Войната на небесните господари

— Аз също — обади се барон Шпанг. — Какво имахте предвид, като казахте, че би било невъзможно да се договорим с Елоите?

— Много отдавна Елоите се променили. До такава степен, че вече не бих ги нарекъл човешки същества.

— Но вие — отбеляза дукът, — идвате от станцията и сте човек.

— Да, но аз не съм Елои. Аз съм отклонение. Грешка.

— Моля ви, обяснете — каза дукът.

— Ще се опитам. Вижте, Елоите не се размножават, но имат доста солиден запас от сперма и яйцеклетки. Генетичен материал от Висшия стандарт, взет от самите тях още когато били хора. Елоите са безсмъртни и Шангри Ла е почти неуязвима, но винаги има вероятност от злополуки. Последната била преди точно двадесет и една години. Нарушила се херметизацията на един от люковете и част от убежището се наводнила, преди централната програма да направи нещо. Двама Елои загинали. Така че взели от запасите две яйцеклетки и ги оплодили с два от сперматозоидите. После в зародишите трябвало да бъдат вкарани цяла поредица синтетични вируси, за да променят тяхната ДНК и те да се превърнат в Елои. Но това се случило само с единия от зародишите. На другия било позволено да се развива непроменен, поради, както ми казаха, обикновена повреда в някаква част от компютърния хардуер. Смешно е, но за всяка грешка софтуерът обвинява хардуера. Но както и да е, появил съм се аз.

Робин дръпна мощна глътка от виното. Дукът погледна въпросително барона, който леко сви рамене.

— Ъ-ъ, тези Елои, щом не са хора, какво са? — каза баронът, опитвайки се да прикрие скептичния тон в гласа си, макар че дукът веднага го забеляза. Сам той трудно се справяше с недоверието си. — Да не са чудовища?

Робин помълча, преди да отговори.

— Да, в определен смисъл, но никога не бихте го помислили, ако ги видите. Те са дребни и с крехко телосложение, приличат на елфи. И са доста хубави…

— И мъжете ли, не само жените? — любопитно каза дукът.

Робин завъртя глава.

— Те не са нито мъже, нито жени. Просто Елои. Казах ви, те не се размножават. Нямат полови органи. Безполови са.

Дукът се стресна.

— Кастрирали са се? Но защо? Да не са монаси?

— О, точно обратното. Въобще не можете да ги наречете аскети.

— Но защо са си причинили това?

Младият мъж пак протегна чашата си. Щом слугата я напълни, той каза:

— За да ви обясня какво са Елоите, трябва да се върнем към времето преди Генетичните войни. Според това, което са ми казвали, убежището първоначално било изследователска станция под контрола на Обединените нации. Учените с различни специалности били там, за да наблюдават въздействието върху околната среда в Антарктика от разработването на полезните изкопаеми. Те се занимавали и с атмосферните процеси, и с дълбоководни изследвания на южните морета. После, в годините непосредствено преди Генетичните войни, станцията давала подслон на учени — предимно микробиолози, които не искали да работят за Корпорациите. По това време вече не била под защитата на Обединените нации — те отдавна се били разпаднали. Но я издържали съчувстващи богати хора, които се противопоставяли на Корпорациите. И станцията се превърнала в плаваща крепост, която могла да се крие дълбоко под водата.

В тази изолирана среда учените не били засегнати от Генетичните войни… поне физически. Докато наблюдавали разрухата след войните и опустошенията, които проектираните епидемии сеели сред остатъците от населението на света, те стигнали до извода, че човечеството е обречено. Точно тази обща безнадеждност за бъдещето на човешката раса породила идеята да превърнат себе си в … ами, нещо друго.

— И всички тези хора решили да станат безполови? — попита барон Шпанг неразбиращо. — Трудно ми е да повярвам.

