Мисията на посланика

Денил погледна през прозореца. Спря поглед върху спретнатите каменни къщи в Северния квартал, след което каретата прекоси Външната стена и навлезе в някогашните коптори.

„Толкова неща са се променили тук!“ — помисли си Денил. На мястото на импровизираните колиби сега се издигаха спретнати тухлени къщички. Той знаеше, че в копторите все още има райони, които са мръсни и опасни, но с прекратяването на Прочистването веднага стана ясно, че то не само е ограничавало достъпа на бедните до града, но е пречело и на разширяването им.

А сега бедните не само бяха допускани, но и можеха да кандидатстват за приемане в Гилдията — стига да имат достатъчно силни магически способности. Богатството, което неизменно идваше с тази привилегия, измъкна доста семейства от калта, макар че притокът на кандидати от бедните и слугинските съсловия да бе причинил доста проблеми на Гилдията.

Точно като настоящата бъркотия, в която магьосници и ученици от висшите съсловия бяха открити в комарджийница, управлявана от контрабандисти, която предлагаше и роет. Те заявиха, че мястото им е било показано от селяците. Най-смущаващото бе, че къщата бе скрита в уличка във Вътрешния кръг, където никога не бе имало подобни долнопробни заведения. И се намираше съвсем близо до дома на Денил и Тайенд.

Но това вече беше проблем на други. Докато каретата минаваше покрай последните къщи, насочвайки се към Северния път, Денил кимна замислено. Неговото бъдеще и това на Лоркин лежеше пред тях — в древната земя на Сачака.

„Добра компания“ бе една от най-големите пивници в южната част на града. Когато Сери и Гол влязоха вътре, в лицата ги блъсна горещината на тела, глъч от множество гласове и богатият, сладък аромат на бол. Мъжете бяха повече от жените и всички стояха край масите, завинтени за пода. Нямаше никакви столове. Те не изтрайваха дълго. Тук често избухваха свади, чиято слава се носеше из целия град, макар че когато слуховете за тях достигнеха до Северния квартал, те вече бяха разкрасени до неузнаваемост.

Докато си проправяше път през тълпата, Сери поглъщаше атмосферата и оглеждаше клиентелата, без да задържа погледа си върху никого, за да избегне нежелано внимание. В дъното на огромната зала имаше врата. Зад нея се спускаха стълби, водещи към мазето, в което се намираше една съвсем различна компания. На пейката до вратата седеше пълничка жена на средна възраст, облечена с ярки, доста скъпи дрехи.

— Защо всички съдържателки на бордеи изглеждат по един и същи начин? — промърмори Гол.

— Лукавата Лали е висока и слаба — посочи Сери. — Стрина Сис е ниска и дребничка.

— Но останалите общо взето си приличат. Високи, едрогърди и…

— Тихо! Идва към нас.

Жената беше забелязала погледите им, затова се надигна и тръгна към тях.

— Лелчето ли търсйте? Тя е ей там! — жената посочи с пръст. — Хей, Лелче! — извика тя.

Двамата се обърнаха и видяха висока, елегантна жена с дълга червеникава коса да се обръща на пети и да ги поглежда. Пълничката жена й даде знак и червенокосата забърза към тях с широка усмивка на лицето.

— Търсите добра компания, нали? — попита тя. Погледна Гол, който наблюдаваше как другата жена се връща на пейката. — Хората винаги си мислят, че Марша управлява това място — рече тя. — А тя просто наглежда сина си, който обслужва масите. Искате ли да слезем долу?

— Да. Дойдох да видя една стара приятелка — каза й Сери.

Тя се усмихна многозначително.

— С всички е така. И коя е тази стара приятелка?

— Терина.

Жената повдигна вежди.

— Тази, а? Добре, никой мъж не пита за нея, освен ако не знае какво ще получи. Сега ще ви заведа.

Тя ги поведе през вратата надолу по стълбите към стаята, която се намираше под пивницата. Тя бе голяма колкото горната зала, но бе пълна с няколко редици преградени кабинки. Стените им представляваха хартиени пана, които обикновено бяха затворени, за да скриват вътрешността. И съдейки по звуците, които се разнасят от всички страни, повечето се използваха по предназначение.

