Мисията на посланика

Възрастният човек и съпругата му очевидно не бяха свикнали да имат компания и с неохота приеха ролите на домакин и домакиня. Но обичаят повеляваше да не отказват нищо на представителите на краля. Ачати ги съжали, хапна набързо, каза им, че двамата с Денил са изморени и искат да си легнат рано и домакините с готовност им показаха стаите. Щом се настаниха в помещенията за гости, двамата не си легнаха веднага, а седнаха и обсъдиха наученото.

— Ако Изменниците искат от нас да намерим Лоркин, ние ще го намерим — каза Ачати.

— Смятате ли, че имат чак такова влияние и мощ?

Сачаканецът намръщено кимна.

— За съжаление, да. Изплъзват ни се от векове. Много от предишните крале са се опитвали да ги изкарат наяве или да намерят седалището им, но Изменниците стават все по-добри в онова, което правят. Крал Амакира ми каза, че е по-добре да ги оставим на мира, с надеждата, че ако няма срещу какво да се борят, те ще отслабнат.

Денил се засмя.

— Може и да е прав, но аз се съмнявам.

— Защо?

— Без сблъсъците, които намаляват броя им и отнемат от времето им, те ще създадат семейства. Бойните им умения може да закърнеят, но броят им ще нарасне.

Ачани се намръщи.

— Накрая ще се окажат с твърде много гърла за изхранване. Ще умрат от глад — той се усмихна. — Така че може би кралят все пак е прав.

— Само ако Изменниците продължат да се крият.

— Смятате ли, че ще бъдат принудени да се разкрият? Да дойдат да ни молят за храна?

— Или ще изберат да се разкрият по друг начин. Колко е силна армията ви?

Ачати изсумтя презрително.

— Сигурно е стотици пъти по-голяма и силна от техните. Знаем за убежището им в планините, където земята е сурова и неплодородна. Не биха могли да изхранят население, което да може да се мери по численост с останалата част от страната, така че се съмнявам армията им да е колкото нашата или по-голяма.

Денил кимна утвърдително.

— Поради което те използват хитрости и тайни методи. Чудя се… смятате ли, че биха могли да покорят страната само чрез покушение и манипулиране на подходящите хора?

Изражението на Ачати стана сериозно.

— Не е изключено, но ако е било възможно, досега да са го направили.

— Идеалната възможност може би не се е появила още. Вероятно очакват някой нов и необичаен фактор.

Ачати повдигна вежди.

— Като шанса да отвлекат сина на могъща гилдийска магьосница?

— Смятате ли, че това е достатъчно необичайно?

— Не — той поклати глава и се усмихна. — Опитът за въвличането на Киралия и Сачака във война ще бъде твърде рискован. Ами ако Киралия спечели? Ами ако двете държави се обединят и се изправят заедно срещу Изменниците? Гилдията може да се окаже по-добра в намирането им от нас — той се поколеба. — Което ми напомня… Получихте ли отговор от Гилдията за отвличането на Лоркин?

— Не — Денил извърна поглед встрани. „Няма да мога да го отлагам още дълго време. Ачати ще започне да се чуди защо се бавят толкова“. — Което ми напомня, че трябва да проверя как се развиват нещата.

— Ще ви оставя с работата ви — Ачати се изправи. — Късно е и трябва да си почина. На сутринта ще ми съобщите отговора им.

— Така и ще направя.

Когато вратата на сачаканеца се затвори, Денил бръкна в мантията си и извади кръвния пръстен на Разпоредителя Оусън. Погледна го и прехвърли в съзнанието си всички начини, по които би могъл да поднесе лошите новини, след което избра онзи, който му се стори най-удачен.

После си сложи пръстена.

Когато Сония отвори вратата, тя се изненада при вида на Разпоредителя Оусън, застанал пред нея с вдигната ръка, готов да почука. Стреснатият поглед в очите му се скри и той се изпъна.

— Черна магьоснице Сония — каза той. — Трябва да говоря с вас.

— Добре, че ви хванахме, преди да сте тръгнала за болницата — обади се друг глас.

Тя се обърна и видя, че до Разпоредителя стои Ротан. Внезапно стомахът й се сви и сърцето й се разтуптя лудо. „Ето го отново онова изражение. Нещо се е случило с Лоркин…“

— Влезте — каза тя, отстъпи встрани и нетърпеливо им махна да влязат.

