Тайната на Ескалибур

Поглед в огледалото за обратно виждане…

— Главите долу! — изрева той и се сви в седалката си, подкарвайки микробуса по тесния път. Нина се сви на кълбо, Мичъл се просна на пода зад нея, а задното стъкло се пръсна на парчета. Руснаците ги засипаха с автоматичен огън. Монтираният отзад двигател пое няколко куршума, които изчаткаха по цилиндричния блок и разкъсаха бронята. От разкъсаните възглавници се разхвърчаха пера.

Чейс продължаваше да кара, превит на две. Криволичещият път беше толкова тесен, че микробусът почти го изпълваше целия и близките храсти го шибаха отстрани. Ако срещу тях се появеше друга кола, щяха да се окажат в капан.

Стрелбата спря. Чейс надигна глава, за да погледне в огледалото. Руснаците тичаха към беемветата. След миг пътят зави и те изчезнаха от погледа им.

Нина се изправи внимателно.

— Добре ли сме?

Мичъл се изправи на колене зад нея, отупвайки се от перата.

— Да, но ония ще ни настигнат много бързо. Ще се обадя в посолството. — Той извади телефона си.

— А ти? — обърна се Чейс към Нина. — Добре ли си?

— Да, но… — В този миг напълно осъзна случилото се. — Господи! Клоуи. Те я убиха пред очите ни! За нищо!

— Круглов е абсолютен психопат — каза Мичъл, вдигайки поглед от телефона си. — Но при все това е и умен, предпочита да не оставя никакви свидетели.

— Той, изглежда, те познава — отбеляза Чейс, като отново зави и пое по пътя към Гластънбъри.

— Срещали сме се. За съжаление. — Чейс се накани да го разпита за подробностите, но в този миг Мичъл се свърза. — Пийч? Мичъл се обажда. Имаме проблем — трябва веднага да се свържеш с англичаните и да ни осигуриш подкрепление. Спешно е, да. Обстрелват ни и преследвачите скоро ще ни хванат. Колата ни не е от най-мощните.

— Кажи да изпратят полиция на Хълма на Гластънбъри — каза Нина, обръщайки се назад. — Там беше извършено убийство.

Мичъл кимна и предаде информацията, след това слуша известно време, преди да отговори:

— Добре. Просто трябва да стоим далеч от тях колкото можем. Намираме се в син микробус фолксваген, пътуваме към северната част на село Гластънбъри, движим се на запад. — Той отново се заслуша, след което каза: — Добре — и прекъсна разговора.

— След колко време? — попита Чейс.

— Зависи колко са бързи твоите хора. Двайсет минути, може би петнайсет.

Нина засече проблясъка на метал зад тях.

— Много е! — И двете беемвета се приближаваха с бясна скорост към тях.

Мичъл разчисти остатъците от счупеното задно стъкло с пистолета си и се сви. Първото беемве се приближи, Круглов се показа през прозореца на пасажерското място и се прицели…

Мичъл стреля пръв — но не в Круглов. Вместо това отправи шест бързи изстрела към шофьора му. Стъклото се пръсна и навсякъде се разхвърчаха кървави парченца.

Беемвето кривна встрани. Круглов се скри в кабината и сграбчи волана, но беше твърде късно. Колата полетя неуправляема по стръмния, обрасъл път, прегазвайки храсталаците по пътя си, като накрая се заби в едно дърво и се обърна по покрив. Всички прозорци се пръснаха на парчета.

Нина зърна зелената коса на Дина, която се опитваше да се измъкне през задния прозорец. Водачът на второто беемве рязко наби спирачки, за да избегне сблъсъка. Обърнатата кола беше блокирала отчасти пътя. За миг Нина си помисли, че това е краят на преследването, но Круглов изпълзя от смазаната кола и яростно замаха с ръце към втората кола да продължи. Беемвето мина покрай обърнатата кола, като я закачи и я натика още по-навътре в храсталака.

— Може би сега не е подходящият момент — обади се Мичъл, — но трябва да ви кажа, че са ми останали само два патрона.

Нина си спомни за внезапния край на преследването с гранд черокито в Борнмът.

— Има ли някакви бутилки отзад? Можем да ги нахвърляме по пътя и да им нарежем гумите!

Мичъл отвори малките шкафчета под масата и леглото.

