Защитения

Джеф се поколеба и отблъсна Илейн.

– Не – каза той. – Утре ще заведем Силви при билкарката и тя ще се оправи.

– Вземете ме все пак – примоли се Илейн, като падна на колене.

– Аз ще... ще си помисля – отговори баща му. В същия момент Бени и Рена нахлуха от обора. Арлен бързо се изправи и се престори, че току-що е влязъл с тях, докато Илейн бързо скочи на крака. Разбра, че моментът да се изправи срещу тях, е отминал.

След като сложи момичетата да спят и извади мръсни одеяла за Арлен и Джеф в общото помещение, Илейн си пое дълбоко въздух и отиде в стаята на баща си. Не след дълго, Арлен чу тихото пъшкане на Харл и приглушените изскимтявания, които Илейн от време на време надаваше. Без да показва, че е чул нещо, той погледна към Джеф и го видя как си хапе юмрука.

Арлен стана преди изгрев слънце на следващата сутрин, докато всичко в къщата още спеше. Мигове преди да се покажат първите лъчи, той отвори вратата и нетърпеливо загледа последните ядрони, които съскаха и деряха въздуха срещу него от външната страна на защитите. След като и последният демон на двора се превърна в мъгла, той излезе от къщата и отиде до големия обор, за да напои Миси и конете на Харл. Кобилата беше в лошо настроение и го ухапа.

– Само още един ден – каза ù Арлен, като ù сложи торбата за хранене.

Баща му още хъркаше, когато той се върна в къщата и почука по рамката на вратата, която водеше към стаята на Рена и Бени. Бени дръпна пердето и Арлен веднага забеляза тревожните лица на сестрите.

– Не може да се събуди – каза сподавено Рена, която беше коленичила до майката на Арлен. – Знаех, че искате да тръгнете веднага щом изгрее слънцето, но когато я разтресох... – Тя посочи към леглото, а очите ù бяха насълзени. – Толкова е бледа.

Арлен се втурна при майка си и хвана ръката ù. Пръстите ù бяха студени и влажни, но челото ù беше горещо на допир. Дишаше очестено, а гниещата смрад на демонската болест се стелеше около нея. Превръзките ù бяха пропити с кафяфеникаво-жълта слуз.

– Татко! – извика Арлен. Миг по-късно се появи Джеф, а след него Илейн и Харл.

– Нямаме никакво време за губене – каза Джеф.

– ‘Земи един от мойте коне с твоя – каза Харл. – Сменяй ги кат’ се изморят. Дай им яко зор и до следобяд ше сте при Мей.

– Задължени сме ти – каза Джеф, но Харл отметна мисълта с ръка.

– Бързай сега – каза той. – Илейн ше ви приготви по нещо за из път.

Рена хвана ръката на Арлен, когато той се обърна за да тръгне.

– Сега сме обещани един на друг – прошепна тя. – Ще чакам на верандата всеки ден по здрач, докато не се върнеш.

Целуна го по бузата. Устните ù бяха меки и усещането за тях остана дълго, след като тя се отдръпна.

Каручката се друсаше и мяташе, докато препускаха по неравния кален път. Спряха само веднъж, за да сменят конете. Арлен гледаше храната, която Илейн им беше приготвила, като че ли беше отрова. Джеф я изяде настървено.

Докато Арлен чоплеше зърнестия хляб и твърдото, смрадливо сирене, започна да си мисли, че може би всичко е било едно недоразумение. Може би не чу това, което си мислеше, че е чул. Може би Джеф не се поколеба, преди да отблъсне Илейн.

Това беше една съблазнителна илюзия, но Джеф я разби миг по късно.

– Какво мислиш за по-малката дъщеря на Харл? – попита той. – Прекарахте известно време заедно.

Арлен се почувства така, сякаш баща му току-що го бе ударил в стомаха.

– Рена? – попита Арлен, правейки се на невинен. – Симпатична е, май. Защо?

– Говорих с Харл – каза баща му. – Ще дойде да живее с нас, когато се върнем във фермата.

– Защо? – попита Арлен.

– За да се грижи за майка ти, да помага с фермата и... по други причини.

– Какви други причини? – настоя Арлен.

– Харл и аз искаме да видим дали двамата ще се спогодите – отвърна Джеф.

– Ами ако не се? – попита Арлен. – Ами ако не искам някакво момиче да ме следва нагоре-надолу по цял ден и да ме кара да играем на цунки?

