Гангстерски рап

Рейфорд се обърна към адвоката.

— Господин Зигел?

Зигел направи болезнена гримаса. Като че ли не можеше да си обясни как е възможно помощник-прокурорът да говори такива неща за Лойд Шоу. Зигел заговори два пъти по-тихо от Джонсън, но с не по-малко категоричен тон.

— Този човек? Да предадем този човек на Изправителния отдел? Този човек не е някой си обикновен престъпник. Лойд Шоу е деветнадесет, все още не двадесетгодишен ветеран на НЙПУ, господин Джонсън. Детектив първа степен. Господа, малко уважение, моля!

Зигел огледа помещението, сякаш искаше да прецени дали всички присъстващи отдават необходимото уважение на клиента му, преди да продължи.

— Къде е криминалното дело срещу този офицер? Господин Джонсън се позовава на един инцидент със стрелба преди три години. Три години! По време на оперативно дежурство. Какво общо има със случая? Консултациите с психотерапевт са задължителни след подобни инциденти. Проведено беше пълно и надлежно разследване. Обвинения липсват. Никакви неправомерни действия. След този случай, офицер Шоу беше награден с похвала, за бога! И сега всичко това се обръща против него? Това е нечувано! Да не говорим, че е крайно несъстоятелно. Както и въпросът с посещенията му при психоаналитик в последно време. Отделът насърчава своите служители да посещават подобни институции. Та вие не знаете по каква причина детектив Шоу посещава Психодиспансера. Може би детектив Шоу си има семейни проблеми, смърт в семейството или е загубил някой близък колега офицер, възможно е да има какви ли не причини. Тъкмо този вид предубедено отношение от страна на помощник главния прокурор обезкуражава полицаите, които имат нужда от такава помощ, да я получат. Детектив Шоу трябва да получи похвала, а не обвинения. А и тази характеристика, че е бил пиян? На какво основание? Няма никакви данни за повишена доза алкохол в кръвта. Арестувалият го офицер не е споменал за такова нещо. Аз току-що разпитах лично детектив Шоу, и трябва да ви кажа, че човекът е съвсем трезвен, свеж като кисела краставица. Детектив Шоу е уважил рожден ден на свой колега полицай. Бил е там всичко на всичко половин час. И изведнъж започва да тича по улиците като пиян-залян гуляйджия? Така ли? Не, грешите, господине. Връщал се е при колата си и са го нападнали. Ако в тази работа е налице престъпление, то не детектив Шоу е този, който го е извършил. Няма никакво доказателство за престъпление. Пистолетът не е бил на детектив Шоу. Няма никакви следи от наранявания по улицата. Никаква кръв в колата. Никакви свидетели. Тук няма никакви основания за предварително производство. Разбира се, господин Джонсън, най-добросърдечно ви съветвам да се върнете в кабинета си и добре да си помислите какво обвинение ще предявите. Една по-съсредоточена, по-безпристрастна преценка ще ви убеди, че основания за такова не съществуват. Капитан Рейфорд, пуснете този човек да си върви. Той не е трябвало изобщо да бъде арестуван.

Джонсън светкавично реагира:

— Господин Зигел, вие в най-добрия случай сте неискрен. Наясно сте с причината за посещенията му в Психодиспансера. Независимо от съображенията, вие знаете не по-зле от мен, че започне ли един полицай да го прави, той в общи линии се сбогува с кариерата си. А един полицай, на когото повече не му пука за кариерата, е опасен, крайно опасен.

Друго. На мястото може и да не е имало жертви, но човекът е изстрелял осем куршума. Осем! Ако е искал само да разкара тези така наречени „нападатели“, то един или два предупредителни изстрела във въздуха са щели да бъдат достатъчни, не мислите ли? Нашият човек е изпразнил деветмилиметров пълнител по колата. И вие смятате това за нормално поведение? Той твърди, че е бил нападнат от трима чернокожи, но по него няма никакви следи от наранявания. Никакви следи от борба. Откъде да съм сигурен, че този пистолет не е негов? Откъде да съм сигурен, че не е решил, че тези хлапаци вдигат твърде много шум посред нощ и че малко улична справедливост ще им дойде добре. Смятам, че в този случай си имаме работа с полицай извън контрол и би трябвало да бъде задържан под арест.

