Ден за изповед

— Аз съм старши инспектор Отело Роскани. Извинявайте за безпорядъка.

Капитанът се усмихна и кимна. Беше на около четирийсет и пет години и изглеждаше в отлично здраве. Носеше двуреден тъмносин кител и панталони в същия цвят. Моряците бяха с небесносини летни ризи с пагони и тъмносини панталони.

— Искате ли кафе? — попита Роскани, забелязвайки колко са нервни. — Или цига… — Той не довърши и добави с усмивка: — Щях да ви предложа цигари, но тия дни ги отказах. Боя се, че ако запалите в тая лудница, и аз няма да издържа.

Усмихна се пак и забеляза, че тримата започват да се отпускат. Беше действал целенасочено, за да постигне търсения ефект, макар че сам се питаше дали не е казал чистата истина. Така или иначе, признанието му успокои свидетелите. Те разказаха как е протекло пътуването от Комо до Беладжо и описаха най-подробно жената и тримата мъже, придружаващи човека на носилката. Добавиха и един интересен факт. Корабът бил нает един ден преди пътуването чрез туристическо бюро в Милано по поръчка на някой си Джовани Скарсо, който твърдял, че близките на тежко ранен пациент желаят да го прехвърлят в Беладжо. Скарсо платил в брой. Едва когато корабът наближил Беладжо, един от придружителите на болния наредил да не спират в пристанището, а да продължат на юг към кея до Вила Лоренци.

След края на разпита Роскани изобщо не се съмняваше, че хората казват истината и че пациентът, доведен във Вила Лоренци, е бил отец Даниъл Адисън. Помоли Кастелети да уточни подробностите още веднъж, след това благодари на свидетелите и като отметна завесата, мина отново в суматохата на оперативния щаб. Но не се задържа дълго.

По едно тясно странично коридорче отскочи до тоалетната, изми си ръцете и се наплиска със студена вода. И тъй като беше уверен, че при сегашното положение не е в състояние да разсъждава без цигара, той притисна два пръста до устните си и вдъхна дълбоко между тях. Пое призрачния дим, усети въображаемата възбуда на никотина и най-сетне се опита да размисли спокойно.

Днес следобед заедно със Скала, Кастелети и двайсетина карабинери бе претърсил всяка педя от Вила Лоренци. Но не откриха нищо. Никаква следа от отец Даниъл и хората с него. А не можеха и да предположат, че нейде във вилата просто е чакала скрита линейка и групата незабелязано е избягала с нея. От Вила Лоренци имаше само два изхода — централната алея и тесен служебен път. И на двете места масивните железни решетки се отваряха автоматично от вилата. Нямаше начин кола да влезе или излезе без знанието и помощта на вътрешен човек. А според Муи това не бе станало.

Естествено, въпреки цялата си привидна отзивчивост Муи можеше да ги лъже. А и не бе изключено някой друг да е помогнал за бягството на отец Даниъл, без Муи да знае. Оставаше и трета възможност — свещеникът да е още там, укрит тъй добре, че да не са го открили.

Роскани отново вдъхна дълбоко призрачния дим между пръстите си. Призори заедно със Скала, Кастелети и елитен отряд карабинери щеше ненадейно да нахълта във Вила Лоренци и да претърси отново. Този път щяха да водят кучета и нямаше да пропуснат нищо, та дори и да се наложи да разрушат цялата вила камък по камък.

65

— Киасо — каза Херкулес, докато се отдалечаваха от Милано по магистрала А 9.

Хари не отговори. Седеше зад волана на тъмносивия фиат, който Адриана бе оставила срещу централната римска гара с ключове, скрити под лявата задна гума. Гледаше пътя пред себе си и мислеше как да стигне до Комо, където трябваше да го чака Адриана; а след това до отвъдния бряг на езерото и градчето Беладжо, където може би се укриваше Дани.

— Киасо — чу той отново гласа на Херкулес.

Рязко завъртя глава и видя, че джуджето го гледа втренчено.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Помогнах ли ти да стигнеш дотук, мистър Хари? Да се измъкнеш от Рим. Да излезеш на магистралата. Да потеглиш на север, а не на юг, както искаше… Без Херкулес сега щеше да наближаваш Сицилия.

