Защитения

– Мисля, че ти си имаш свои грижи – каза Смит.

– Какво искаш да кажеш? – попита Илона.

– Иска да каже, че ще трябва да вземеш решение – отвърна Ърни. – Или ще се научиш да спазваш брачния си обет, или ще накарам пастира да го разтрогне и тогава ще можеш да се пренесеш при Гаред и Стийв под навеса им.

– Ти се шегуваш – каза Илона.

– Никога не съм бил по-сериозен – отвърна Ърни.

– Да върви по ядроните – каза Стийв. – Идвай с мен.

Илона го погледна косо.

– Да живея под навес? – попита тя. – Едва ли.

– Тогава най-добре да се отправяш към къщи – каза Ърни. – Ще ти трябва много време да се научиш кое къде е в кухнята.

Илона се навъси и Лийша знаеше, че борбата на баща ù едва сега започва, но майка ù напусна, както ù наредиха, а това беше много красноречиво относно шансовете му.

Ърни целуна дъщеря си. – Гордея се с теб – каза той. – И се надявам, че някой ден и аз ще те накарам да се гордееш с мен.

– О, тате – каза Лийша и го прегърна, – ти вече го направи.

– Значи ще се прибереш у дома? – попита той с надежда.

Лийша се обърна към Бруна, после към него и поклати глава.

Ърни кимна и отново я прегърна.

– Разбирам.

Седма глава

Роджър

318 СЗ

Роджър следваше майка си и докато тя метеше странноприемницата, той размахваше малката си метла от ляво на дясно, имитирайки широкия ù замах. Тя погледна надолу към него и му се усмихна, разроши яркочервената му коса и той засия насреща ù. Беше на три години.

– Измети зад пещта, Роджър – каза тя и той побърза да изпълни заръката, като заблъска снопчето си от клонки в процепа между пещта и стената, и наоколо се разхвърчаха дървени стърготини и късчета кора. Майка му замете последиците в спретната купчинка.

Вратата се отвори рязко и бащата на Роджър влезе с купчина дърва в ръцете. Ръсеше парченца кора и кал, докато прекосяваше стаята.

– Джесъм! – извика жената. – Току-що изметох тук!

– Аз помагам мета! – заяви на висок глас Роджър.

– Точно така – съгласи се майка му, – а баща ти изпоцапа.

– Искаш да ни свършат дървата посред нощ, докато херцогът и антуражът му са горе? – попита Джесъм.

– Негово Височество ще дойде при нас чак след седмица – отвърна тя.

– Най-добре да си свършим работата сега, докато е спокойно в странноприемницата, Кали – каза Джесъм. – Кой знае колко придворни ще си доведе херцогът, които ще ни разиграват за щяло и нещяло, сякаш Речен мост е самия Анжие.

– Ако искаш да свършиш нещо полезно – каза Кали, – да знаеш, че защитите навън са се поолющили.

Джесъм кимна.

– Видях – рече той. – Дървото се е изметнало при последното застудяване.

– Майстор Пайтър щеше да ги подновява преди седмица – каза Кали.

– Вчера говорих с него – отвърна Джесъм. – Пратил е всички да работят на моста, но каза, че докато дойде херцогът, ще са готови.

– Аз за херцога не се притеснявам – каза Кали. – На Пайтър може едничката му грижа да е да впечатли Райнбек, та да получи някоя височайша поръчка, но аз лично се безспокоя за по-простички неща, като например дали семейството ми няма да посреща ядрони през нощта.

– Добре, добре – каза Джесъм, вдигнал ръце. – Отново ще поговоря с него.

– Човек би помисли, че Пайтър не е толкова заблуден – продължи Кали. – Райнбек дори не е нашият херцог.

– Той е единственият наоколо, който е достатъчно близо да ни прати помощ, ако ни се наложи – каза Джесъм. – Юкор пет пари не дава за Речен мост, гледа само вестоносците да преминават спокойно и данъците да идват на време.

– Ехо, събуди се! – каза Кали. – Ако Райнбек идва, то е защото също души за данъци. Ще започнем да плащаме и на двамата още преди Роджър да види ново лято.

– А ти какво предлагаш да направим? – попита Джесъм. – Да разгневим херцога, който ни е на ден път оттук, в името на онзи, до когото бием две седмици път на север?

