Краят на империята

— Но ти не повярва на нашия починал приятел? — попита сър Еку.

— Трябва да призная, че Йън имаше повече информация за Императора от когото и да било. На кораба ми има цял куп кутии, съдържащи документите, събрани от него по този въпрос. Смятаме да ги прегледаме, когато ни остане време. Да видим дали няма да открием някоя слабост. А що се отнася до безсмъртието… не, не вярвам в него. Той е човек като мен.

— Тогава как ще обясниш случилото се? — попита сър Еку.

— Не мога — призна Стен. — Според историческите факти е станало точно това. Според природните — то е невъзможно. Предпочитам да се придържам към последните. Историята може да лъже.

— Сега вече знам какво са имали предвид християните с представата си за ада — обади се Рюкор. — Ние живеем в него. И сме обречени да живеем до свършека на света. А като слушам Стен, май наистина не съществува някакво приемливо решение.

Стен сръбна замислено от напитката. Обърканите му мисли най-сетне бяха започнали да се успокояват. Той удари чашата в масата.

— Каквото и да стане, ще се опитаме, дявол го взел!

— Но как? — поиска да знае сър Еку. — Боя се, че аргументите ти започват да надделяват. Съгласен съм с Рюкор. Май няма надежда.

— Или пък съвсем малка — рече Стен. — Но забравете мисълта, че можем по някакъв начин да го вразумим. Императорите, казвал ми го е лично, не се вразумяват. Те самите са причината и следствието. Тоест или трябва да го заловим… или да го убием…

— Ей тази част винаги най-много ми се нрави — избърбори Рюкор. — Определянето на целта. Човек започва да изпитва задоволство.

— Но нали току-що обясни, — при това съвсем логично — обади се сър Еку, — че Императорът е твърде силен, за да можем да го победим.

— Ще се опитаме да се възползваме от мащабите на империята му — рече Стен. — И да го държим в позиция да реагира на събитията колкото се може по-дълго. — Той затрополи с пръсти по масата. — Ако успеем да привлечем силите му другаде… после… съвсем теоретично… преимуществото му няма да е от значение. Ще потърсим пролука — дори съвсем малка, дявол го взел, — за да ударим през нея. Не е необходимо да се справяме с всички, достатъчно е само да катурнем царя.

— Ако въобще това е възможно — възрази сър Еку, — защото все още сме изправени пред дилемата, която спря Тайния съвет.

— Тайният съвет изгуби шест години, за да търси решение за нея — съгласи се Рюкор. — И нямаше никакъв напредък.

— Мислил съм за това и преди. — Стен си припомни среднощния разговор със Синд, когато за пръв път заподозряха, че Императорът е побъркан. — Не съм сигурен, че това е чак толкова ужасна възможност. Да се живее без АМ2, имам предвид. Вярно е, че когато запасите ни свършиха — по времето на Тайния съвет, — нещата бяха доста зле. Но много същества се научиха да се оправят сами.

— Това ще е краят на междузвездните пътешествия — рече сър Еку. — Което означава, че скоро след това отново ще си станем чужди.

Стен сви рамене.

— Може пък да ни е от полза. Да започнем всичко отначало, а и може някой да открие начин да синтезира АМ2. — Той напълни чашата си със стрег. — Разбира се, ще е по-лесно, ако го заловя жив. Пия за успеха и прочее. За да измъкнем от него тайната на АМ2.

Рюкор намести едрото си тяло.

— Един сериозен проблем… който ще добавя към останалите. Ами ако грешим за безсмъртието? Ако последва поредният голям взрив. Предполагам, че би могъл да го имаш предвид и да се отдръпнеш на известно разстояние. Но тогава той ще изчезне, за да се върне отново след няколко години.

— Все още смятам, че това е трик — възрази Стен. — А може би го прави с огледала. Каквото и да е. Ако успея да му измъкна този двубой — и да закова царския му задник за дъската, — обещавам ви, че какъвто и номер да е подготвил, няма да извърна глава.

— Не виждам друг начин — съгласи се сър Еку. — Говорейки от името на манабийците — а аз имам това право, — ти предлагам нашата пълна подкрепа.

