Верига от улики

— Не знам — отговори тя и той се довери на объркаността в очите й. — Хари каза, че не може да ми каже, но че нещата ще се подобрят, че той ще стане по-добър и че аз само трябва да имам доверие на него и на докторите.

Гамбели въздъхна много дълбоко и отсече:

— Достатъчно! — опитвайки се да затвори устата на клиентката си. На Дарт подхвърли: — Бих искал да говоря с нея насаме, детективе. Ако имаш намерение да продължаваш още по тази тема, трябва по-напред да говоря с нея.

— Доктори? — попита Дарт жената.

— Не отговаряй на това, Даниел — предупреди Гамбели и този път клиентката се подчини. Тя кимна и провеси глава. Беше гримирана с небесносин грим около очите и черна очна линия.

Жената каза тихо:

— Няма какво да кажа. Не знам нищо повече.

Гамбели поклати глава с отвращение и плесна краката си с отворени длани.

— Доктори — повтори Дарт и прозвуча като човек, който мисли на глас.

— Никога не съм се срещала с тях — отрони тя. — Но Хари се държеше по-добре с мен, беше по-мил и аз нямах оплаквания.

Една мисъл осени Дарт.

— Вашият съпруг помоли ли ви да напуснете къщата онази вечер?

— Няма такова нещо — отговори тя остро.

— Беше празникът на Вси светии — контрира Дарт. — Не поиска ли да си бъдете вкъщи, за да участвате в раздаването на сладкиши?

Тя отново провеси глава.

— Хората наоколо не са приятелски настроени — каза глухо.

Най-малкото към осъдени порнографи, помисли Дарт, на когото беше ясно, че двамата Пейн сигурно са били отбягвани след неговия арест.

— Той не е имал запланувана среща?

Гамбели не се противопостави на този въпрос.

— Не. Не ми е казвал такова нещо.

Като се ръководеше от бележките си, той я разпита за чистачката и тя потвърди, че къщата е била чистена същата сутрин. Също така тя потвърди, че в къщата няма малки портативни прахосмукачки.

— А кой има достъп до гаража ви? Той се управлява чрез дистанционен контрол, така ли е?

— Дистанционка, да. И двамата имаме дистанционки в колите си.

— И вие използвахте вашата при завръщането си? — попита Дарт.

Тя кимна.

Той продължи:

— И вратата на гаража по това време беше затворена?

— Да, разбира се. Какво означава това с вратата на гаража?

Дарт вярваше, че материалите на Браг — боровите иглички, каменната сол и пръстта, намерени в гаража и в кабинета — говорят за това, че убиецът на Пейн е влязъл през гаража. След като вече е в гаража, кухненската врата е отключена и ще му даде възможност да излезе незабелязан. Достъпът до гаража можеше да се осъществи само с уред за автоматично отваряне на врати, единият от които беше у Даниел Пейн. Тази комбинация от факти му беше дала възможност да допусне, че тя е програмирала самоубийството на мъжа си, предоставяйки дистанционното управление на нает от нея убиец.

— И никой от бизнеспартньорите на съпруга ви няма как да отвори вратата на гаража към вашата къща?

— Разбира се, че не!

— Чистачката?

— Не.

— А сигналната ви система. Беше ли включена?

— Хари обичаше да я държи включена, когато сме вкъщи. Не обичаше изненадващите посещения. — Тя се изчерви и отклони погледа си. Това, което не е обичал, са били посещенията на полицията. — Но заради празника на Вси светии сигурно трябва да е била изключена. Поне така мисля.

Дарт хвърли най-голямата бомба от арсенала си, надявайки се на пряко попадение. Това беше свързано с телефонен разговор, който той беше провел по-рано през деня.

— Не сте била с вашите приятели семейство Фалоуфийлд онази вечер, госпожо Пейн, както твърдите във вашето изявление под клетва. — Дарт погледна Гамбели, знаейки, че ако не клиентката, то адвокатът ще разбере нейната уязвимост. — Направихме справка с Фалоуфийлд. Видяла сте ги само за едно питие вечерта.

Жената погледна адвоката си.