Оусън влезе бързо, следван от Ротан. Тя затвори вратата и се обърна с очакване към Разпоредителя. Той я погледна мрачно.

— Трябва да ви уведомя, че вашият син е… — Оусън се поколеба и се намръщи. — Не съм сигурен как да го нарека. Очевидно Лоркин е бил отвлечен.

Коленете на Сония омекнаха и тя леко залитна. Ротан пристъпи напред да я подхване, но тя го спря с ръка. Пое си дълбоко дъх и отново се обърна към Оусън.

— Отвлечен? — повтори тя.

— Да. От млада магьосница, която се е преструвала на робиня. Посланик Денил смята, че има голяма вероятност синът ви да я е последвал по собствена воля, но не е сигурен в това.

— Аха — изпълни я предателско облекчение. „Жени. Защо всички проблеми на Лоркин са свързани с жени?“ Тя почувства как сърцето й постепенно влиза в обичайния си ритъм. — Значи тук става въпрос по-скоро за непристойно поведение, отколкото за надвиснала сигурна смърт?

— Надяваме се да е така. Но нещата са по-сложни от това. Очевидно не само ние имаме подземен свят, тайно и не съвсем законно общество и е възможно тяхното да е замесено.

— Престъпници?

Оусън поклати глава.

— Посланик Денил ги описа като бунтовници. Наричат се Изменниците. Твърди се, че всички са жени — Оусън повдигна вежди, намеквайки, че според него не е така. — Освен това са магьосници — черни магьосници. Жената, отвлякла Лоркин, е една от тях. Същата вечер е убила друга робиня и е отнела силата й. Денил не е сигурен дали похитителката е Изменница и робинята просто й се е изпречила на пътя или мъртвата жена е Изменница, а похитителката не е. И в двата случая Изменниците са дали знак, че искат тя и Лоркин да бъдат намерени и очевидно имат достатъчно влияние, за да бъде изпълнено искането им.

Сония замълча, докато обмисляше чутото.

— Кога е бил отвлечен Лоркин?

— Преди три нощи.

Сърцето на Сония спря.

— Три нощи! Защо не ми е било съобщено веднага!

— Съобщихме ви веднага — Оусън се усмихна накриво. — Когато се опитах да внуша на новия посланик, че трябва да се свързва с мен само в най-краен случай, той е приел думите ми твърде насериозно. Очаквал е да намери Лоркин бързо и едва тази вечер ми съобщи за случилото се.

— Ще го убия — промърмори тя, докато крачеше напред-назад из стаята. — Ако тази жена е черна магьосница? А те имат ли други там? Как ще я принуди Денил да върне Лоркин?

— Помага му представител на сачаканския крал.

— Ами ако тя не иска да бъде намерена? Кой знае какво би направила, за да оцелее? Да заплаши, че ще убие Лоркин? — Сония спря, останала без дъх. Тя почувства, че дробовете й не изтласкват толкова въздух, колкото си поема. Главата й се завъртя. Сграбчи облегалката на стола и се застави да диша бавно. Когато съзнанието й се проясни, тя се обърна към Оусън. — Трябва да отида там. Искам да съм там, когато го намерят!

Досега Оусън я бе гледал открито, със съчувствие. Сега изведнъж се затвори в себе си и лицето му се вкамени.

— Знаете, че не можете да го направите — каза той.

Сония го погледна с присвити очи, усещайки яростта, която се зараждаше в нея.

— Кой ще се осмели да ме спре?

— Гилдията трябва да разполага непрекъснато с двама черни магьосници — напомни й той. — Кралят никога няма да ви позволи да напуснете Имардин, камо ли Киралия.

— Това е моят син! — изкрещя тя.

— Освен това на сачаканския крал може да не му хареса, че сме ви изпратили — или че сме ви позволили да влезете в страната му. Тази политически опасна ситуация може да се влоши още повече, ако го приеме като намек, че хората му не могат сами да се справят.

— А ако наистина не мо…

— Лоркин не е глупак, Сония — прекъсна я тихо Ротан. — Както и Денил.

Тя го погледна, опитвайки се да потисне болката и гнева от това, че той се изправя срещу нея. „Но ако Ротан наистина смята, че не трябва да отивам…“