Веровещица

И в момента изглеждаше леко удивен - вдигнал високо вежди, впил блестящите си очи в лицето ѝ. Той се приближи до нея, а Гречя не се и опита да го спре. Вместо това Алма скочи на крака и изсъска на Изьолт:

- Стани.

Тя се изправи, макар че не разбираше защо е длъжна да го прави. Гречя беше предводителка на племето, не този сладкогласен пурист, който сееше разногласия още в детството ѝ. Защо не седнеше той?

Корлант спря пред нея. Нишките му проблясваха със зелено любопитство и охрено подозрение.

- Помниш ли ме?

- Разбира се - отвърна тя, скръсти ръце в полите си и вдигна глава, за да го погледне в очите.

За разлика от останалите членове на племето, той беше висок точно колкото си спомняше и дори носеше същата мрачна кафява роба и същия зацапан златен синджир около врата си.

Несполучлив опит да си докара вид на пуристки духовник. Изьолт вече беше видяла достатъчно истински духовници, обучени в истински пуристки средища, и ѝ беше ясно колко далеч е Корлант от тях.

Въпреки това обаче Алма и Гречя явно му засвидетелстваха почит. И си разменяха тревожни погледи зад гърба му, докато той оглеждаше Изьолт.

Той закрачи наперено около нея, изследвайки я с поглед. Косъмчетата по ръцете ѝ настръхнаха.

- Външният свят е оставил оттенъка си върху теб, Изьолт. Защо се върна?

- Този път възнамерява да остане - вметна Гречя. - Отново ще заеме мястото си като моя чиракиня.

- Значи си я очаквала? - нишките на Корлант потъмняха враждебно. - Не си го споменавала пред мен, Гречя.

- Не беше сигурно - изчурулика Алма и грейна жизнерадостно. - Добре знаете, че Гречя не обича да разтяга тъканта на селището, ако може да го спести.

Корлант изсумтя и премести вниманието си на Алма. Нишките му отново се засукаха в охрено подозрение, а дълбоко под него - сластно люляково. После очите му пронизаха Гречя и сластта изригна ярко.

Стомахът на Изьолт се сви. Когато замина, нещата не стояха така. В детството ѝ Корлант беше досадник, който дърдореше за опасностите и греховете, свързани с вещиците. И непрекъснато повтаряше, че истинската отдаденост на Луната майка се състои в отказването от магията. И в изкореняването ѝ.

Изьолт обаче не му обръщаше внимание, както правеха и останалите от племето. Вярно, Корлант се навърташе покрай дома им и умоляваше Гречя да се заинтригува от него. Дори я беше попитал не иска ли да му стане съпруга - макар че тя не можеше да се жени. В номатските племена можеха да се женят само сърценишките, а нишковещиците нямаха сърценишки.

Отначало Гречя пренебрегваше опитите му да се сближат. След това беше обяснила разумно, посочвайки племенните закони на номатците, както и правилата на Луната майка. По времето, когато Изьолт напусна племето обаче, Гречя вече заключваше вратите нощем с железни катинари и плащаше на двама местни в сребро, за да държат коварния Корлант далеч.

При последното ѝ посещение обаче Корлант беше изчезнал - тя беше решила, че си е тръгнал завинаги. Явно обаче случаят не беше такъв - и явно нещата се бяха променили. По някакъв начин той държеше козовете.

- Предупредих племето за пристигането на Изьолт -рече той и изпъна гръб до пълната си височина. Главата му почти опря в тавана. - Добре е скоро да започнем Приветствието.

- Колко си съобразителен - рече Гречя.

Изьолт обаче забеляза потръпването на челюстта на майка си. Гречя беше уплашена. Истински уплашена.

- Завръщането на Изьолт ме разсея - продължи тя - и съвсем забравих за Приветствието. Ще трябва да я преоблечем...

- Не - отсече Корлант.

Той се врътна отново към Изьолт; в очите му грееше жестокост, а нишките му отново станаха враждебни.

- Нека племето я види точно каквато е - опетнена от външния свят.

Той подръпна чирашкия ръкав на Изьолт и тя се насили да склони глава.

Може и да не беше способна да разчете майка си или Алма, но разчиташе Корлант. Той искаше контрол; искаше подчинението ѝ, затова коленете ѝ изпукаха в непохватен реверанс, а тя успя да изкурка. Стонът поде от стомаха ѝ и тя стисна корем с ръце.

