Верига от улики

Дартели взе папката и се почувства задължен да й благодари, но тя беше притисната от двете страни от спорещи хора и всичко от нея, с изключение на парфюма й, изчезна, като за Дартели не оставаше нищо, освен да вдиша дълбоко.

— Хубаво нещо — промърмори другият детектив, загледан в посоката, в която тя беше изчезнала.

— Съгласен — кимна Дартели, който нямаше време да мисли за Аби Ланг, въпреки че крадешком потърси възможност да я зърне още веднъж. Ако беше се замислил малко, би могъл да си изясни, че беше стоял сам в апартамента си много-много месеци след скъсването с Гини, че много-много пъти се беше събуждал пред телевизионен екран, изпълнен с танцуващи снежинки, залостен в тъмнината и самотата на бирено опиянение. Беше се оттеглил прекалено навътре в себе си.

Неговият проблем беше контролът. Майка му, Зелър, жените в неговия живот — той винаги предоставяше контрола на другите, капитулирайки пред техните капризи, желания и емоции. По време на най-тежките си състояния на депресия си позволяваше да вярва, че е бил кукла през по-голямата част от зрялата си възраст, че никога не е държал кормилото на постъпките и желанията си, а само е танцувал според конците, които диктуваха действията му високо над него. Чувството, че зависи от волята на други, от време на време почти го парализираше. Тайно той искаше да вярва, че стои зад руля на собствения си кораб.

Когато хвърли поглед върху папката, не името Джералд Обрайт Лорънс привлече вниманието му, а двете букви пред регистрационния номер — СП — сексуални престъпления. Ако Дарт не беше игнорирал събраните улики в напредналата фаза на разследването относно Ледения човек, уликите, които потвърждаваха, че Ледения човек е сериен изнасилвач, кръстен от медиите Азиатския удушвач, поради това, че жертвите му бяха с азиатски произход, тогава и онази папка щеше да започва със същите две букви.

Но той беше предпочел да игнорира уликите в името на едно ценено приятелство. Жената на сержант Уолтър Зелър беше жестоко изнасилена и убита от неуловимия Азиатски удушвач и разкритите от Дарт факти неопровержимо идентифицираха Ледения човек като Азиатския удушвач. При много реалната възможност Зелър да е отмъстил много изобретателно за бруталното убийство на жена си, но без абсолютно никакви конкретни доказателства в подкрепа на това, неговият партньор и възпитаник беше предпочел да остави тези факти да се изплъзнат, предпочитайки да не постави Зелър пред изпитание, като така или иначе това в крайна сметка не би могло да бъде доказано.

Сега, също като изплуването на повърхността на огромния бял кит, тази папка връщаше отново на сцената Ледения човек.

Дартели с папка в ръка излезе от помещението за регистриране и премина коридора до отдела за престъпления срещу личността. Прегледа началните страници на доклада.

Джералд Лорънс бил задържан няколко пъти по подозрения за сексуален тормоз на малолетни, бил арестуван и осъден само веднъж в края на миналата година. Преди единадесет седмици, след като излежал пет месеца от четиригодишната си присъда, бил пуснат с изпитателен срок.

След четири седмици Лорънс се беше обесил.

Дартели се загледа продължително в папката. Самоубийство. Извършител на сексуално престъпление. Най-добрите му идеи рядко го навестяваха с блясъка на вдъхновението, а се промъкваха в него във вид на отделни капчици, слаб глас, който изведнъж по необясними причини увеличаваше силата и яснотата си. Докато седеше пред тази папка, той се попита: Съвпадение? Гръдният му кош се свиваше, той почувства, че зад него има някой и се обърна назад в стола си.

Аби Ланг беше висока около пет фута и седем инча. Тя имаше широки рамене, нежна шия, мек поглед и пълни, високи гърди. Облеклото, което носеше, беше съвсем обикновено, но не така изглеждаше върху нея.

— Преча ли? — попита тя, хвърляйки крадешком поглед над рамото му.

Той отговори отрицателно.

Тя му подаде втора папка, този път от отдела за престъпления срещу личността, неговия собствен отдел. Тази папка също беше отбелязана с името на Лорънс.