– Един ден – отвърна Джеф, – играта на цунки може и да не ти се стори толкова ужасна.

– Ами нека идва тогава – каза Арлен, сви рамене и се направи, че не знае накъде бие баща му. – И защо Харл иска да се отърве толкова много от нея?

– Видя в какво състояние е фермата им. Едва се изхранват – каза Джеф. – Харл много обича дъщерите си и иска най-доброто за тях. А най-добро за тях е да ги омъжи, докато са още млади, за да има синове, които да му помагат, и внуци преди да умре. Илейн вече е по-стара от повечето моми за женене. Люсик Богин ще дойде, за да помага във фермата на Харл от есента. Надяват се, че той и Бени ще се разбират добре.

– Предполагам, че Люсик също не е имал никакъв избор – промърмори Арлен.

– Ще отиде с радост и даже ще се чувства късметлия! – избухна баща му, изгубил търпение. – Ще трябва да научиш няколко тежки урока за живота, Арлен. В Потока има много повече момчета, отколкото момичета и ние не можем просто да си пропиляваме дните. Всяка година умират нови и нови хора от старост, болести, и ядрони. Ако не продължаваме да правим деца, Потока на Тибит ще изчезне, точно както стотици други градчета! Не можем да позволим това да се случи!

Като видя спокойния си по характер баща да кипи, Арлен замълча предвидливо.

Час по-късно Силви се разкрещя. Обърнаха се и я видяха как се мъчи да се изправи в каручката, впила пръсти в гръдния си кош, дишайки с шумни, ужасни хрипове. Арлен скочи до нея и тя го хвана с изненадващо здрави ръце, докато кашляше гъсти храчки по ризата му. Изпъкналите ù, кръвясали очи се втренчиха бясно в неговите, но не личеше да са го разпознали. Арлен изкрещя, когато тя се замята насам-натам, и напрегна цялата си сила, за да я задържи.

Джеф спря каручката и заедно я накараха отново да легне. Тя се хвърляше и крещеше с дрезгави хриптения. И тогава, също като Чоли, тя се сгърчи за последно и застина.

Джеф погледна жена си, отметна глава назад и изкрещя. Арлен едва не отхапа устната си, докато се мъчеше да спре сълзите, но накрая не издържа. Заедно заплакаха над жената.

Когато риданията им поутихнаха, Арлен се огледа наоколо с безжизнени очи. Опита се да се съсредоточи, но светът му се струваше размазан, сякаш не беше истински.

– А сега какво ще правим? – попита той накрая.

– Връщаме се – каза баща му и думите пронизаха Арлен като нож. – Ще я закараме у дома и ще я изгорим. Ще се опитаме да продължим напред. Все още имаме грижата за фермата и животните, и дори с помощта на Рена и Норийн няма всичко да ни е леко и лесно.

– Рена? – попита Арлен без да вярва. – И все пак ще я вземем с нас? Дори сега?

– Животът продължава, Арлен – отговори баща му. – Скоро ще бъдеш мъж, а един мъж се нуждае от съпруга.

– Да не си уредил по една и за двама ни? – каза Арлен внезапно.

– Какво? – попита Джеф.

– Чух ви с Илейн снощи! – изкрещя Арлен. – Ти вече си имаш друга съпруга! Какво те е грижа за мама? Нали вече си имаш някой, който да се грижи за оная ти работа! Поне докато не убият и нея, защото ти ще си прекалено уплашен, за да ù помогнеш!

Бащата на Арлен го удари. Силен шамар през лицето, който разчупи утринния въздух. Гневът му веднага се изпари и той протегна ръка към сина си.

– Арлен, съжалявам...! – промълви той, но момчето се отдръпна и скочи от каручката.

– Арлен! – извика Джеф, но момчето го пренебрегна, тичайки с всичка сила към гората край пътя.

Трета глава

Една нощ сам

319 СЗ

Арлен тичаше през гората колкото може по-бързо, правеше резки, внезапни завои и избираше посоката си наслуки. Искаше да се увери, че баща му няма да може да го проследи, но когато виковете на Джеф заглъхнаха, той осъзна, че баща му въобще не е тръгнал след него.

„Защо ще се мъчи?”, помисли си той. „Той знае, че трябва да се върна преди залез. Къде другаде бих могъл да отида?”