Лелчето ги отведе при една кабинка в средата на стаята. Паната бяха дръпнати настрани. Вътре имаше само един стол. Той беше доста голям, с широка, мека седалка и здрави облегалки за ръцете. Всички стаички бяха обзаведени по този начин. Жените, които работеха тук, не искаха клиентите им да се чувстват толкова удобно, че да заспят и да им попречат да обслужат още. Сери се обърна и кимна на Гол, който зае позиция на няколко крачки встрани, до друга празна стаичка.

Когато Сери влезе в кабинката, Лелчето дръпна паната. Той седна на стола и се заслуша в звуците от съседната стаичка. После напрегна сетивата си и затърси звуци, които не бяха типични за това място. Притаено дишане. Стъпки. Шумолене на плат.

Носът му улови аромат, от който го заляха спомени от преди много години. Сери се усмихна.

— Терина — промърмори той и се обърна към задната част на малката стая. Панелът се плъзна встрани и там застана жена с къса коса и тъмно облекло. „Изглежда, си все същата. Може би бръчицата между веждите й е задълбала малко“. Жената бе малко по-слаба и по-мускулеста от идеала за красота, но Сери винаги бе смятал атлетичното й тяло за привлекателно. Щом го разпозна, веждите й се повдигнаха и тя се отпусна.

— Я виж ти. Не съм те виждала от доста време. Колко време мина? Пет години?

Сери сви рамене.

— Нали ти казах, че ще се женя.

— Значи го направи — убийцата се облегна на едната стена на кабинката и отпусна главата си на една страна. Тъмните й очи бяха неразгадаеми както винаги. — Освен това ми каза, че си от верните. Предположих, че ще си намериш други — нека ги наречем странични — интереси.

— Ти никога не си била страничен интерес — каза й Сери. — Животът е твърде сложен, та човек да си позволи повече от една любовница.

Тя се усмихна.

— Колко мило от твоя страна, че го казваш. Не мога да ти отвърна със същото — но ти го знаеш.

После лицето й стана сериозно. Тя пристъпи напред и придърпа панела зад себе си.

— Дошъл си по работа, не за удоволствие — това не бе въпрос, а твърдение.

— Винаги си ме разчитала с такава лекота — каза той.

— Не, просто се преструвам. Кого искаш да убия? — очите й проблеснаха нетърпеливо. — Кой те е ядосал напоследък?

— Търся информация.

Раменете й увиснаха разочаровано.

— Защо, защо, защо? Винаги искат информация! — тя разпери ръце. — Дори и да поискат пълен пакет, те бързо се отказват от страх още преди да успея да си наточа камите! — тя поклати глава, после го погледна с надежда. — Информацията ще доведе ли до пълен пакет?

„Толкова много харесва работата си — помисли си Сери. — Винаги е било така. Точно това я прави толкова вълнуваща“.

— Може и да доведе, но в този случай предпочитам сам да свърша работата.

Терина нацупи устни.

— Типично — после се усмихна и махна с ръка. — Но не мога да ти се сърдя, щом е толкова лично. Какво искаш да знаеш?

Сери си пое дълбоко дъх и се подготви да посрещне болката, която щеше да го връхлети с думите, които се канеше да изрече.

— Някой проникна в убежището ми и уби жена ми и синовете ми — каза тихо той, за да не го чуе никой от съседните кабини. — Ако не знаеш кой е със сигурност, всякакви слухове и клюки ще свършат работа.

Жената примигна и впери поглед в него.

— О! — беше всичко, която можа да каже. После го изгледа замислено. Слуховете за убийците рядко се разпростираха извън редиците им. Всички предполагаха, че информацията може да бъде купена, но ако това доведеше до смъртта на друг убиец или до загубата на клиент, продавачът на информация щеше да бъде наказан жестоко. — Нали знаеш колко ще струва това?

— Разбира се… зависи от това дали имаш информацията, от която се нуждая.

Тя кимна, после клекна, за да се изравнят очите им и го погледна сериозно.

— Само за теб, Сери. Кога се случи?

— Преди девет дни.