Ден нула

— Нищо, ако питаш за лаптопа и куфарчето. Останалите неща вероятно са получили току-що и ще им трябва малко време. Днес отново ще им се обадя и ще те уведомя, ако са открили нещо.

— А какво става с онази компания за изследване на почвата от Охайо?

— Работното им време започва в девет нула нула. Възнамерявам да се свържа с тях в девет нула пет.

— Може би ще откажат да ти съобщят каквото и да било без съдебна заповед.

— Може би — кимна той. — В такъв случай ще я поискаме.

Коул замълча, отпи от чашата си и започна да оглежда посетителите.

— Не ми отговори на въпроса за Ранди и заплахите срещу Трент — подхвърли след известно време Пулър.

— Не е нужно да си детектив от световна класа, за да разбереш.

— Според Ранди убиецът на родителите ви е Трент. Бесен е и го засипва със заплахи. Разследването ти е стигнало до него. Приключила си го и искаш да забравиш.

— Горе-долу е така.

— Добре. А той ли е автор на сегашните заплахи?

— Едва ли.

— Но не си абсолютно сигурна, нали?

— Служа в полицията достатъчно време, за да знам, че всеки може да прибегне до насилие при наличието на сериозни мотиви.

— Искаш ли аз да поговоря с него?

— Това не е твое разследване, Пулър — поклати глава тя. — Тук си по съвсем други причини.

— Ами ако се окаже, че то има някаква връзка с убийството на семейство Рейнолдс? Тогава разследването ще стане и мое.

— Каква връзка може да има?

— Не знам. Нали затова разследваме. Ще ми позволиш ли да говоря с него?

— Ще си помисля. Дори нямам представа къде се намира в момента.

— Как се издържа? Извън парите, които си му платила за къщата.

— Не знам. Върши разни неща.

— А Роджър знае ли, че зад предишните заплахи стои Ранди? Това ли беше причината да се свърже директно с теб?

— Вероятно — призна тя.

— Кога ще се прибере у дома?

— Не знам. Не разполагам с програмата му.

— Мисля днес да отскочим до офиса, в който е работила Моли Битнър. Току-виж научим нещо.

— Наистина ли смяташ, че може да има връзка между тях и Рейнолдс? Извън вероятността да са станали свидетели на нещо…

— Това трябва да се проучи. Между другото, аз не съм от хората, които вярват в случайните съвпадения.

Обърнаха се едновременно към витрината. Точно навреме, за да видят сребристия мерцедес SL600, който плавно спираше пред входа на „Яслата“. Подвижният покрив беше свален и хората в него се виждаха съвсем ясно.

— Говорим за вълка, а той в кошарата — каза Пулър. — Сестра ти е зад волана, а брат ти е до нея.

44

Всички глави се извърнаха към новодошлите. Джийн Трент носеше къса тъмносиня пола, бяла блуза без ръкави и елегантни обувки с високи токчета. Гримът й беше безупречен, както и прическата, въпреки че беше пътувала в кола със свален покрив. Във въздуха се разнесе възбуден шепот. Повечето клиенти на „Яслата“ бяха работници или чиновници в администрацията на мините и изглеждаха леко смаяни. Сякаш в градчето Дрейк, Западна Вирджиния, изведнъж се беше появила кинозвезда, решила да закуси именно в тяхното скромно заведение. Джийн се усмихваше приветливо и помахваше на познати физиономии.

В поведението на Ранди нямаше дори следа от предизвикателността, демонстрирана предишната вечер. Влачеше се едва-едва и гледаше в краката си. Беше облечен с мръсни дънки и бяла тениска с логото на „Аеросмит“, а на лицето му беше изписано отвращение.

— Джийн? — изправи се Пулър и махна с ръка. — Насам, тук има свободни места.

— За бога, Пулър! — изсъска Коул.

— Нима нямаш желание да прекараш още малко време със семейството си? — попита с престорено учудване той.

Джийн и Ранди се насочиха към тях. Пулър й направи място да се настани в сепарето и седна до нея. За Ранди остана мястото до по-малката му сестра.

— Снощи беше на гробищата, нали? — моментално го захапа Коул. — Убедена съм, че те видях там!

— Защо, да не би да е противозаконно? — с досада промърмори брат й.

— Настигнах го на влизане в града и успях да го убедя, че закуската със сестра му не е толкова страшна. — Тя плъзна поглед по фигурата на Ранди. — Ужасно си кльощав, а и снощи почти не докосна вечерята си.

— Какво търсеше на гробищата? — попита Коул.

— А ти? — предизвикателно отвърна той.

— Отидох за малко при родителите ни.