— Не искам да отправям обвинения за лъжесвидетелство — продължи той, подчертавайки силно думата и представяйки я като сериозна възможност. — И нямам желание да ви създам неприятности с разпити и обвинения по това или други по-сериозни престъпления. Но държа да получа някои отговори, и така, оставям на вас — на вас двама ви — да решите как ще процедираме от сега нататък.

Уплашеният й поглед се обърна с молба към Гамбели. Адвокатът потърси и откри подписаното от жената изявление и го прочете. После каза:

— Съветвам те да отговаряш на въпросите на детектива, Даниел. При съществуващите обстоятелства според мен това е в интерес на всички. — Той отправи към Дарт поглед, примесен с гняв и уважение и като че ли за първи път беше изцяло включен в играта.

— Къде бяхте през онази нощ, госпожо Пейн?

Въпреки всичките й четиридесет и нещо години, когато отново си послужи с очите си, тя заприлича повече на дете. Гамбели просто й отвърна със строг поглед. Тя призна на детектива:

— С приятел.

— Приятел?

— В легло, добре ли е така? Бях в легло с приятел.

— Имахте любовна връзка — уточни той.

— Не, по дяволите — отговори тя ядосано. — Шибахме се като разпрани, добре ли е така? Искате ли подробностите?

— Искам името му. Трябва ми точното време.

Тя попита адвоката си:

— Трябва ли да му кажа?

Гамбели кимна.

Тя съобщи желаните от Дарт подробности и додаде:

— Доволен ли сте? — Беше необходим телефонен разговор за проверка, но той подозираше, че тя говори истината.

— Докторите — върна се назад Дарт. — Трябва ми всичко, абсолютно всичко, което можете да ми съобщите.

— Нищо не знам, казвам ви! Само това, че Хари каза, че някои доктори щели да му помогнат да стане по-добър — за това, че ме биеше — и че не трябваше да казвам на никого.

— Срещал ли се е той с тези доктори? — попита Дарт.

— Не знам. Трябва да се е срещал.

— Вземаше ли лекарства?

— Инжекции — каза тя, докосвайки собствената си ръка. — Знам това, понеже видях ръката му една вечер и той каза, че това е част от лечението, което ще го направи по-добър.

— Инжекции — повтори Дарт, записвайки в бележника си. — Това са били думите му „ще го направи по-добър“ — настоя за уточняване Дарт.

— Точно така.

— И според вас това е означавало какво?

— По-добър… нали разбирате… по-малко удари… по-малко грубости. Не че имам нещо против малко грубост, нали разбирате — така на шега, но Хари понякога изпадаше в състояния, които продължаваха дълго. И вината не беше моя, разбирате — той ми го казваше. Не бях виновна аз. Само това, че съм жена. Все едно, че имаше нещо химическо в него. Като лошо семе. Както във филма, където онзи там се превръща в луд доктор и убива хора, нали? Нещо такова.

— Никога не се срещнахте с тези доктори?

— Не.

— Говорила ли сте с тях по телефона?

— Не, доколкото си спомням.

— И той получаваше тези инжекции…?

— На всеки две седмици горе-долу. Така ми се струва. Може би е взел четири или пет.

— Съпругът ви е променил медицинската си осигуровка — каза Дарт. — Спомняте ли си това?

— Не знам нищо, кълна се.

— Датата на тази промяна изглежда съвпада с лечението му.

— Не ми е казвал нищо за каквото и да е, свързано с пари. Това беше неговата част. Моята част… — Тя се поколеба за момент и обяви: — Моята част беше спалнята. — Погледът й се заби в Дарт, той представляваше огън от свирепа напрегнатост и презрение. Беше я унижил с въпросите си.

— Ако стане така, че докторите се свържат с вас…

— Няма да се свържат.

— Но, ако все пак ви потърсят…

— Ще ви се обадя — довърши тя, — бъдете сигурен. Няма начин. Хари е мъртъв. Оставете го на спокойствие. Те се опитваха да му помогнат. Може би ще помогнат на някой друг.

В мозъка на Дарт прозвуча тревога. Зелър беше превърнал всичко това в ребус — хора посягат на живота си, но не извършват самоубийство. Злоупотреба с наркотик, помисли си той: Морски свинчета. Опитни животни.

Както Зелър беше предупредил: ключът трябва да се търси в кръвта на жертвите.