Ден нула

— Ще задаваме общи въпроси и ще разчитаме на изчерпателни отговори. Същевременно обаче ще си държим очите и ушите отворени. Всичко, което забележим, ще ни бъде от полза.

— Ясно. Но ако си прав в предположението, че компанията е избила тези хора в името на някаква тайна, колегите на Битнър в офиса едва ли ще имат желание да говорят. По-вероятно е да треперят от страх.

— Не съм казал, че ще бъде лесно.

46

Офисът, в който бе работила Моли Битнър, представляваше едноетажна бетонна постройка, до която се стигаше по извита чакълена алея. На паркинга имаше десетина коли и пикапи. Мястото до вратата беше заето от мерцедес S550.

— Това е колата на Бил Строс, нали? — попита Пулър, докато вървяха към входа.

— Как позна?

— Беше паркирана пред „Яслата“. В града има само още един човек, който може да си позволи такава кола — Роджър Трент. Но той не е в Дрейк. По някакъв начин Строс ни е изпреварил, явно е минал по друг път. — Той огледа занемарената сграда и каза: — Очаквах нещо по-помпозно за офис на изпълнителния директор…

— Философията на компанията е да си носи парите у дома, а не да ги пилее за луксозни офиси. Дори централата, в която се намира кабинетът на Роджър, е скромна постройка.

— Предполагам, че и производството не е много далеч.

— Да — кимна Коул. — На пет минути от тук има кариера и мелница като онази, която ти показах снощи. Открита мина.

— Значи и тук взривяват?

— Взривяват навсякъде. Това е причината хората да се изселват. Кой би искал да живее в бойна зона? — Тя го стрелна с поглед и побърза да добави: — С изключение на войниците, разбира се.

— Войниците също не обичат да живеят близо до фронта, повярвай ми — поклати глава Пулър.

— С кого ще разговаряме тук?

— Предлагам да започнем от началството.

От рецепцията ги насочиха към кабинета на Строс, който се намираше в дъното на дълъг коридор. Шперплатова ламперия по стените, най-обикновено бюро и евтини столове. Имаше и няколко метални шкафа, канапе с протрита дамаска и ниска издраскана масичка. Имаше и втора врата, вероятно към личната тоалетна на Строс. На писалището блестеше нов компютър с 23-инчов монитор — може би единственият представител на модерните технологии в тази част от империята на Трент. Пулър си представи имението, в което беше гостувал предишната вечер.

„Действително си носят парите у дома“, помисли си той.

Строс стана да ги посрещне. Беше свалил сакото си. Бялата колосана риза с монограм беше изопната от корема му. Пръстите му бяха пожълтели от никотин. Току-що бе загасил поредната цигара в препълнения с фасове пепелник. Пулър машинално размаха ръка пред лицето си да прогони дима, а Коул направи няколко дълбоки вдишвания — един вид безплатно пасивно пушене.

— Благодаря, че ни приехте — каза тя.

— Няма проблем, сержант Коул — отвърна Строс и ги покани с жест да седнат. — Ако знаех, че искате среща с мен, можехме да поговорим още в „Яслата“.

— Ще се опитаме да не ви отнемаме много време.

— Добре. Чух, че снощи сте били на вечеря у Джийн.

— Да. Беше ни поканила, защото Роджър е извън града.

— Къде е той, между другото? — обади се Пулър.

— В Ню Йорк, по бизнес дела — отвърна Строс.

— Бизнес в Ню Йорк? — вдигна вежди Пулър. — Защо си мислех, че компанията е частна?

— Защото наистина е така — каза Строс. — „Трент Експлорейшън“ е частна компания, която се развива изключително успешно в енергийния сектор и по тази причина е привлекателна за всякакви инвеститори.

— Означава ли това, че Трент възнамерява да я листва на борсата?

— Не мога да коментирам — отвърна с хладна усмивка Строс. — А и не виждам какво общо има това с вашето разследване. — Той се облегна назад и погледна към Коул. — И така, какво мога да направя за вас?

