Пазителят на монетния двор

Нютон ми се усмихна многозначително. Ухилих се като идиот и си помислих, че може би все още има надежда за мен.

Господин Уостън ни закара в Уайтхол, при лордовете от Върховния съд. Нютон изглеждаше много притеснен от предстоящото изпитание. Не го бях виждал толкова развълнуван дори когато стоеше пред дулото на пистолета на Скруп.

— Това е само неофициално заседание — каза той, сякаш се опитваше да си вдъхне смелост. — Пише го изрично в писмото. Надявам се, че въпросът ще бъде решен бързо. Ако бъдете тъй любезен, Елис, бих искал да записвате думите ми в случай че ми потрябва официално копие на процедурата.

И така ми разрешиха да вляза в залата, където се бяха събрали лордовете от Върховния съд, които управляваха страната. Израженията на лицата им не вдъхваха оптимизъм. Те гледаха Нютон така, сякаш не желаеха да бъдат там, презираха го и нямаха намерение да позволят прословутата му интелигентност да ги направи на глупаци.

Бързо разбрах същинския характер на обвиненията срещу него и че господарят ми вероятно е подценил сериозността на положението си, ако може да се каже подобно нещо за Исак Нютон, защото скоро техни светлости споменаха накратко за силната си неприязън към всякакви религиозни разколници и крайни конформисти. След това вратарят доведе граф Гаетано, мошеникът, който се беше опитал да измами Нютон, че е превърнал оловото в злато.

Италианецът беше нервен и крайно неубедителен, докато правеше изявлението си пред лордовете от Върховния съд. Но дори аз не очаквах, че ще излъже тъй нагло и безочливо. На моменти бях толкова стъписан от показанията му, че забравях да записвам думите му.

Той обвини Нютон, че нечестно е изтръгнал подкуп, за да потвърди, че златото, което графът му е показал, е истинско. Освен това Нютон го заплашил, че ще отиде в Кралското дружество и ще го разобличи като измамник, ако не му даде петдесет гвинеи. Гаетано го предупредил, че е положил клетва, а господарят ми се изсмял и отвърнал, че не го е грижа в какво се е заклел пред Библията, тъй като не вярва на написаното там.

Лордовете от Върховния съд напомниха на Нютон, че според закона от 1676 година английското обичайно право е пазител на Светото писание и донякъде на християнската доктрина. Заявиха, че обвиненията са сериозни, макар да не е подсъдим. Единствената им цел била да се уверят, че Монетният двор е поверен на подходящ и почтен човек. Милорд Харли водеше разпита срещу Нютон, а милорд Халифакс беше негов защитник.

Нютон стана, за да отговори на обвиненията на италианеца. Говореше безпристрастно, сякаш обсъждаше научен въпрос с членовете на Кралското дружество. Аз обаче видях колко е потресен от обвиненията, които хитро и ловко смесваха обстоятелствата на трансмутацията на графа с неясното естество на религията на Нютон.

— Бих желал позволение от ваши светлости да ви представя писмо, което ми беше изпратено от холандския посланик в Лондон — започна той.

Лордовете от Върховния съд кимнаха и Нютон ми даде писмото да го занеса на масата им. Изправих се, взех писмото, занесох го на масата, поклоних се официално, оставих го пред тях и после се върнах на стола си до Нютон.

— Съдържанието му ще потвърди, че граф Гаетано е откраднал петнадесет хиляди марки от братовчеда на посланика във Виена.

— Това е проклета лъжа! — заяви италианецът.

— Граф Гаетано — каза милорд Халифакс и даде писмото на останалите лордове да го прочетат. — Вие имахте думата. Трябва да дадете на доктор Нютон възможност да отхвърли обвиненията, без да го прекъсвате.

— Благодаря, милорд. Посланикът ме уведоми, че е готов лично да даде показания, че графът е пътувал из Европа и е получавал пари под предлог, че демонстрира изкуството на трансмутацията. В Лондон се представя като граф Гаетано, но в Италия и Испания е граф Де Руджиеро, а в Австрия и Германия се нарича фелдмаршал херцог Баварски — заяви Нютон, изчака ефекта от разкритието си и продължи: — Истината обаче е, че той не е благородник. Казва се Доменико Мануел, син на неаполитански златар и ученик на Ласкарис, друг голям шарлатанин и измамник.

