Умирай само в краен случай

Тя идва, разбира се, и предполагам тъкмо навреме, защото в репликите между Дрейк и Бренда наново са почнали да бляскат искри.

— Да, знам, скъпа, че вие сте истинска богородица — мърмори лениво шефът, като с разсеяно движение плакне леда в чашата си, — но какво да се прави, когато някои типове не могат да оценят целомъдрието ви и дори са готови на известни волности…

— Престанете, Бил!

— Разбира се, аз отлично разбирам логиката ви: вие с основание се боите, че ако не допускате нарушения, ще престана изобщо да ви обръщам внимание…

В тоя момент обаче той се сеща за мис Грей и възклицава:

— Вие винаги сте безупречна, Линда, обаче тоя път бяхте и покъртителна! Да се надяваме, че и Питър го е забелязал.

— Боя се, че Питър не е в състояние да оцени една песен — отвръща мис Грей.

— Но предполагам не е дотам сляп, че да не оцени един поглед. Какъв поглед само бе това! С такъв подобен поглед някога и Бренда ме свали, в годините на моята невинност…

— Ако се не лъжа, това е станало преди около пет години — подхвърля певицата. — Нима чак до такава зряла възраст сте запазили невинността си, мистър?

— Уви, да, скъпо дете… — въздъхва страдалчески Дрейк. — Дори, ако не се боях от острия слух на Бренда, бих ви пошепнал едно признание…

Той престорено снишава глас, ала произнася достатъчно високо:

— Аз и досега съм невинен, Линда! Невинен и наивен като последния глупак.

Бренда не дава вид да е чула нещо, сякаш рижият наистина е пошушнал признанието си в ухото на мис Грей, а не пред цялата маса. Изобщо от тук нататък тя явно се пази да дразни шефа и предпочита позата на безучастен свидетел. Може би усеща, че почва да губи влиянието си над стария Дрейк, а може би просто смята, че не бива да се разправя с пиян човек.

Това дава възможност на пияния човек да подхвърли още някоя и друга съвсем невинна реплика по адрес на тая богородица Бренда, додето най-сетне оркестърът не гръмва наново, за да обяви началото на втората и най-разюздана част от програмата.

Когато подир два часа излизам от задименото кабаре, за да изпратя Линда, въздухът на Сохо ми се струва свеж като озон. Вече е късна нощ или ако щете ранна заран и ние поемаме по пустата ярко осветена улица към Чаринг крос.

— Бедната Бренда… — промърморва на себе си певицата.

— По същата логика би могло да се каже и „бедният Дрейк“. Ако може да се вярва на намеците му, тя упорито му слага рога.

— Че как би могла да живее с такъв и да не му слага рога? — запитва с чисто женска логика дамата. — Дрейк и любов! Представяте ли си?

— Защо не. Особено ако вземем под внимание упорития му стремеж да разпали любовната страст между двама ни.

Тя не казва нищо. Едно мълчание, което ми се струва подозрително.

— Как мислите, с какви подбуди шефът ни тласка тъй настойчиво един към друг? — подхващам отново. — Защото тоя човек не предприема нищо без определени подбуди, нали?

Линда отново мълчи.

— Кажете де, какво онемяхте?

— Трябва да съм съвсем изглупяла, за да ви го кажа, Питър — произнася най-сетне тихо тя. — И все пак ще ви го кажа: Дрейк ми нареди да му съобщавам всичко, което науча за вас или от вас.

— С други думи, да продължите балканската си мисия…

— Именно. И то още по-старателно.

— И кога ви възложи тая задача?

— Ами днес следобед… в „Ева“. Извика ме в кабинета и подробно ме инструктира.

— И по-точно?

— О, аз наистина съм изглупяла — промърморва жената. — Каза, че ще ме убие… каза, че ще ми прати Марк, ако само посмея да ви уведомя…

— Не се измъчвайте с излишни страхове — успокоявам я. — Нима допускате, че като благодарност за жеста ви ще ида да ви издам на Дрейк?

Тя мълчи известно време, после забелязва.

— Знам, че просто не е в собствения ви интерес да го направите. И все пак се боя.

— Съществува наистина известна опасност — признавам. — И тя не е свързана с моето поведение, а с вашето.