— Пластмаса, пластмаса, метал — каза той, хвърляйки предметите настрани. — Няма никакво стъкло, по дяволите! — Отметна покривката на леглото и във въздуха се разхвърчаха пера. — Нищо!

Чейс обаче си имаше по-сериозна грижа.

— Мамка му! — изпъшка той, забелязвайки Т-образното кръстовище на пътя пред тях. — Дръжте се!

— За какво? — извика Нина. — Това нещо ще се разпадне всеки момент!

Чейс беше принуден да натисне спирачките, защото завоят беше твърде остър. Фолксвагенът се наклони като кораб в бурни води. Клоните на дърветата одраха стените му когато бусът поднесе, но Чейс успя да го изправи. Отпред видя кола — не, колона от коли, които едва пъплеха зад нещо, което беше скрито от погледа им.

От другата страна не се забелязваше никакъв трафик — поне засега. Той натисна до дупка съединителя и превключи скоростите. Двигателят на микробуса забръмча като ядосани оси, затворени в метална кутия. Четиридесет мили в час, петдесет, стрелката на скоростомера се отместваше болезнено бавно, докато те приближаваха едва влачещите се автомобили.

— Идват! — предупреди ги Мичъл и отново вдигна пистолета си. Беемвето взе завоя с пушещи гуми.

Двете коли пред тях се движеха с по-малко от трийсет мили в час. Чейс ускори, за да ги изпревари, и натисна клаксона. Фолксвагенът се движеше с петдесет и пет мили в час и не можеше да вдигне повече. Беемвето бързо го настигаше.

Широкият завой изведнъж се изправи и те видяха една кола, която се беше устремила право срещу тях.

Беемвето ги притисна отзад и те се оказаха в капан…

Продължавайки да натиска клаксона, Чейс отчаяно зави наляво, врязвайки се в трафика, като закачи вратата на едно рено меган — разнесе се стържене на метал. Нина изпищя, когато прозорецът на пасажерската врата се пръсна, обсипвайки я със стъкълца. С приближаващия се фиат се разминаха на косъм, фолксвагенът дори се разклати от вихъра, причинен от скоростта му.

Чейс изкриви лице, натисна педала на газта и отново навлезе в платното за насрещно движение.

Шофьорът на реното натисна рязко спирачки и колата отзад се заби в него.

В същото време паникьосаният водач на фиата също наби спирачки, колата се завъртя и блокира пътя, като не остави никакви възможности за беемвето.

То се заби челно в една кола и я запрати към загражденията. Фиатът се закачи в беемвето и откърти задната му броня. Руснакът се завъртя и се спря напречно на пътя.

— Господи! — ахна Нина. При сравнително ниската скорост, с която се движеше автомобилната колона, едва ли някой беше пострадал сериозно, но със сигурност някои от хората щяха да са доста разтърсени.

Мичъл явно не споделяше загрижеността й.

— Прецакахме ги! — извика той.

— Да, но за колко време? — попита Чейс. Ако беемвето не беше пострадало сериозно от удара, на шофьора щяха да му бъдат достатъчни броени минути, за да се съвземе, да запали двигателя и отново да започне преследването.

Той погледна напред. Приближаваха се бързо към началото на колоната. Колите бяха задържани от някакъв воксхол вектра, управляван от възрастен мъж, който като че ли тотално пренебрегваше съществуването на каквото и да било извън стесненото му полезрение. Въпреки че нямаше желание да въвлича в преследването случайни свидетели, Чейс сви рязко в лявото платно на сантиметри от воксхола, с надеждата да стресне възрастния човечец и да го накара да погледне в огледалото за обратно виждане.

Пътят отпред беше чист и прав — от двете му страни нямаше нито разклонения, нито огради или дървета. Беемвето отново беше в движение и бързо се приближаваше — черната пантера се готвеше да нанесе удар. Мъжът, който се беше подпалил на хълма, се подаде през прозореца и се прицели…

Мичъл стреля. Куршумът улучи предното стъкло на беемвето, счупи го, но не улучи мъжа зад волана. Руснакът отвърна на стрелбата. Мичъл се хвърли на пода, а по стените на микробуса се появиха нови дупки от куршуми.

Стрелбата спря. Чейс погледна в огледалото. Стрелецът се беше прибрал в колата и презареждаше.