— Вече ви споменах, че искаме да поговорим с колегите на Моли Битнър. Но преди това ще ви помоля да ни обясните с какво точно се е занимавала и откога работи в „Трент“.

Строс погледна пакета „Марлборо“, въздъхна и сключи пръсти зад тила си. Явно беше решил да се въздържа от цигарите пред тях. Пулър го наблюдаваше мълчаливо, очаквайки отговор.

— Работи тук от четири години — започна Строс. — Преди това е била в друг наш офис в северната част на града.

— Защо сте я преместили?

— Правим го постоянно заради нуждите на компанията и желанията на работниците. Северният офис обслужваше главно откритата мина, която се намира непосредствено до него. Тук работата е по-централизирана. Ние сме нещо като разпределителен пункт за няколко работни обекта. Не мога да ви кажа защо Моли е била преместена тук, не знам. Може би някой от колегите й ще ви отговори на този въпрос.

— Със сигурност ще ги попитаме — кимна Пулър. — А с какво се е занимавала тук? — обади се Коул.

— С архивиране, вдигане на телефона, регистриране на поръчките от работните площадки. Обичайните неща. Длъжността й не позволяваше да поръчва нищо без съгласуване с висшестоящите. Беше нещо като секретарка или деловодителка.

— Добре ли работеше? Създаваше ли проблеми?

— Доколкото ми е известно, не.

— Да сте забелязали нещо необичайно в поведението й през последните няколко седмици?

— Не. Но вече ви казах, че макар и да я познавам, рядко съм контактувал с нея.

— Да е имала някакви финансови проблеми?

— Нищо не е удържано от заплатата й, ако това имате предвид.

Зададоха му още няколко въпроса, а после той ги заведе до работното място на Моли Битнър и тръгна да си върви.

— Как е синът ви? — подхвърли Пулър.

— Добре е — обърна се Строс. — Защо?

— Просто питам.

— Нямахте право да го разпитвате за военната му служба — процеди Строс. — И, честно казано, въпросите ви бяха обидни за него.

— Съжалявам за това. А вие служили ли сте в армията?

— Не.

— Ако бяхте служили, със сигурност нямаше да приемете въпросите ми като обидни.

Строс се намръщи, хвърли кос поглед към Коул и побърза да се отдалечи.

47

Офис мениджърът се казваше Джуди Джонсън — слаба като вейка жена с делово поведение. Прошарената й коса беше прибрана на две къси опашчици, а на прорязаното от бръчки лице блестяха невероятно живи очи с цвят на прегорял карамел. Носеше сукман с бяла блуза и поожулени черни мокасини.

По нейно мнение Моли била добра служителка. Преместила се в този офис по собствено желание веднага след като се освободило място, главно защото живеела наблизо. Нямала достъп до всички документи.

— До кои по-точно не е имала достъп? — поинтересува се Пулър.

— Главно до онези, които мистър Строс държеше в кабинета си — отвърна Джонсън. — Там има един килер, в който е монтирана метална каса за съхранение на документи.

— Аз пък реших, че това е тоалетната му — каза Пулър.

— Не. Тук всички ползваме обща тоалетна.

— А кой държи ключа от касата? — попита Коул.

— Ключовете са два — един за вратата на килера и един за касата. Винаги са у мистър Строс.

— Какво налага подобни предохранителни мерки?

— Ами в този офис се съхраняват геоложките проучвания, свързани с въглищните находища в района, и други подобни документи. Те са изключително ценни за всеки, който иска да знае точното разположение на жилите.

— Това означава ли, че Трент не е собственик на цялата земя?

— Не е, разбира се. Компанията разполага със специални проучвателни екипи, които непрекъснато изследват околността за нови залежи. Ако някой научи къде има такива и купи земята преди мистър Трент, това би било сериозна загуба за него.

— А вземате ли почвени проби? — попита Коул.

— Почвени проби ли? — учудено я погледна Джонсън. — В какъв смисъл?

— За оценка на замърсяването.

— Ние спазваме абсолютно всички екологични изисквания — отвърна бързо жената. Веднага си пролича, че е била инструктирана как да отговаря в подобни случаи.