Дяволският квадрат

Обезпокоен от тези думи, Тюркекул нервно въртеше пръсти.

— Знам, че вярата ви изключва употребата на алкохол, но може би ще направите едно изключение? — каза Стоун. — А после ще поговорим за онова, което бихме искали да направите за нас.

— Да — веднага прие Тюркекул. — Може би малко вино.

Фрийдман направи знак на сервитьора.

Десет минути по-късно Тюркекул си тръгна в компанията на Фрийдман. Стоун и Чапман излязоха през задния вход и се качиха в черен ескалейд с блиндирани стъкла.

— Добра работа, Оливър — прозвуча жизнерадостен глас от задната седалка. — Получи се кристално чист запис, чух всяка дума.

Стоун се отпусна на кожената седалка до Макелрой и каза:

— Сега остава да видим дали е захапал въдицата.

76

— Размърда се — обяви от предната седалка агент Ашбърн, после се обърна така, както си беше със слушалки на главата. — Дано да се получи.

— Скоро ще разберем — каза Стоун.

— Какво стана с охраната му? — попита Чапман.

— Освободихме я.

— Няма ли да заподозре нещо?

— Тяхната работа е да го пазят от околните, а не от него самия. Той обяви, че си ляга да спи. Никой не е очаквал, че ще се измъкне навън.

В слушалките на Ашбърн прозвуча някакъв глас.

— Окей, току-що е взел такси — обяви тя. — Предполагам, че го е повикал по телефона. Насочва се на запад.

— Извън града ли? — попита Стоун.

— Да. Току-що е прекосил Кий Бридж и излиза на Паркуей в посока Вирджиния — каза Ашбърн. Потупа шофьора по рамото и добави: — Хайде, да го настигнем.

Автомобилът рязко потегли, прекоси реката и продължи по магистралата.

— Дръж се на разстояние — разпореди се Ашбърн. — Имаме толкова много подкрепления, че няма начин да го изпуснем.

Стоун не изглеждаше убеден и обезпокоено погледна Чапман.

— Ако Уийвър разбере какво правим, ще бълва змии и гущери — каза Ашбърн. — Известно ти е, нали?

— Няма да е за пръв път. — Стоун впери очи в предното стъкло. Гледаше далечните стоп светлини на таксито, които се появиха преди малко.

— Отбива — докладва минута по-късно Ашбърн. — Спира на една от зоните за почивка край пътя.

Стоун видя как червените светлини пред тях внезапно изчезнаха.

— Мини покрай тях, после спри — разпореди на шофьора Ашбърн и повтори заповедта в слушалките.

Стоун нямаше представа колко коли участват в операцията, но Бюрото обикновено мобилизираше прекалено много хора за всяка задача. Тук обаче не ставаше въпрос за арест, а само за проследяване на Тюркекул и човека, с когото щеше да се срещне, с надеждата да стигнат по-нагоре по веригата, може би чак до президента на Русия.

— Слиза от колата и се насочва към каменната ограда на паркинга — отново се обади Ашбърн.

— Там има ли други автомобили? — попита Стоун. — Не забелязах, когато минахме.

Ашбърн видимо се смути и подхвърли няколко думи в микрофона.

— Тогава как ще се осъществи срещата? Да не би другият участник в нея да долети по въздуха?

Агентката се размърда на мястото си.

— В гората наблизо е забелязана светлина — докладва тя.

— Може би някой се е изкатерил по брега — отбеляза Стоун.

— Трябва да е било яко катерене — въздъхна тя и подхвърли още няколко фрази в микрофона. — Всички на изчакване. Не се намесвайте. Повтарям: никой да не се намесва. Това е…

Гърмежът, който се чу, накара всички в колата да подскочат. Стоун сграбчи рамото на шофьора и изкрещя:

— Обратно!

Тежката машина направи обратен завой и се понесе назад към отбивката.

— Действайте, от всички позиции! — извика в микрофона Ашбърн.

Зоната за почивка изведнъж се напълни с черни джипове. Стоун и Чапман изскочиха навън в мига, в който спряха. Той се втурна към неподвижната фигура, просната на асфалта, и се наведе над нея. Чапман се изправи до него.