Робин се намръщи и сведе очи към чашата си. Накрая каза:

— Много ми е трудно да ви обясня точно какво представляват Елоите и как са стигнали дотук. Елоите съществуват в постоянно състояние на… — той вдигна чашата, — … на наркоза. Но не тълкувайте това неправилно, те не са просто пияни. Така променили химията на телата си, че мозъците им непрекъснато се къпят в някои естествени вещества и те ги правят щастливи до опиянение. Но за да стигнат до това състояние, трябвало да бъдат променени и самите тела, затова нямат полови органи. Свързано е по някакъв начин с поддържането на хормоналното равновесие — хормоните, отделяни от половите органи, биха направили невъзможно това състояние. — Той погледна двамата си събеседници. — Успяхте ли да разберете?

Дукът кимна, защото вярваше, че смътно е схванал смисъла на обяснението. Тези елфи, чрез магията на Старата Наука, си бяха осигурили вечно пиянство. Изглеждаше привлекателно, но не му харесваше идеята да се раздели с ташаците си, за да постигне блаженството.

Тази част от разказа явно мъчеше и барон Шпанг, защото той каза:

— Все пак, трудно ми е да повярвам, че всички тези хора са се съгласили да ги осакатяват хирурзите.

— Не е имало никаква хирургия — малко уморено му каза Робин. — Но вие сте прав, не всички били съгласни с промяната, която означавала завинаги да се откъснат от човечеството. Някои се опитвали да докажат, че възможностите на станцията трябвало да се използват в помощ на оцелелите от войните, колкото и безплодни да бъдат подобни опити. Тези хора, малцинството, един по един напуснали станцията, готови да срещнат рисковете на външния свят.

Всички замълчаха. Дукът стрелна с поглед барона, който замислено подръпваше брадата си.

— Е, барон Шпанг, какво бихте казал?

Баронът промълви бавно:

— Струва ми се, нашият гост ни обясни, че тези елфи не могат с нищо да ни бъдат полезни.

— Напълно прав сте — каза младежът. — Общуването с тях или по-скоро опитите за общуване с тях са истински кошмар. Аз най-добре зная това, опитвал съм години наред. А и не бихте могли да стигнете до тях по никакъв начин. Убежището е под леда някъде из шелфа, даже аз не зная точно къде. Компютърът в моя апарат знае, но няма да ви свърши работа. Приятели мои, забравете елоите, защото и без това вече имате каквото ви трябва.

— Наистина ли? — обади се дукът.

— Ами да — ухили му се младежът и протегна чашата си за още вино. — Имате мен. Оръжията в моя апарат — под мой контрол, са предостатъчни да се справим с онзи тайнствен Небесен Господар, който ви вдъхва такъв страх.

Дукът го погледна недоверчиво.

— И защо имате желание да ни помогнете?

— Защото ми давате средството да избягам от Елоите и досадното им убежище. Най-после ще бъда свободен!

Озадачен, дукът каза:

— Но нали си имате средството. Онзи апарат.

Робин поклати глава.

— Не е с голям обсег. Но вашият въздушен кораб може да пренесе и него, и мен на север и обсегът му няма да е пречка. Обаче това е само част от моята цена.

Дукът се наведе напред в креслото си.

— А мога ли да попитам каква е останалата част?

— Първо, искам дрехи като вашите… и сабя — настоятелно каза младежът.

Дукът бе очаквал всичко друго, но не и това.

— Искате… дрехи?

Робин посочи своя цял комбинезон.

— Толкова е скучен в сравнение с вашите облекла. Вие тук имате стил, съвсем като в „Приключенията на Робин Худ“!

— Като в какво? — тъпо попита дукът с поглед в барона, но и той явно не разбираше молбата на младежа.

— Няма значение. Само ми дайте от вашите хубави дрехи, една сабя и…

Той се запъна смутено и гласът му замря.

— И какво? — попита го дукът.

Лицето на младежа почервеня.

— Казах ви, на двадесет години съм и целия си живот прекарах с Елоите в онова убежище. А нали Елоите са безполови…

На дука му трябваха няколко секунди да разбере за какво му говори, после се разсмя.

— А, искате жена! — Но му хрумна друга мисъл и той добави: — Или предпочитанията ви са към другия пол?

Младежът се изчерви още по-силно.

— Не. Всичко, от което имам нужда, е една жена. Предполагам, сред вашите поданици има и проститутки.

Дукът потри брадичката си.