Звучеше ужасяващо престорено и за частица от секундата Изьолт за пореден път си каза, че Сафи трябваше да е тук с нея. Тя щеше да се справи с това, без да ѝ мигне окото.

Обаче Алма не даде да се разбере, дори да беше доловила, че Изьолт се преструва. Просто се завтече към нея.

-Добре ли си?

- Лунният ми цикъл - простена Изьолт.

Тя кръстоса очи с Корлант и със задоволство забеляза, че нишките му вече бяха побледнели от погнуса.

- Нуждая се от нови превръзки за кръвта.

- Ох, горката! - викна Алма. - Имам разтвор от малинови листа за целта.

- Трябва да изгорим превръзките ти и да ти намерим чисти дрехи - вметна и Гречя и се извърна към Корлант, който - за почуда и радост на Изьолт - отстъпваше. - Бихте ли затворили вратата на излизане, духовник Корлант, ще се заемем с Приветствието съвсем скоро. Отново ви благодаря, че уведомихте племето за завръщането на Изьолт.

Веждите на Корлант скочиха високо, но той не поде спор... не каза нито думичка, а просто излезе навън и блъсна вратата след себе си. Врата без катинари, само с избеляло, очукано дърво на мястото, където преди беше стояло желязото.

- Доста съобразително - просъска Алма на Изьолт без следа от предишната си жизнерадост. - Всъщност нямаш цикъл, нали?

Изьолт поклати глава, а Гречя я стисна здраво над лакътя.

- Трябва да действаме бързо - прошепна тя. - Алма, дай на Изьолт една от своите рокли и потърси землевещерския лечебен мехлем заръката ѝ. Изьолт, свали си кърпата. Трябва да ти оправим косата.

- Какво става? - Изьолт се постара да звучи спокойно въпреки усилващите се удари под ребрата ѝ. - Защо Корлант ръководи всичко? И защо го нарече духовник Корлант?

- Ш-ш-шт - рече Алма. - Никой не бива да чува.

След това тя претича до люка към избата и изчезна под дъските.

Гречя дръпна Изьолт към тезгяха.

- Всичко се промени. Сега Корлант стои начело на племето. Използва вещерството си, за да...

- Вещерство? - прекъсна я Изьолт. - Нали е пурист?

- Не точно.

Майка ѝ се обърна към масата и избута камъните и кълбата разноцветни нишки встрани - търсейки един бог знае какво.

- Правилата доста се затегнаха, откакто замина - продължи тя. - Откакто тръгнаха слуховете за Кукловода, а пръсванията зачестиха, Корлант започна да се вклинява все по-дълбоко в племето. Разчита на страха им и го раздухва в буен огън.

Изьолт премигна смаяно.

- Какво е „Кукловода“?

Майка ѝ не отговори, а очите ѝ най-сетне се спряха на онова, което търсеше - ножици. Тя ги грабна в ръка.

- Трябва да отрежем косата ти. Просто... приличаш твърде много на човек отвън. Тоест - ако вярваме на Корлант, - твърде много на Кукловода. Слава на Луната майка, че беше достатъчно съобразителна да скриеш глава - може да се престорим, че косата ти е била къса от самото начало.

Гречя направи знак на Изьолт да седне.

- Трябва да убедим племето, че си безопасна. Че не си друга.

Тя прикова очи в тези на Изьолт; възцари се тежко мълчание.

После Изьолт кимна и си каза, че не ѝ пука. Това беше просто коса - винаги можеше да си я пусне отново. Не значеше нищо. Животът ѝ във Веняса беше приключил; трябваше да изостави това минало.

Затова тя седна, ножиците заскърцаха над първия кичур коса и всичко свърши. Нямаше връщане назад.

- Колкото и да се преструва на пурист - поде Гречя и възприе същия равен глас, с който беше отрасла Изьолт, - Корлант е пустовещ. Клетвовещ. Разбрах го малко след последното ти посещение. Забелязах, че когато е около мен, нишките на света стават по-бледи. Ти не го ли забеляза?

Изьолт кимна утвърдително - а по шията ѝ пробяга ледена тръпка. Посивелите нишки на племето бяха дело на Корлант. Дори не знаеше, че подобно нещо е възможно.

- Щом осъзнах какъв е той - продължи Гречя - и щом усетих как силата му изтощава моята, реших, че може да използвам това срещу него. Заплаших, че ще кажа на племето какъв е... В отговор обаче той заплаши, че ще отнеме напълно вещерските ми способности.