Братята
Братята читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
— Добро утро, мистър Аргроу — поздрави го Фин бавно и спокойно, макар че искаше да каже много други неща.
— Предполагам, че си изненадан да ме видиш.
— Всъщност да.
— Не е ли страхотна новината за победата на Арън Лейк?
— Предполагам. Какво мога да направя за теб?
— Просто искам да знаете, че винаги сме наблизо, в случай, че ви потрябваме.
Фин се закиска:
— Не ми се вярва. — От освобождаването им бяха минали пет месеца. Братята бяха пътували от страна в страна, от Гърция до Швеция, от Полша до Португалия, като бавно се придвижваха на юг с промяната на времето. Как би могъл да ги проследи Аргроу?
Беше невъзможно.
Аргроу извади едно списание от вътрешния джоб на сакото си.
— Попаднах на това миналата седмица — каза той, като го подаде на Фин. Списанието беше отворено на една от последните страници, където имаше заградена с червен маркер обява:
„Неженен бял двайсетгодишен мъж търси мил и дискретен американски господин на 40–50 години за кореспонденция.“
Ярбър я беше виждал и преди, но сви рамене, като че ли нямаше представа.
— Не ти ли изглежда познато? — попита Аргроу.
— Всички ми изглеждат еднакви — обясни Фин и хвърли списанието на масата. Беше европейското издание на „Свободно време“.
— Проследихме адреса до пощата тук, в Монте Карло — каза Аргроу. — Току-що наета кутия под фалшиво име и всичко останало. Какво съвпадение.
— Виж какво, не знам за кого работиш, но ми се струва, че не попадаме под вашата юрисдикция. Не сме нарушили никакъв закон. Защо не се разкараш?
— Разбира се, Фин, но нима два милиона не ти стигат?
Фин се усмихна и огледа красивото кафене. Отпи глътка кафе и каза:
— Човек трябва да се занимава с нещо.
— Доскоро — каза Аргроу, скочи на крака и изчезна.
Ярбър допи кафето си, като че ли нищо не се беше случило. Погледа известно време улицата и движението по нея, а после си тръгна. Трябваше да събере колегите си.
Информация за текста
John Grisham
The Brethren, 2000
Издание:
Джон Гришам. Братята
Превод: Зорница Димова
Редактор: Кристин Василева
Художник: Кръстьо Кръстев
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-84-X
ИК Обсидиан, София, 2000
Печат и подвързия: „Балканпрес“ АД — София
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35635
Последна корекция: 8 октомври 2015 в 18:59
