Ден нула

Ранди се обърна, поздрави някакви мъже в едно сепаре и затръшна вратата след себе си.

Пулър погледна Джийн, която беше смаяна и объркана.

— И двамата казахте неща, които не мислите — мрачно поклати глава Коул.

— Напротив, аз казах точно каквото мисля — отвърна Джийн, погледна към колата зад прозореца и тихо добави: — Ранди също…

Пулър ясно си представи какво й минаваше през главата: къде е в момента Роджър, дали действително е решил да я предаде?

— Ранди надрънка ужасни глупости, Джийн — хвана ръката й Коул.

— Мислиш ли? — рязко попита сестра й.

Коул сведе очи.

— А какво е твоето мнение? — попита Джийн, обръщайки се към Пулър. — Нали си голям детектив?

— Не мога да чета чужди мисли — отвърна той. — Но ако съпругът ти наистина ти изневерява, вероятно можеш да се разведеш и да измъкнеш от него толкова злато, колкото поискат адвокатите ти. Предполагам, че не сте подписали предбрачен договор, тъй като той не е бил богат, когато сте се оженили.

— Не сме.

— В такъв случай няма за какво да се тревожиш. Това е най-добрият съвет, който мога да ти дам.

Появи се келнерката с поръчаната храна.

— Ранди ще се върне ли? — с недоумение се огледа тя.

— Съмнявам се — любезно се усмихна Джийн. — Но ако опаковате закуската му, аз ще го намеря и ще му я предам.

— Разбира се — кимна жената и се отдалечи.

Джийн наряза яйцата си и понечи да каже нещо, но в същия момент Пулър се изправи.

— Къде отиваш? — вдигна глава тя.

— Веднага се връщам — каза Пулър и се насочи към масата в ъгъла, заета от Бил Строс.

— Предполагам, че вече спите заедно, нали? — подхвърли Джийн към сестра си.

— Яж си яйцата и мълчи! — сряза я Коул, измъкна се от сепарето и забърза след Пулър, който вече беше седнал на масата на Строс.

— Здравейте, мистър Строс. Помните ли ме? Аз съм Джон Пулър от ОКР.

Строс кимна. Беше облечен с друг скъп костюм, под който се виждаше риза с монограм.

— Разбира се, агент Пулър. Как сте?

— Много добре.

— Върви ли разследването?

— И още как — намеси се Коул, изправила се до партньора си.

— Кога очаквате да се прибере шефът ви? — попита Пулър.

— Не съм много сигурен.

— Нима няма навик да държи в течение първия си заместник?

— Защо се интересувате кога ще се върне?

— Това са лични отношения между нас — отклони отговора Пулър и го потупа по рамото. — Предайте му моите поздрави.

Върнаха се при Джийн, която довършваше закуската си.

— Трябва отново да поговоря със съпруга ти — каза Пулър. — Предай му, че искаме да го видим.

— Защо? — попита тя и остави вилицата си.

— Просто му предай, става ли? Благодаря ти.

Той се обърна и тръгна към вратата.

Коул хвърли няколко банкноти на масата, сбогува се набързо с Джийн и изтича след него. Настигна го на тротоара, където той оглеждаше сребристия мерцедес.

— Какво беше това със Строс? — попита тя.

— Потърсих малко информация. Нали той е изпълнителен директор?

— Да, главен изпълнителен директор.

— Откога заема тази длъжност?

— Горе-долу от времето, когато се появи Роджър.

— Но е по-възрастен.

— В замяна на това Роджър е по-амбициозен.

— И по-склонен да поема рискове?

Тръгнаха към паркинга.

— Не си се отказал да пътуваш до Вашингтон, така ли? — попита тя.

— Няма начин да се откажа.

— Мислиш ли, че нещата тук ще се раздвижат?

— Седем души вече са убити — въздъхна Пулър. — Според мен е дошло време на затишие.

45

Отидоха до работното място на Моли Битнър с патрулката на Коул. По пътя Пулър набра номератора на фирмата за изследване на почвата от Охайо. Отначало го свързаха с двама служители, които не можеха или не искаха да му помогнат, и той направи знак на Коул да отбие встрани от пътя.