Рейфорд вдигна ръка. Като се оставят настрана преувеличенията, Джонсън най-накрая беше поставил критичния въпрос.

— Добре, господа, благодаря ви.

Поведението на Рейфорд предотврати всякакви по-нататъшни коментари от страна на Зигел и Джонсън.

— Господин Зигел, склонен съм да се съглася с вас, че без наличието на свидетели и на жертви, не съществува голяма вероятност да се проведе криминално разследване. Разбира се, ако Вътрешния отдел намери собственика на онази кола и някоя жертва, господин Джонсън би могъл да заведе дело. Но от друга страна, господин Джонсън също има основание. Детектив Шоу според всякакви стандарти тази нощ е преминал границата. Повечето от тук присъстващите са запознати с инцидента със стрелбата на детектив Шоу преди няколко години.

— Осветлете и мен тогава — прекъсна го Джонсън.

Рейфорд махна с ръка.

— Няма време за това. Сега трябва да преценим дали този полицай е достатъчно стабилен, за да му разрешим да излезе оттук. Той посещава Психодиспансера. И изглежда е действал малко налудничаво тази нощ, независимо от обстоятелствата. Капитан Парнъл, вие сте този от присъстващите, който го познава най-добре. Не искам да предавам един добър полицай на Изправителния отдел, но и не мога да му позволя да излезе на свобода, ако е превъртял. Кажете, смятате ли, че детектив Шоу представлява заплаха за обществото?

Парнъл разтри издадената си напред челюст, сякаш се мъчеше да изтръгне непосилен отговор от самия себе си. Рейфорд го изгледа внимателно, преценявайки доколко думите на Парнъл ще целят да го дистанцират от случая и доколко ще съдържат истината, която му беше известна за Шоу.

Парнъл започна двусмислено.

— Не съм с Шоу всеки ден, но го познавам от доста години. Възлагам му по-тежките случаи.

Парнъл се размърда на стола си. Даваше си сметка, че казаното от него щеше да бъде решаващият аргумент за Рейфорд.

— Факт е, че Шоу е адски добър детектив — продължи Парнъл. — Не бих казал, че е идеален за работа в екип, но си върши работата. Може да се каже, че е прекалено умен. Върши си нещата по свой начин, на свой акъл. Винаги. Но както казах, няма пропуск. Дали е превъртял, не мога да кажа. Откъде да знам? Знае ли някой как действат всички тези гадости, с които се сблъскваме, на всеки отделен човек? Ами доведете му психолог и питайте него. Но едно знам…

— Да? — изрази нетърпение Рейфорд.

— Знам, че човекът иска да си навърши двадесетте години стаж и да се маха оттук. Сам ми го каза. Има си някакво място в Северен Масачузетс. Място, където да се уедини. Не мисля, че заслужава да гние в килия, докато го обвинят. Бих му казал направо да се пръждосва от града. Да си отиде на онова място на спокойствие и да си почине, докато се стигне до процес, ако изобщо се наложи. Прекратете му временно правата. Кажете му, че ако се покаже из града преди процеса, пада в казана. Ако вземе, че превърти, и започне да стреля по нещо или по някого, по-добре го оставете да зачезне по горите.

Парнъл скръсти ръце и седна на стола си.

Рейфорд огледа присъстващите, за да види дали някой иска да каже нещо.

Джонсън усети какво ще е решението и обяви:

— Правете каквото искате. Аз откривам следствие.

— Много добре — отвърна Рейфорд. — Детектив Шоу ще бъде временно освободен от длъжност, предвид съдебно дирене и следствие заради снощните събития. Съветвам Вътрешния отдел да отпочне съдебна процедура колкото се може по-скоро. Капитан Парнъл, аз ще уведомя Шоу за решението, но искам вие да го придружите вън оттук, да го заведете до дома му и да му кажете, че ако не напусне града, ще го задържа отново. И искам да му държите здраво юздите, докато не се изнесе. Не го допускайте близо до отдела си. Хората ви действат от Първи полицейски, нали?

— Да.

— Не трябва да отива там, дори да си опразни бюрото. Кажете му да се маха от града и да изчака процеса. Това е всичко, господа. Благодаря ви. Прибирайте се по домовете си и се опитайте да поспите, колкото можете.