— Аз също. Какъв е проблемът?

— Добре, кротко. Няма нужда да викаш.

— Гладен съм — каза Ранди и разтърка слепоочията си с длани. — Няма ли да поръчаме нещо за ядене?

— Пак ли те мъчи главоболие? — попита Пулър.

— Теб какво те интересува? — озъби му се младежът.

— Просто питам. Може би храната ще ти се отрази добре.

Той вдигна ръка да привлече вниманието на келнерката, изчака Джийн да поръча и добродушно добави:

— Трябват ти и няколко часа здрав сън.

— Благодаря за загрижеността — мрачно го изгледа Ранди.

— Не е загриженост, а обикновено наблюдение. Ти си голямо момче и умееш да се грижиш за себе си.

— Кажи го на сестрите ми!

— Сестрите обикновено се тревожат за братята си.

— Аз дори не знам къде живееш — горчиво каза Коул. — Имаш ли постоянен дом, или спиш при приятели?

— Нямам чак толкова приятели в Дрейк — мрачно се усмихна Ранди.

— Едно време имаше — обади се Джийн.

— Всички се изпожениха и имат деца — каза той.

— И ти можеше да направиш същото.

— Права си, Джийн — кимна Ранди. — Можех да се оженя за някоя богата дебелана, да си живея в голяма къща и да се возя с лъскава лимузина.

Джийн дори не трепна. Явно се беше наслушала на подобни реплики от най-различни хора.

— Не мисля, че в Дрейк има много богати дебелани, Ранди — спокойно отвърна тя. — А ако случайно намекваш друго… да, единственият богат и дебел мъж в града вече е ангажиран.

— Това е добре известно на всички! — подсмихна се Ранди.

— Понякога се питам защо ли продължавам да се тревожа за теб — каза Джийн.

— Никой не те е молил!

— О, я стига, Ранди. Непрекъснато се опитваш да ни внушаваш чувство за вина. В същото време не ни казваш къде си, скиташ се като клошар. Дойдеш, изкрънкаш малко пари и изчезнеш. Снощи се появи само защото знаеше, че Роджър го няма. Но не пропусна да си отвориш устата и да ни засипеш с простотии. Вероятно това замества живота, който нямаш!

Пулър не очакваше такава конфронтация. Вероятно и Коул, която побърза да се обади:

— Джийн!

Пулър погледна Ранди, който не сваляше поглед от лицето на Джийн.

— Продължавай, сестричке — процеди той. — Това наистина ми харесва.

— Влачеше се по пътя като пребито куче! — ледено процеди Джийн, обръщайки се към останалите. — Качих го в колата и го доведох тук да го нахраня! Поне сто пъти съм му предлагала да му намеря работа, опитвам се да му помогна по всякакъв начин! А какво получавам в замяна? Гнусотии, право в очите! Но вече ми писна!

Шумната й тирада привлече вниманието на останалите посетители, които започнаха да си шушукат.

— Тя не го мисли — обади се Коул и докосна ръката на Ранди.

— Напротив! — възкликна Джийн. — А когато благоволи да си извади главата от пясъка, ще разбере, че съм права!

Поведението на Ранди рязко се промени. На лицето му отново се появи предизвикателна усмивка.

— Хей, Джийн, питам се дали Роджър ти плаща за всяко чукане — подхвърли той. — Правиш ли му намаление? Или си му вдигнала тарифата, след като уби мама и татко? Ей така, да го накажеш за нещо, за което всъщност не ти пука!

Джийн скочи на крака и го зашлеви с такава сила, че лицето й се разкриви от болка. Ранди не реагира, въпреки че бузата му пламна.

— Само толкова ли можеш? — ехидно подхвърли той. — Явно си омекнала от толкова много пари! — След тези думи той стана и добави: — Аз тръгвам. Благодаря за возенето, Джийн. Или май трябва да благодаря на Роджър, в крайна сметка колата е негова. Също като къщата, фирмата и самата ти. — Той погледна към мерцедеса зад прозореца. — Моделът ми се струва поостарял, сестричке. Може би Родж трябва да го смени, а заедно с него и някои други неща. Отсъства толкова често, че човек започва да се чуди. Никога не съм допускал, че въглищарите непрекъснато обикалят света с частните си самолети. Ти тренираш много и се подлагаш на диети, но двете раждания и непрестанното пиене няма как да не ти се отразят. Не ме разбирай погрешно — все още изглеждаш много добре. За разлика от теб Роджър е дебел и грозен, но правилата за мъжете са различни. Несправедливи, но отдавна наложени от такива като него, които държат парите. Желая ти приятен ден, сестричке.