Мисията на посланика

— Ох, ох — обади се Гол. — Това е продавачът от отсрещния магазин. Очевидно разбра, че съседът му има неканени гости.

Мъжът наведе глава, изпъна раменете си и бързо прекоси улицата към магазина. Разнесе се силно чукане.

Гол се изправи.

— Ще се отърва от него.

— Не — Сери се изправи и се протегна. — Аз ще се погрижа за него. Стой тук и наблюдавай. Как му беше името?

— Теван.

Гол отново седна на мястото си и промърмори нещо за загубата на време. „Сигурно е прав — помисли си Сери. — Отстъпничката едва ли ще се върне. Но няма да е зле да понаблюдаваме малко, защото ще изглеждаме точно като глупаци, ако наистина се върне. И без това не разполагаме с други следи“.

Той излезе от стаята и тръгна надолу по стълбището към приземния етаж. Когато тръгна към вратата на магазина, се огледа с интерес. Досега бяха използвали задната врата и той не беше идвал тук. Помещението беше пълно с глинени купи. Сери примигна, взря се в тях и се изсмя. Това бяха тоалетни гърнета, изрисувани и оформени като вази или посуда.

През матираното стъкло на входната врата се виждаше прегърбената фигура на продавача. Мъжът сигурно беше обещал да наглежда магазина и къщата на съседа си и се чувстваше задължен да се изправи срещу нарушителите. Но и сигурно се притесняваше, че после ще съжалява за това.

Входната врата беше заключена. В ключалката й не се виждаше ключ, а и наоколо нямаше някакво подходящо място за криенето му. Налагаше се да отключи с шперцовете. Когато отвори вратата, той се усмихна на мъжа и заговори с типичния акцент на търговец, който се опитва да впечатли богат клиент.

— Магазинът е затворен, съжалявам — Сери се престори, че оглежда внимателно човека. — Но ти знаеш това, нали? Ти си… Теван? Държиш отсрещния магазин, нали?

Търговецът беше средно висок и доста пълен, на средна възраст и сигурно не беше пропускал ядене от доста време — може би никога.

— Кой си ти и какво правиш в дома на Уендел? — попита настоятелно той.

— Аз съм братовчедът на Уендел, Делин и го помолих да остана за една седмица в къщата.

— Уендел няма братовчед. Той няма семейство. Сам ми го каза.

— Втори братовчед, по линия на съпругата му — обясни Сери. — Не ти ли е казал, че ще отседна тук? — той се намръщи озадачено. — Сигурно го е решил в последния момент.

— Не е. А и не би забравил да ми каже нещо такова — Теван присви очи и отстъпи назад. — Ще повикам Стражата. Ако ме лъжеш, по-добре се махай, докато не е станало късно! — мъжът се обърна и бързо се отдалечи.

— Стражниците ще създадат на теб и Уендел повече проблеми от мен — каза Сери, зарязвайки измисления акцент и вкарвайки провлечения изговор на копторите. — Ще се разшетат навсякъде, ще изпочупят сума ти неща, докато търсят доказателства, а после ще кажат, че всичко си си измислил. Дай да се разберем по човешки.

Теван спря и погледна намръщено Сери.

— Къщата ми трябва само за една седмица, може и по-малко — каза му Крадецът. — Уендел няма да познае, че съм бил тук. Ако не беше заминал, дори наем щях да му плащам, но тъй като го няма… — той бръкна в джоба на палтото си, позволявайки на ножа си да проблесне за миг, след което извади фишека златни монети, който криеше там за подобни случаи.

Мъжът се ококори.

— Седмица? — повтори той. Изглеждаше като омагьосан от златото. — Или по-малко. — После погледна Сери в очите. — Наемите тук са високи.

— Твоята къща ще излезе по-евтино.

Теван преглътна. После погледна отново монетите и кимна.

— Колко даваш?

— Половин златица на ден — отвърна Сери. После пъхна фишека обратно в джоба си. — Ще намериш парите до задната врата, след като си тръгна.

Мъжът кимна, стиснал недоверчиво устни. Но въпреки това не посмя да изрази на глас съмненията си. Вместо това погледна към другата страна на пътя.

— Наблюдаваш нещо — каза той. — Или търсиш някого. Мога ли да помогна с нещо?