– Не съм казала, че трябва да му се изплюем в лицето – каза Кали. – Просто не виждам защо е по-важно да го впечатлим, отколкото да поправим защитите на собствените си домове.

– Казах, че ще отида – каза Джесъм.

– Ами отивай де – отвърна Кали. – Вече мина обяд. И вземи Роджър със себе си. Може пък това да ти припомни кои са важните неща в живота.

Джесъм преглътна киселата си физиономия и клекна пред сина си.

– Искаш ли да идем да видим моста, Роджър? – попита той.

– На риба? – попита Роджър.

Обичаше да лови риба с баща си от моста.

Джесъм се разсмя и вдигна сина си на ръце.

– Не днес – каза той. – Майка ти иска да си поговорим с Пайтър.

Сложи го да седне на раменето му.

– Сега се дръж здраво – предупреди го той, Роджър се хвана за главата му и Джесъм се наведе, за да мине през вратата. Бузите му дращеха от наболата брада.

Мостът не беше далеч. Речен мост беше малък дори за селце. Шепа къщи и магазинчета, казармите на военните, които събираха таксите, и странноприемницата на родителите му. Роджър помаха на стражите, докато минаваха край кабината на бариерата.

Мостът свързваше двата бряга на Разделящата река там, където тя беше най-тясна. Построен от отдавна отминали поколения, мостът имаше две арки, които изписваха двадесетметрова дъга над водата, и беше достатъчно широк, за да премине по него голяма каруца с по един конник от двете ù страни. Екип мливарийски инженери ежедневно поддържаха въжетата и подпорите. Пътят на вестоносците, или единственият път, се простираше докъдето погледът стигаше и в двете посоки.

Майстор Пайтър стоеше на отсрещния край на моста и крещеше наставления, надвесен над парапета. Роджър проследи погледа му и видя как чираците му, вързани на ремъци, подновяваха защитите в долната част на конструкцията.

– Пайтър! – извика Джесъм, когато стигнаха до средата на моста.

– Здрасти, Джесъм – провикна се защитникът. Джесъм свали Роджър на земята и се ръкува с Пайтър.

– Мостът изглежда добре – отбеляза Джесъм.

Пайтър беше заменил повечето от по-простите нарисувани защити със сложни калиграфски фигури – вдълбани, лакирани и полирани.

Пайтър се усмихна.

– Херцогът ще напълни гащите като види защитите – заяви той.

Джесъм се засмя.

– Кали в момента лъска странноприемницата – каза той.

– Зарадваш ли херцога, бъдещето ти е уредено – каза Пайтър. – Една блага дума в правилните уши и ще си продаваме занаята в Анжие, а не в това затънтено място.

– Това „затънтено място” е моят дом – каза Джесъм намръщен. – Дядо ми е роден в Речен мост и ако зависи от мен, и внуците ми ще бъдат.

Пайтър кимна.

– Нищо лично – каза той. – Просто Анжие ми липсва.

– Ами, върни се – предложи Джесъм. – Пътят е отворен, пък и една нощ навън едва ли ще е голямо изпитание за защитник като теб. За това не ти е нужен херцога.

Пайтър поклати глава.

– Анжие гъмжи от защитници – каза той. – Там ще бъда само капка в морето. Но ако успея да спечеля благоразположението на херцога, това ще ми даде възможности отвъд прага на вратата ми.

– Е, аз пък днес съм притеснен за моята врата – каза Джесъм. – Защитите се лющят, а Кали се тревожи, че и една нощ повече няма да издържат. Можеш ли да дойдеш да ги погледнеш?

Пайтър издиша бурно.

– Вчера ти казах... – започна той, но Джесъм го прекъсна.

– Знам какво ми каза, Пайтър, но пък аз ти казвам, че не е достатъчно – каза той. – Няма да позволя момчето ми да спи зад слаби защити, само за да направиш тези на моста малко по-артистични. Не можеш ли да дойдеш да ги постегнеш за през нощта?

Пайтър се изплю.

– И сам можеш да го направиш, Джесъм. Просто проследи линиите. Ще ти дам боя.

– И Роджър рисува по-добри защити от мен, а това не е всичко – каза Джесъм. – Ще оплескам работата и Кали ще ме убие, ако ядроните не го направят.