— Какво имате предвид?

— Мисля, че ще ме поканите у вас? — откланям въпроса.

— Не съм имала подобно намерение. Но ако много настоявате…

— Исках да кажа: мисля, че Дрейк ви е инструктирал да ме каните по-често у вас…

— Да… има такова нещо… така беше… — промърморва неловко тя подир къса пауза.

Не допусках, че може да изпитва неловкост. Остава само и да се изчерви. Ала при тоя черноморски загар…

— Това е именно опасността, която имам предвид — уточнявам. — Старият хитрец без друго ви е поставил подслушвателна апаратура по време на вашето отсъствие. И всеки наш разговор ще бъде съответно записван. Както и всяка непредпазлива реплика, която бихте изтървали.

— О, Питър! Хванете ме под ръка!

Гласът е слаб и почти умолителен.

— Да не се готвите да припадате? — запитвам, като я улавям под ръка.

— Именно. Приготвила се бях — признава тя, като спира за миг.

— У вас припадъците изглежда настъпват със закъснение — казвам, но също спирам.

— Настъпват си точно навреме. Тъкмо когато ми казахте за подслушвателната апаратура се сетих, че бях решила да ви заговоря за инструкциите на Дрейк едва след като се приберем в къщи. Не ми се искаше да водя подобни разговори на улицата.

— Подобни разговори се водят само на улицата — възразявам. — И само след като сте убедени, че подире ви не се мъкне никой.

— Добре че сам се разприказвахте… Изтръпвам просто, ката си помисля, че можехме да се разприказваме едва в къщи…

— И какво още ви инструктира Дрейк?

— Ами това: да се сближа с вас, да се опитам да спечеля доверието ви, да започна да ви каня у дома… Изобщо, да придам на всичко формата на спонтанно влечение, защото вика, той е хитър, и ако се престаравате или пипате грубо, не е чудно да го отблъснете… Аз естествено се дърпах в началото, като казвах, че нямам никакъв опит в подобни работи и че доколкото съм ви наблюдавала по време на пътуването, вие сте доста студен човек — което всъщност не е и лъжа — и че ако трябва да бъдете наблюдаван, за това вероятно ще се намерят по-ефикасни средства от моите. А Дрейк вика, досега сме го следили именно с такива средства, обаче Питър не е вчерашен, и изобщо положението вече е по-деликатно, така че не мога да възлагам следенето на разни гамени, а трябва да се намери един действително галантен начин и тоя начин сте само вие, Линда. А после дойде ред на обещанията и най-вече на заплахите, в които, както знаете, Дрейк няма равен на себе си.

— Е, значи, всичко е наред — казвам успокоително. — При условие, че не забравяте за апаратурата.

— Но тая апаратура още отсега ме травматизира, Питър! Как може човек да живее, когато през цялото време го дебне някаква апаратура!

Как може? Тоя въпрос и аз си го бях задавал някога, в началото. А сетне разбрах, че може. Човек може всичко.

— И после, какво ще стане, ако непрестанно мълчим? Или говорим само за дреболии? — сеща се жената. — Дрейк веднага ще подуши, че нещо не е в ред.

— Няма да говорим само за дреболии. И най-добре за вас ще е, ако — поне в квартирата — заживеете с мисълта, че действително и сериозно сте се нагърбили с ролята, възложена ви от Дрейк. Задавайте при случай коварните си въпросчета подпитвайте, предразполагайте ме към искреност, а грижата за отговорите оставете на мене.

— И още от тази нощ ли ще започне този театър? — запитва унило дамата.

— Мисля, че е много рано да почва от тази нощ. Налага се най-първо да ме изкусите, Линда.

— В присъствието на тая апаратура?

— Естествено. Но със същата непринуденост, като че ли апаратурата я няма.

— Съмнявам се, че съм способна на подобно нещо — промърморва певицата.

— Защо? Оня номер със загорелите бедра вие доста добре го направихте във Варна.

През следващите две седмици Дрейк тъй често ме вика на консултации за по-едри и по-дребни въпроси, свързани с операцията, и тъй често отстранява Райт от кабинета, че ако погребалният агент е наистина чувствителен човек, той би трябвало да стигне до нервна криза.