Мисията на посланика

— Висшата магия — напомни му тя.

— Която те никога не биха приели. Тя е… — той се сепна. Разкритието, че черната магия е забранена щеше да покаже най-голямата слабост на Гилдията. — Не е имал право да вземе такова решение.

Устните на Тивара се изкривиха неодобрително.

— Но въпреки това той приел предложението — рече тя. — Съгласил се да дойде в убежището ни и да ни научи на лечителската магия, което, според него, не можело да стане за един миг, както се получава при висшата магия. Така той овладял висшата магия и я използвал, за да убие господаря си. След това изчезнал, върнал се в Имардин, нарушавайки обещанието си. Дъщерята на водача ни умряла.

Лоркин установи, че не може да издържи обвинителния й поглед. Той наведе глава, загреба шепа пясък и го остави да изтече между пръстите му.

— Разбирам, защо хората ти са му ядосани — рече той с неуверен глас.

Тя си пое дълбоко дъх и погледна настрани.

— Не всичките. Една от нас замина за Имардин по-късно, когато стана ясно, че братът на някогашния господар на баща ти се готви да завладее Киралия. Тя откри, че от известно време този ичани изпраща шпиони в Имардин и че баща ти ги избива тайно. Възможно е баща ти да се е върнал у дома, защото е открил заплахата, която представлява братът на господаря му.

— Или е предположил, че ще проявите разбиране, че той трябва първо да поиска разрешение от Гилдията, за да ви научи на лечителската магия, след което да се върне.

Тя го погледна.

— Ти вярваш ли в това?

Лоркин поклати глава.

— Не. Той не би могъл да им разкаже за вас, без да разкрие, че… — „че е научил черната магия“, помисли си той. — Че е бил роб тук.

— Значи е нарушил обещанието си от гордост? — гласът й прозвуча неодобрително, макар не толкова, колкото бе очаквал. Може би тя разбираше защо баща му не е желаел да го разкрие пред останалите.

— Едва ли това е била единствената причина — каза Лоркин. — Когато е станало нужно, той е разкрил истината. Или, както се оказва, част от нея — додаде той.

— Добре — рече тя, свивайки рамене. — Каквато и да е била причината, той не спазил обещанието си. Някои от хората ми — фракцията, за която споменах първата вечер — искат да те накажат за това — Лоркин я погледна ужасено и тя му се усмихна накриво. — Затова изпратиха Рива да те убие, въпреки нарежданията на водача ни. Но повечето от нас държат на принципа, че сме по-добри от варварските ни сачакански братовчеди. Ние не наказваме децата за престъпленията на родителите им.

Лоркин въздъхна с облекчение.

— Радвам се да го чуя.

Тя се усмихна.

— Вместо това им даваме възможност да поправят щетите.

— Но какво бих могъл да направя? Аз съм просто помощник на Посланика. Дори не владея висшата магия.

Лицето й придоби сериозно изражение.

— Можеш да ни научих на лечителство.

Двамата се спогледаха мълчаливо. След миг тя отмести поглед встрани.

— Но както вече посочи, ти нямаш правото да ни предадеш това познание.

Лоркин поклати глава.

— Има ли нещо друго, което бих могъл да направя? — попита той с извинителна нотка в гласа.

Тя се намръщи и се замисли, забила поглед в пясъка.

— Не. Положението не е добро. Досега успявахме да попречим на останалите фракции да се сдобият с популярност, като налагахме идеята, че ти ще можеш да ни дадеш онова, което ни бе обещано от баща ти. Когато хората ми разберат, че няма да ги научиш на лечителска магия, те ще бъдат много разочаровани. И ядосани — тя наведе глава. — Може би ще е по-добре да не те водя там. Може би трябва да те върна обратно.

— Няма ли да съм ти нужен, за да ти помогна да докажеш, че Рива се е опитала да ме убие въпреки заповедите? — попита той.

— Това би ми помогнало.

— А ако дойда с теб в Убежището и се изправя в твоя защита, това няма ли да ме издигне в очите на твоите хора?

Тя се намръщи и го погледна.