— Опитваш се да се отървеш колкото се може по-бързо от мен? — попита Сери. В очите на мъжа проблесна смущение. „Не, по-скоро си мисли, че е намерил още един начин да изкара пари“. — Всъщност, ако си видял нещо подозрително наоколо…

Теван се намръщи.

— Една чужденка се появява в много странни часове. Обущарят каза, че е наела сутерена му. Така и не разбрахме с какво си изкарва хляба. Много е стара и грозна за уличница. Всяка сутрин жена ми я вижда на пазара при продавачите на подправки и билки. Мислим, че тя… — той се наведе към Сери и снижи гласа си — отървава млади жени от нежелани положения.

Сърцето на Сери подскочи, но той запази неутрално изражение на лицето си. Теван го погледна с очакване.

— Не представлява интерес за мен — рече Сери, свивайки рамене. — Нещо друго?

Мъжът поклати глава.

— Тая улица се смята за чист, почтен район. Ако става нещо, то е добре прикрито — продавачът се поколеба. — Какво става всъщност?

Сери поклати глава.

— Нищо, което да те интересува.

— Ясно — Теван отново отстъпи назад. — Успех, тогава.

— Лека нощ.

Мъжът кимна, обърна се и тръгна към магазина си. Сери затвори вратата, заключи я и изтича нагоре по стълбището, взимайки по две стъпала наведнъж. На върха се спря да си поеме дъх. Сърцето му се блъскаше в гърдите.

— Какво има? — попита Гол.

— Нищо. Не съм… вече… толкова млад — изпъшка Сери. Той отиде до стола си. — Трябва да излизам по-често. Отстъпницата мяркала ли се е?

— Не.

— Някой обърна ли внимание на разговора ни по съседски?

— Не особено.

— Добре. Някой от нас трябва да отиде на пазара във Волник сутринта. При продавачите на подправки.

— Така ли?

— Очевидно нашата отстъпничка ги посещава редовно.

— Това е територия на Скелин.

Сери изруга. Гол беше прав. Някои от Крадците нямаха нищо против другите да душат наоколо без разрешение в тяхната територия — стига да не се интересуват от техните работи — но на други определено не им беше приятно. Сери беше готов да се обзаложи, че Скелин беше от вторите.

— Едва ли ще ти откаже достъп — каза Гол.

— Да, но за да получа разрешението му, трябва да му обясня какво ще правя там. И тогава той ще разбере, че не съм потърсил помощта му, за да намеря някой, който може да се окаже Ловецът на Крадци.

— Просто му кажи истината — че не си сигурен в това и не си искал да го притесняваш, докато не намериш доказателства.

— Ако реши, че има вероятност да съм прав, той ще поиска да се включи в търсенето — посочи Сери.

— Ще ни дойде добре — отвърна Гол.

Сери въздъхна.

— Да. Но какво ще каже Сония, ако замесим още един Крадец?

Гол го погледна сериозно.

— Едва ли ще се интересува, стига да заловим отстъпника.

— А какво ще си помисли Скелин, когато разбере, че ще работи за Гилдията?

— Няма да има избор — Гол се усмихна. — А съдейки по думите ти, че той се интересува от магьосниците, сигурно ще бъде във възторг от тази възможност.

Сери погледна замислено приятеля си.

— Искаш да потърся помощта на Скелин, така ли?

Гол сви рамене.

— Ако тази жена е Ловецът на Крадци, бих искал бързо да я заловим. Ако изчезне скоро, ти ще си в безопасност.

— Ти също.

Едрият мъж разпери ръце.

— Че какво лошо има в това?

— Хм… — Сери погледна навън и видя, че на улицата се появи първият от фенерджиите. Вече се беше смрачило. — Нищо лошо няма. Щом Скелин разбере, че Ловецът на Крадци може би е магьосник, той ще осъзнае, че няма друг избор, освен да работи с Гилдията. Просто няма да може сам да я залови или убие.

— Значи ще се видиш с него?

Сери въздъхна.

— Може би ще се наложи.

Тъй като Ачати не беше уведомил ашаки Тикако за намерението си да посети провинциалното му имение, защото така щеше да изтъкне унизителният факт, че мъжът не е успял да разчете както трябва съзнанието на робинята си, той не искаше да се натрапва повече, като остане през нощта. Вместо това двамата с Денил продължиха по пътя до съседното имение, собственост на възрастен ашаки и помолиха за храна и постеля в името на краля.