— И тя наистина ще ми е нужна — отвърна Стен. — Ще съм ви благодарен, ако положите необходимите дипломатически основи. Несъмнено в обстоятелства на пълна секретност.

— В интерес на истината — заяви сър Еку, — вече говорих тук-там по въпроса. Имаме доста естествени съюзници… от онези, който се появяват с успеха. Атаката ти върху телекомуникационната станция беше добро начало. Още по-добър знак е фактът, че продължаваш да избягваш сатрапите на Императора.

— Ще се старая да го правя и занапред — заяви суховато Стен.

— Ами аз? — намеси се Рюкор. — С какво мога да помогна в този величав кръстоносен поход? — Тя се оригна шумно. — Ама че интересна смес. Сър Еку, ще се наложи да те помоля за рецептата.

Стен се надигна.

— Рюкор, моя нежна утеха, ти идваш с мен. Ще се опитаме да се възползваме от ума ти, за да анализираме Императора.

— Ах! Ха! Най-сетне ще участвам. На оръжие! На оръжие!

Докато изтикат ваната на борда на „Виктори“, новата галантна помощница на Стен вече похъркваше щастливо.

10.

— Изглежда попаднахме в клопка — отбеляза Стен.

Синд изсумтя, като все още се стараеше да прикрие дъха си.

— Това летателен съд ли беше?

— Не мисля. В противен случай щях да го засека на визьора.

— Всъщност няма значение. Освен че ще трябва да се върнем назад по следите.

Той се измъкна от тежката раница и едва не се хлъзна надолу по стръмния заледен хълм. Назад по следите? Той се огледа.

Далече в ниското едва се различаваха двойните следи от техните ски, водещи нагоре из това немощно подобие на планина, на което бяха спрели. Преди около два километра склонът бе станал твърде стръмен и се наложи да пристегнат ските за раниците и да си поставят котки. Километър по-късно, при увеличаващ се наклон, двамата се завързаха с въже.

Два километра… още един… разстояния, измервани с флотски представи, по въздуха. В действителност бяха свалили ските малко след зазоряване, а ето че денят наближаваше своя край. И по-добре час по-скоро да решат какво да предприемат — Стен не искаше да прекара нощта в спален чувал върху стръмен хълм без нищо, за което да го завърже.

Ако не за друго, поне заради идеите му относно добродетелността на Синд…

Бе пристигнал в избраната от него база за операциите — родният свят на борите във Вълчия звезден куп, — без да срещне никакви имперски бойни кораби. Сега смяташе да подготви своята кампания и да тръгне на война.

Все още очакваше да получи разрешение за използването на техния свят от Борския съвет. Но поне бе посрещнат с овации, покани за пиянски гуляи и доброволци, готови да се присъединят към него и да убиват някого — когото и да било.

Но беше необходимо време, за да се съберат борските старейшини, и още повече, за да вземат решение. Вероятно наследство от далечното им, сковано от студ и лишено от забавления минало.

Самата Рюкор се нуждаеше от известно време и усамотение, за да помисли върху това, което може да се направи срещу Империята от нейна гледна точка.

Нямаше и следа от потенциалните съюзници на Стен — нито гаранции, че ще се появят. Засега контрабандистите вероятно осъзнаваха, че един съюз с него може да им осигури по-скоро гибел, отколкото свобода.

А войниците на Стен — от неговите помощници от посолството до борите и гурките — бяха изтощени от дългите безсънни часове. Не бяха отдъхвали от времето, когато пристигнаха на Алтай. Дори гурките бяха изнурени и жадни за кръв.

Уморените същества допускат грешки, а Стен не можеше да си позволи такива.

Той разпредели четирите си кораба из Вълчите светове, замаскира ги добре на незначителни летища и даде на войниците си време да отдъхнат. Безпокоеше се, че присъствието му при борите може да бъде засечено от имперските агенти, но Килгър му каза да не го взема навътре. Вече имаше план и щеше да се погрижи за този дребен проблем преди собствената си ваканция. Която щеше да включва Ото, огромни количества стрег и неприятностите, в които щеше да се замеси.