— Искам да говоря с някой от ръководството — каза на телефонистката Пулър.

Наложи се да изчака две минути, след което набързо обясни на човека отсреща за какво става въпрос.

— Можете ли да ми дадете някакви сведения по телефона? — попита той. Слуша известно време, после кимна и записа нещо в бележника си. — Добре. Ще изпратим съдебната заповед. Моля ви за бърз отговор.

Изключи телефона и погледна към Коул.

— Поискаха съдебна заповед? — попита тя. — Не съм допускала, че изследването на почвата може да бъде секретно. Казаха ли нещо конкретно?

— Само това, че поръчката е била направена лично от Матю Рейнолдс, който платил с кредитна карта. Поискал е изследване на някакви органични вещества, но отказаха да ми кажат какви са резултатите. Това тук са данните им. Ще можеш ли да придвижиш въпроса?

— Още днес ще се срещна с окръжния прокурор — кимна тя, после включи на заден и излезе на платното.

— Вероятно става въпрос за почвени проби от околността.

— Логично е, но трябва да бъдем сигурни.

— А защо са ги пратили за анализ?

— Заради замърсяването, какво друго — сви рамене Пулър.

— Може би това е ключът към загадката? Замърсяването?

— Ако са се върнали за доклада и са убили Уелман заради него, вероятно си права. Но ми се струва, че става въпрос за нещо много по-сериозно.

— Тук е Западна Вирджиния, Пулър. Почвата в щата отдавна е силно замърсена. Вече никой не пие вода от чешмата, по дяволите. Достатъчно е да се огледаш, за да разбереш колко замърсен е и въздухът. Затова не виждам защо някой ще убие седем души за нещо, което е всеизвестно.

— Но нека разгледаме въпроса от друг ъгъл. Трент имал ли е проблеми с Агенцията за опазване на околната среда?

— Въгледобивните компании в Западна Вирджиния постоянно имат проблеми с Агенцията и щатските регулативни органи. Вярно е, че местната икономика се крепи на въгледобива, но всичко си има граници.

— Това означава ли сериозни санкции, в случай че някой наруши правилата?

— Да — кимна тя. — Но да убиеш седем души, между които и полицейски служител? Ако Роджър е сгафил някъде, ще си плати глобата. Вече го е правил многократно. Разполага с достатъчно пари и не му пука. Не смятам, че се занимава с убийства.

— Ами ако става въпрос за нещо по-сериозно от нарушаване на правилата?

— В смисъл?

— Сама каза, че ако хората продължават да измират от рак, Трент ще бъде прогонен с камъни от града. Замърсена вода, болести, висока детска смъртност — все неща, които може би ще потопят цялата му компания. И ще изгуби всичко, което притежава, включително голямата къща и частния си самолет. А може би ще влезе и в затвора, ако се докаже, че не е предприел необходимите мерки. Не мога да изключа подобен развой на събитията.

Коул обаче не изглеждаше убедена.

— Но какво общо има това с Рейнолдс и семейството му? — попита тя. — Що се отнася до Битнър, би могло да има някаква връзка — работила е в един от офисите на Трент, чула е нещо или е открила в компютъра си данни, които не би трябвало да са там. Но ако е така, защо не е изпратила почвените проби сама? Защо е прибягнала до услугите на Рейнолдс?

— Страхувала се е от нещо и е решила да използва посредничеството на Рейнолдс. Съседи са, вероятно са се сближили. Мат Рейнолдс е бил на висок пост в Пентагона. Битнър е решила, че той има достатъчно връзки, за да свърши работа. Рейнолдс е приел, но някой е разбрал за това и е изпратил убийци да ликвидират и двете семейства.

— Този някой едва ли е Трент. Пресилено ми се вижда. Мисля, че обяснението на това престъпление се крие по-скоро в дрогата, отколкото в експлоатацията на мините. Защото наркотиците, оръжието и насилието винаги вървят ръка за ръка.

— Това обаче не обяснява нито почвените проби, нито участието на семейство Рейнолдс. Още по-малко пък обесването на Уелман.

— Главата ми пламна. Добре, нека се фокусираме върху предстоящите неща. Каква тактика ще използваме в офиса на Битнър?