отделяне на предизвикващи удоволствието съединения. Сам по себе си този процес не е вреден. Тъкмо обратното, той е дълбоко човешки и изключително важен за нас! Удоволствието, основаващо се на подсилване чрез повтаряне, е отчасти отговорно за нашата силна връзка с децата ни, със съпрузите и съпругите, с тенденцията да обръщаме внимание на музиката, красотата или на блестящото упражняване на овладяно умение. То допринася за радостта, която някои получават от молитвите. Това са някои от добрите и благотворни неща, към които се пристрастяваме с радост.

Напоследък експертите започнаха да гледат на наркоманията като на заблуждаване на този нормален човешки процес. Хероин, екстази и лунна прах — всички те предлагат преки пътища към механизмите на мозъка, които имат съвсем истинска еволюционна функция. Само че тяхната груба, подобна на удар с чук атака върху процеса удоволствие-подсилване рядко помага за подобряване на живота… и дори по-често го съсипва.

Сега знаем, че има и други начини за заблуждаване на тази система. При някои хора хедоничното удовлетворение може да се постигне просто чрез проникване в определени рамки на съзнанието. Например цикличната доза при хазартните игри може да е истинско пристрастяване и отказването от хазарта изисква толкова усилия, колкото и отказването от кокаина. Търсачите на силни усещания, запалените геймъри и „магьосниците“ от Уолстрийт показват подобни модели на поведение. Хванат ли се веднъж на хорото, те просто не могат да се пуснат от него. По-мека версия се наблюдава при спортните запалянковци…

… а има и такива, които могат да се нарекат пристрастени към негодуванието. Хора, които редовно се друсат с увереността в собствените си морални принципи и лицемерна праведност. Познавате този тип — всички го познаваме. (Всеки нормален човек е ставал свидетел на това, за което говоря, когато играе някаква роля пред огледалото!)

Всъщност мнозина ще обвинят мен в лицемерна праведност заради онова, което направих на сенатор Стронг! Да, направете го. Изучете живота ми и вижте дали добрите ми дела и ясната ми позиция отговарят на модела на пристрастяване. Възможно е.

Но в случая не става дума за мен.

Преди години, когато медицинската общност обяви, че праведното възмущение може да бъде пристрастяване, сериозно като всяка наркомания, очаквах обществото да си вземе бележка. Мислех си, че милионите скромни и разумни хора ще престанат да слушат онези разпалени гневни наркомани, онези есери, които постоянно бълват омраза, религиозни и параноични мании от катедрите отляво и отдясно. Вярвах, че след като механизмът вече е разбран, това ще обезсили гневливите, които отказват да разговарят разумно, и вместо на тях хората ще обърнат повече внимание на онези, които искат да действат разумно. На онези, които слушат съседите си и могат да предложат разумни решения за различните ни проблеми.

На онези, които предпочитат положителните игри.

Нима този вече доказан научен факт няма да подрони позицията на безумците, които съсипват аргументите и разговорите в обществения живот, като представят противниците си като абсолютно въплъщение на злото, срещу което се изправят те с фарисейската си доброта? Нима доказването, че яростта им е следствие на наркотично вещество, което отделят в собствените си мозъци, няма да сложи край на кариерите им?

За мое разочарование повечето медии до голяма степен игнорираха това откритие. Но пък в края на краищата те се хранят от дихотомията „ние срещу тях“ и поляризацията на становищата. Медиите не виждаха никаква изгода в преминаването от конфликти към разумни дебати. Та те са толкова скучни!

И така осъзнах, че за да могат хората да разберат значението на това научно откритие, трябва да се случи събитие, което медиите да не могат да игнорират.

Трябва да има пример. И затова осигурих такъв.

Защо сенатор Стронг полудя при изнасянето на онази реч? И защо остана в това състояние няколко дни? Не му беше дадена никаква променяща съзнанието отрова. Той погълна лекарство, което просто блокира обратната връзка у пристрастените. И когато не получи обичайното удоволствие от праведния си гняв, той вдигна нивото на омразата си в търсене на тръпката.

И когато това не стана, той вдигна нивото отново и отново, точно както правят наркоманите. Дори за миг не си помисли: „Може би е по-добре да спра“, а продължи да се носи все по-бързо и по-бързо към ръба, досущ като наркоманите, без да обръща внимание на последиците, само и само да намери удовлетворението си. Да почеше обичайния сърбеж, който вече не бе в състояние да контролира.

Това е. Това беше моят замисъл и експеримент.

Това, че проработи, е безспорно.

Не може да се отрече също, че наруших закона, както и моралните принципи на професията си. Дадох законно лекарство за надлежно диагностицирано заболяване… но го направих по неморален и незаконен начин, без да се консултирам с пациента си и без да го предупредя за възможните резултати. И заради тази своя постъпка би трябвало да вляза в затвора. Разбира се, готов съм да приема наказанието си с радост, според традицията на Ганди и другите велики мъченици.

Само че всичко вече е свършено. Сенатор Стронг не може да избяга от обвинението за ужасното си представяне, като повтаря, че е бил дрогиран. Мненията, които той изрази, са си изцяло негови и никой не го е принуждавал да ги изразява. Поведението му беше поведение на наркоман — термин, който обществото с право презира.

Най-важното е, че сега милиони ще се замислят за всичко това. Ще гледат с различни очи всички уверени в собствената си правота наркомани около себе си — дори онези, чиито мнения споделят! Ще видят как такива хора използват неуморната си страст и пристрастяване, за да застанат начело на повече групи в целия политически и обществен спектър, как превръщат споровете в джихад, а преговорите — в жестока война между добро и зло… или на зло срещу добро.

Вие и вашите съседи никога няма да гледате по същия начин на трескавата страст на екстатичния гняв. Сега ще виждате и ще разпознавате симптомите на заболяване — почти същите, които се виждат у пушещите крек или опиум.

И може би ще се почувствате достатъчно силни, за да накарате негодуващите кресливи политици да се засрамят. Може дори да решите да обедините сили с другите умерени, разумни и здравомислещи хора, за да си върнете ценния дар на нашите прадеди. Силата на спокойното съвместно разсъждаване. Ако това се случи, ще приема наказанието си спокойно. Като мъченик за разумната зрялост.

Освен ако този стремеж към драматично мъченичество не е моят собствен начин да си получа дозата! Признавам, че това е възможно. Всеки честен човек би трябвало да го признае.

Но пък ако гледате този запис, то аз най-вероятно съм мъртъв. Така че ще съм още по-маловажен от когато и да било.

Както и да е, изобщо не правя всичко това заради себе си. Нито дори заради сенатор Стронг.

А заради нас.