— Да, но…

Докато Лоркин обмисляше думите й, той изпитваше смесени емоции. „Надявах се да видя дома й и да науча повече за хората й — както и да разбера какво знаят за камъните с магически качества. Какво ли ще се случи с нея, ако не отида? Тя уби една от своите, за да ме спаси. Макар че Рива не се е подчинила на заповедите, те може пак да накажат Тивара. Може дори да я екзекутират. Не ми се струва правилно да избягам у дома, когато тя може да умре заради това, че е спасила живота ми. А и шансовете ми да се прибера — сам или с помощта на Денил — не са чак толкова големи с всичките тези владеещи черната магия Изменници, които са пръснати из цяла Сачака“.

— Тогава ще дойда с теб в Убежището.

Очите й се разшириха и тя се вторачи в него.

— Сигурен ли си?

Той сви рамене.

— Аз съм помощник на Посланика. Може да не съм действащ посланик, но ролята ми е да му помагам в установяването и поддържането на приятелски отношения между Киралия и Сачака. Ако се окаже, че срещаме неуспехи в установяването на приятелски отношения с част от Сачака, то мое задължение е да се погрижа тази част да не бъде пренебрегвана.

Тя го гледаше със зяпнала уста, но той не беше сигурен дали е от изненада, недоверие или защото звучи като пълен идиот.

— И тъй като предшественикът ми е оставил толкова лошо впечатление у хората ви, за мен е още по-важно да подобря имиджа на Киралия и Гилдията — продължи той. Изведнъж почувства прилив на вдъхновение. — И да обсъдя възможността за преговори и обмяна на магическо познание, като този път включа съответните страни и процеси.

Тивара рязко затвори уста и тя го погледна с такова напрежение, че на него му остана само да й отвърне с глуповата, изпълнена с надежда усмивка. След това тя отметна глава назад и се разсмя. Звукът отекна в ямата и тя затисна устата си с длан.

— Ти си луд — каза тя, когато раменете й спряха да се тресат. — За твое щастие лудостта ти ми допада. Ако наистина си готов да рискуваш живота си, като дойдеш в Убежището, независимо дали го правиш, за да ме защитиш или да се опиташ да убедиш хората ми да ти дадат нещо в замяна на друго, което вече им е било обещано… тогава аз по един твърде егоистичен начин смятам, че не трябва да те разубеждавам.

Той сви рамене.

— Това е най-малкото, което мога да направя, защото ми спаси живота. И защото хората ти са спасили живота на баща ми. Ще ме заведеш ли?

— Да — тя се усмихна мрачно. — И ако ти ми помогнеш, аз ще направя всичко възможно, за да ти помогна, когато стигнем там.

— Ще ти бъда признателен за това.

Тя изглеждаше така, сякаш се канеше да каже още нещо, но просто извърна глава.

— Добре, но първо ще трябва да се придвижим дотам. Пътят е дълъг. По-добре да поспим.

Лоркин я наблюдаваше как се свива на кълбо и подпъхна лъка под главата си, след това легна и той. Беше невъзможно да си намери удобно местенце на неравния под, затова най-накрая той направи същото като нея — сви се на една страна, облегнал гръб в нейния. Усещаше топлината на тялото й. „Не, не си мисли за това, защото няма да можеш да заспиш“.

— Ще угасиш ли светлината? — промърмори тя.

— Не може ли само да я намаля? — мисълта да лежи под земята в пълна тъмнина въобще не му допадаше.

— Щом трябва.

Той намали яркостта на светлинното кълбо, докато то едва замъждука над тях. След това се заслуша в звука на дишането й, в очакване на бавния, дълбок ритъм на съня. Знаеше, че близостта на тялото й нямаше да му позволи толкова лесно да заспи. Но пък беше толкова изморен…

Не след дълго той потъна в странни сънища, в които вървеше по кален път, толкова размекнат, че трябваше да гази по него, докато по-леката и по-гъвкава Тивара едва докосваше повърхността му и се отдалечаваше все повече и повече…

Глава 20

Врагове и съюзници

От другата страна на улицата се спря един мъж и погледна към прозореца. Сери устоя на порива си да скочи от стола и да се скрие. Беше твърде късно, а и реакцията му щеше да покаже, че мястото му не е тук.