— Този случай беше на Ковалски — информира го тя. — Самоубийството на Лорънс. Но аз държа папките за сексуалните престъпления заключени и си помислих, че може би ще искаш да видиш това.

— Защо? — попита той, изпълвайки се бавно с чувство за вина. Беше ли тя направила връзка между Ледения човек и Азиатския удушвач?

— Скачачът от миналата седмица. Всички говорят колко си бил развълнуван и ядосан.

— Всички?

— Сам Ричардсън. Тя каза, че си го приел прекалено навътре.

Дартели знаеше истината. Роман Ковалски, детективът, който имаше космати гърди и златна верижка, който караше червена миата, беше презиран от почти всички жени в службата. Аби Ланг оставяше на Дарт да види връзката между двете самоубийства: разследващият офицер.

Заемайки се отново с папката, той й предложи стол и тя прие.

Ланг му спести труда да чете.

— Джералд Лорънс беше известен сред съседите си като Джери Ло. Обесил се е на скоба на тавана, като използвал шнур за лампа. Оставил е бележка със съвсем простия текст: „Не мога да живея с престъпленията си. Простете ми“. При анализа на кръвта не е открит алкохол и въпреки че в апартамента са намерили половин унция марихуана, по времето на смъртта не е имало нищо в кръвта му, а също нищо, което да говори за насилие. Стаята е била заключена отвътре. Ковалски приключи случая кажи-речи само с това, че написа задължителния доклад, въпреки че той му отне няколко дни. — В гласа й се улавяше досада.

Дартели беше готов да приеме, че всеки един от детективите би постъпил горе-долу по същия начин — процедурата по самоубийствата беше кратка.

— Слушай — изповяда се тя открито, — такива неща ме радват. Някакъв изрод слага край на живота си. Това ми пести време и енергия. Пет месеца при петгодишна присъда? Може ли това да се нарече правосъдие? — повиши тя гневно глас. — Но това е било самоубийство и е било разследвано от Ковалски.

— В смисъл? — Ако тя разполагаше с доказателства, от които да се вижда, че Ковалски по някакъв начин е оплескал разследването, тогава това беше случай за службите по вътрешната сигурност, а не за отдела за престъпления срещу личността, нито за него.

Тя не отговори на въпроса му директно.

— Джери Ло обработвал малките момичета в квартала. Сприятелявал се с тях, печелел доверието им. Получавал обещания за секретност. А след това започвали ужасите. Правел е необходимото, за да бъде сигурен, че може да разчита на тяхната секретност — пречупвал ги е бавно. Някои от тях държал в продължение на няколко години. Правел снимки и видеозаписи. Продавал някои, използвал снимките, за да изнудва по-големите: „Не би искала майка ти да види това“. Стопроцентова гадост. Освобождавал се е от тези над четиринадесетгодишна възраст. Познаваме майки, които са подозирали някого в квартала, но не са могли да намерят свидетел. Той дресирал отлично всички.

— Знаели сте, но не сте могли да направите нищо? — попита Дартели недоверчиво.

— Подозирахме — поправи го тя. — Този вид престъпление се забелязва често пъти най-напред в банята вкъщи или в кабинета на лекаря. Коварно е, защото невинаги е толкова очевидно, което зависи от самия акт. Един лекар трябва да знае какво трябва да търси. Родителите — майките в частност — често пъти са най-лошите: те не искат да повярват на това, което виждат. Непрекъснато се случва.

— Но вие го пипнахте — спомни си Дартели. Той прелисти папката, поглеждайки снимките на обесения.

— Точно така. Провървя ни, но само веднъж. Седем ареста, едно осъждане — знаеш как става.

Дартели знаеше и неудоволствието, което съпътстваше такава работа.

Когато посегна към съдебномедицинския доклад на Браг, тя го попита:

— Защо е трябвало да употребява шнур? Струва ли ти се, че това е нормално?

Той премина по-нататък към подробния доклад относно вещите в апартамента.

— Какво казваш? — попита той. Но разбираше много добре въпроса: тя се съмняваше във версията за самоубийство.