— Да, чудесно се справи. Дължа ти всичко, което постигнах дотук. Но все пак не разбирам за какво говориш.

Хари рязко зави надясно зад един мерцедес. Пътешествието започваше да го изморява.

— Киасо е на швейцарската граница… Искам да ме откараш дотам. Затова дойдох.

— Значи си искал да те откарам в Швейцария? — смая се Хари.

— Търсят ме за убийство, мистър Хари.

— Мен също.

— Да, но аз не мога да се преоблека като свещеник и да мина за някой друг. Едно джудже веднага се забелязва в автобус или влак.

— Може обаче да пътува с частна кола.

Херкулес се усмихна дяволито.

— За пръв път имам такава възможност.

Хари го изгледа свирепо.

— Херкулес, това не е туристическа обиколка. Не съм тръгнал на забавление.

— Знам, опитваш се да откриеш брат си. И полицията го търси. Но пък Киасо не е много далеч от Комо. Щом сляза, веднага потегляш обратно. Нищо не губиш.

— Ами ако откажа?

Херкулес възмутено вирна глава.

— Значи си човек, на чиято дума не мога да вярвам. Когато ти дадох дрехите, помолих за помощ. Ти отвърна: „Ще сторя всичко, което ми е по силите. Обещавам ти.“

— Имах предвид адвокатска помощ, и то в Рим.

— При дадените обстоятелства смятам за по-разумно да поискам помощта още сега, мистър Хари. Само двайсет минути от твоя живот.

— Двайсет минути…

— После сме квит.

— Добре, значи сме квит.

Малко след това отминаха отклонението за Комо и мълчаливото им споразумение влезе в сила. На пет километра южно от Киасо колите взеха да намаляват скорост и да отбиват в дясното платно. После спряха. Пред Хари и Херкулес се разкри безкрайна върволица от червени светлинки. После зърнаха групата в далечината. Полицаи с бронирани жилетки и автомати вървяха насреща и надничаха във всяка кола.

— Назад, мистър Хари. Бързо!

Хари върна фиата два-три метра назад, после превключи, направи обратен завой и сред свистене на гуми подкара с пълна газ натам, откъдето бяха дошли.

— Дявол да го вземе, какво беше това? — запита той и се озърна към огледалото.

Вместо отговор Херкулес включи радиото. След като повъртя настройката, откри някакъв говорител, който бъбреше като картечница. По границата в Киасо се провежда масирана полицейска акция, преведе Херкулес. Всички коли се претърсват най-старателно. Силите на реда издирват отец Даниъл Адисън, който някак е успял да се измъкне от полицията в Беладжо и вероятно ще се опита да мине през границата в Швейцария.

— Успял да се измъкне? — Хари хвърли поглед към Херкулес. — Означава ли това, че наистина са го видели?

— Не казаха, мистър Хари…

66

Комо, 19:40

Фиатът бе спрял край магистралата малко преди отклонението за Комо. Преди минута Херкулес помоли да отбият от пътя и Хари се съгласи. Сега седяха заедно за последен път. Меките жълти лъчи на вечерното небе изпълваха колата с топло сияние, влизащо в рязък контраст с потока от ослепителни фарове по платното.

— Полиция или не, вече стигнах до Киасо и ще е глупаво да пропусна такава възможност… Разбираш ме, мистър Хари…

— Разбирам те, Херкулес… Жалко, че не можах да ти помогна повече…

— Щом е тъй, желая ти късмет, мистър Хари. — Херкулес се усмихна, протегна ръка и Хари я стисна.

— И аз на теб…

Това бе всичко. Херкулес слезе от колата и се отдалечи. Хари го видя как пресече платното, спря отсреща и се ухили, после закуцука с патериците в падащия здрач. Отиваше към Швейцария.

Десет минути по-късно Хари паркира фиата на една пресечка край гарата и избърса с кърпичка отпечатъците си от волана и лоста за скоростите. Предпазливо излезе навън, заключи колата и тръгна в посока към езерото. Вървеше, без да бърза, като хората наоколо, опитваше да се слее с тях, да заприлича на най-обикновен свещеник, излязъл да се поразходи в топлата лятна вечер.