— Глупости! — презрително се изсмя графът. — Холандският посланик е долен лъжец като вас, доктор Нютон, или затъпял от пиене като останалите си съотечественици.

Забележката не се понрави на лордовете от Върховния съд и лорд Халифакс изрази очевидното им раздразнение.

— Граф Гаетано, или както там се казвате, може би ще ви бъде интересно да отбележим, че освен далечен родственик на холандския посланик, нашият скъп крал Уилям също е холандец.

Италианецът се обърка.

— Не исках да кажа, че Негово величество е пияница, нито че всички холандци са такива, а само че посланикът греши…

— Замълчете, сър — прекъсна го лорд Халифакс.

След това Нютон лесно опроверга твърденията на граф Гаетано и накрая лордовете се разпоредиха италианецът да бъде изкаран от съда и заведен под стража в „Нюгейт“, за да чака по-нататъшно разследване.

— Боя се, че все още не сме вън от опасност — прошепна Нютон, докато пазачите извеждаха Гаетано от Уайтхол.

— Доведете следващия свидетел — каза милорд Харли, — господин Даниел Дефо.

— Как е излязъл от „Нюгейт“? — промълвих аз.

Стомахът ми се сви от страх при мисълта какво може да каже Дефо срещу господаря ми, но не промених изражението на лицето си и му се усмихнах самонадеяно, за да осъзнае, че е невъзможно да опетни доброто име на велик човек като Исак Нютон.

Нямаше съмнение, че арестът на италианеца осезаемо е въздействал на Дефо, който изглеждаше обезпокоен от участта му. Той обаче скоро възвърна хладнокръвието си и се оказа много по-неотстъпчив свидетел.

Обвиненията му срещу Нютон бяха две. Първо, че посещава разколническата църква на френските социнианци в Спайтълфийлдс, и второ, че е близък приятел на господин Фасио, хугенотът от Швейцария, на когото бях представен в кафенето, преди да се разболея от малария.

— Господин Фасио е подозиран, че членува в секта на крайни разколници, които вярват, че могат да възкресяват мъртъвци — обясни Дефо.

— Как ще отговорите, доктор Нютон? — попита лорд Харли.

Нютон стана и тържествено се поклони.

— Думите му са истина, милорд, но ви уверявам, че тези въпроси могат лесно да бъдат обяснени, така че да останете доволни. Влязох във френската църква в усилие да намеря информация, която да ми даде възможност да хвърля светлина върху убийствата, извършени в Тауър. Единият убит, капитан Морне, беше член на тази френска църква и аз отидох там с надеждата да разговарям с приятелите му и да разбера дали е имало обстоятелства, които може да са го принудили да отнеме живота си. А що се отнася до господин Фасио, той е млад човек с възгледи, които не одобрявам. Но господин Дюйе е член на Кралското дружество и мой приятел и съм убеден, че с течение на времето интелигентността ще му позволи да преосмисли младежките си увлечения и да осъзнае разума в доводите, които често съм изтъквал пред него противно на очевидно богохулствените му схващания. — Нютон ме погледна така, сякаш думите му се отнасяха и за мен. — Вярвам, че е по-добре да живеем в страна, където глупците могат да бъдат изведени от невежеството им с мъдрите съвети на по-възрастните, вместо с изтезания и екзекуции, както е във Франция.

— Вярно ли е, че сте заповядали господин Дефо да бъде хвърлен в затвора, доктор Нютон? — попита лорд Харли.

— Милорд, какво друго можех да направя с човек, когото залових тайно да претърсва кабинета на Монетния двор, където има множество държавни документи от поверително или деликатно естество, свързани със сеченето на новите монети?

— Истина ли е, сър? — обърна се лорд Харли към Дефо.

— Истина е, че бях арестуван в кабинета на Монетния двор, сър, но не съм търсил документи.

— Тогава какво правехте в кабинета на Монетния двор? — попита лорд Халифакс. — Не отидохте ли там в отсъствието на доктор Нютон и неговия служител?