— Мъртъв е — обяви Стоун. — Изходяща рана отпред.

Гледал е към реката. Значи изстрелът е дошъл от другата страна на пътя.

Ашбърн вече крещеше команди. Група агенти се втурна към гората отвъд пътното платно, откъдето беше дошъл изстрелът. Двама измъкнаха ужасения шофьор на таксито от седалката му. Чапман се наведе над каменната стена.

— Светлината идва от фенер с батерии и таймер — докладва тя, после се върна при Стоун и се надвеси над тялото на Тюркекул. — Възможно ли е наистина да е имало фатва срещу него?

Стоун поклати глава.

— Отново ни изиграха — горчиво промълви той.

— Какво ще правим сега?

— Нищо, по дяволите. Напълно сме прецакани.

77

Никой не беше пощаден от гнева на директора на НРЦ, научил за самоволната акция, при която изгуби единствения си коз в най-голямата контраразузнавателна операция след назначаването му на поста. Беше бесен на Стоун, Чапман и Ашбърн. Както и на сър Джеймс Макелрой, който доблестно пое част от вината за провала.

По-късно Стоун и Чапман се срещнаха с него в британското посолство и веднага забелязаха, че изглежда по-стар и уморен отвсякога. Палавите искрици в очите му бяха изчезнали. Чапман беше дълбоко съкрушена от факта, че именно тя го е провалила, докато изражението на Стоун си оставаше непроницаемо. Малцина бяха в състояние да забележат гнева, който го тресеше.

— Никакви следи от стрелеца? — тихо попита Макелрой.

— Никакви — поклати глава Чапман. — Когато агентите на ФБР стигнаха до мястото, той беше изчезнал. Оказа се, че наблизо минава горски път, по който лесно би могъл да се изтегли с автомобил.

— МИ6 вече няма да участва в разследването — каза Макелрой. — Прибирам се с първия удобен полет. Имаш ли нещо против да ме придружиш?

Чапман стрелна с очи Стоун, който замислено гледаше в стената.

— Бих предпочела да ви последвам малко по-късно, сър — отговори тя. — Трябва да приключа с някои неща тук.

— Ще ни извиниш ли за момент, Мери? — каза Макелрой.

Чапман погледна още веднъж към Стоун, след което напусна стаята.

— Какъв провал — въздъхна Макелрой.

— Да — каза Стоун.

— Въпреки всичко аз мисля, че си струваше. Положението беше страшно, всеки ден загиваха хора.

— Е, ние само успяхме да прибавим още едно име в списъка, нищо повече.

— Най-вероятно всичко ще приключи със смъртта на Тюркекул.

— Как така? — попита Стоун и седна срещу него.

— Тюркекул беше техният човек.

— Защо тогава го убиха?

— Ти го компрометира.

— Но те как са узнали това?

— Как са узнали и всичко останало? — разпери ръце Макелрой. — Тези момчета просто знаят, и толкова.

— Моят ангажимент е отменен — съобщи с въздишка Стоун. — Доверието на президента си има своите граници. Не мога да го обвинявам.

— А какво стана с агентката на ФБР?

— Ашбърн ли? Няколко черни точки в досието и временно отстраняване от оперативна работа. Проявила е съобразителността да си осигури подкрепата на част от хората над себе си и по тази причина приземяването й ще бъде сравнително меко. Разбира се, това съвсем не я прави щастлива.

— Не виждам смисъл да обсъждаме неща, които не можем да променим. — Макелрой го потупа по рамото. — Едни операции вървят по мед и масло и всички са щастливи, но други просто се провалят.

— Аз не съм убеден, че тази е приключила.

— За нас е приключила, Оливър. Известен съм с това, че понякога си позволявам да наруша правилата. Снощният случай беше именно такъв. Но винаги съм усещал кога е време да се откажа. Иначе нямаше да се задържа толкова дълго на поста си.

След тези думи той се подпря на масата и се изправи мъчително.

— Сбогом, Оливър.

Чапман изпрати Макелрой и се върна при Стоун.

— Въпреки всичко съм на мнение, че постъпихме правилно — каза тихо тя. — Ако можех, бих го направила отново. По-добре това, вместо да седим със скръстени ръце и да чакаме някой друг да предприеме нещо.