Фронт

— Да ти погоди номер?

— Не. Да ме обере. Психология — казва Уин. — Може би се дължи на онова, което е казала майка му за мен, когато избирали апартамент. Сигурно го е накарало да се чувства още по-неадекватен и обиден, отколкото вече се е чувствал. Както и да е. Предполагам, че по някакъв свой начин е навлякъл кожата ми, разхождал се е с моите обувки. Надделял е над мен по шантавия си начин. Не си пила от виното, което ми открадна.

— Не бях в настроение — казва тя и отново го поглежда. — Честно казано, не бях в настроение за нищо. Писна ми доста бързо, а това не подейства добре, ако разбираш какво искам да кажа.

— Момчето играчка е започнало да омръзва.

— Бих предпочела да не пускаш подобни коментари.

— Значи на онази среща, на която донякъде бях свидетел, нещата не са потръгнали. Когато те видях да излизаш от съда, май спореше с някого. По мобилния. Изглеждаше разстроена и точно затова те проследих.

— Да, спорех. Не исках да ходя там. В къщата. Беше много убедителен. Знае някои неща за мен. Трудно ми е да откажа. Ще бъда откровена за момент и ще ти кажа, че не знаех как ще се измъкна от всичко това. Даже нещо повече, не зная как изобщо съм се забъркала.

— Ще бъда откровен за момент и ще ти кажа как е станало всичко. Според мен — казва той. — Когато се чувстваме безсилни, правим неща, които да ни вдъхнат увереност. Външен вид. Дрехи. Къщи. Коли. Плащане в брой. Правим всичко възможно да се почувстваме желани. Секси. Всъщност можем да стигнем дори до ексхибиционизъм. — Замълчава за момент. — Нека позная. Той е направил клиповете от Ютуб. Но идеята не е била негова, а твоя. Още едно от нещата, които е знаел за теб.

Мълчанието й е красноречиво.

— Ще ти призная нещо, Моник. Мисля, че си най-умното човешко същество, което съм срещал.

Тя отпива от виното си.

— Какво ще стане, ако се раздрънка за всичко това? Пред полицията. Или още по-лошо, в съда.

— Да развее мръсното бельо, така да се каже? Което си проявила достатъчно ум да не оставяш на мястото след вашето…

— Ако каже нещо за каквото и да било — прекъсва го тя.

— Той е лъжец. — Уин свива рамене.

— Вярно. Лъжец е.

— Какво друго правим, когато се чувстваме безсилни? — продължава Уин. — Избираме някой сигурен човек.

— Явно не е така. В това нямаше нищо сигурно.

— Искаме да се чувстваме желани, но сигурни — казва Уин. — По-възрастна, влиятелна жена. Обожавана, но сигурна, защото държи всичко под контрол. А какво може да е по-безопасно от умно артистично момче, което върви след теб като пале?

— Мислиш ли, че Стъмп е безопасна? — пита Ламонт и кима на сервитьора.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че знаеш какво имам предвид.

Тя се спира на зеленчуци с винегрет и двойна порция риба тон карпачо с уасаби. Той си поръчва обичайната пържола. Със салата. Без картофи.

— Близки приятели сме — казва Уин. — Работим и се забавляваме добре заедно.

Очевидно е, че Ламонт иска да разбере две неща, но не може да се застави да го попита. Дали е влюбен в Стъмп и дали му е разказала какво се е случило преди години, когато се е напила в Уотъртаун.

— Нека попитам отново — казва тя. — Безопасна ли е?

— Нека ти отговоря отново. Близки приятели сме. Чувствам се напълно безопасно. А ти?

— Очаквам в понеделник да се върнеш в отдела — казва Ламонт. — Не съм сигурна доколко ще можеш да работиш с нея занапред. Освен, разбира се, ако няма убийство и тя не се появи с онзи свой нелеп… камион. Което ме води до последната тема. Организацията, която е основала.

— Фронт.

— Какво ще правим с нея?

— Не мисля, че изобщо можем да направим нещо — отвръща Уин. — Задвижила се е като фронт, напълно оправдава името си. Няма да успееш да се отървеш от нея.

— Нямах предвид такова нещо — казва Ламонт. — Питах се дали не е по-добре да помогнем. Ако това ще й достави удоволствие.

— На Стъмп?

— Да, на нея. Да я направи щастлива. И безопасна.

— Ако бях на твое място, бих го направил — казва Уин. — Спокойно може да се каже, че е умна идея.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5624

Патриша Корнуел. Фронт

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-035-4