Патриотични игри
Патриотични игри читать книгу онлайн
Когато лоши хора се сговорят, добрите трябва да се съюзят; в противен случай ще паднат един по един, а това е безсмислена жертва в една низка борба.
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
— Не мърдай! Щатска полиция! — Той и други двама насочиха оръжията си към лодката. — Мръднете ли, мъртви сте — добави той и съжали. Звучеше прекалено много като в телевизията.
Видя няколко глави да се обръщат нагоре с отворени от изненада уста. Няколко ръце се поместиха, но преди дори да стане нещо като опит за насочване на оръжие към него, един шестдесетсантиметров прожектор изпрати лъч светлина върху лодката откъм морето.
Пауърс беше благодарен на светлината. Видя как главите им се завъртяха, а след това отново се вдигнаха нагоре. Хванати бяха в капан и го знаеха.
— Здравейте — чу се един глас над водата. Беше женски глас през мегафон. — Ако някой мръдне, аз имам тук десет морски пехотинци, готови да ви пръснат. Хайде, ако ви стиска! — завърши гласът. Сержант Пауърс потръпна.
След това светна друг прожектор.
— Това е бреговата охрана. Всички сте арестувани.
— Да има да вземате! — изкрещя Пауърс. — Аз ги арестувах!
Мина още една минута, преди да се установи какво става, за всеобщо задоволство. Голямата сива лодка се приближи до малката и Пауърс с облекчение видя десет пушки, насочени към неговите задържани.
— Добре, хора, сега нека оставим пушките и да се качим нагоре, един по един. — Рязко завъртя глава, когато прозвуча един изстрел от пистолет, последван от два изстрела от пушка. Сержантът въздъхна, но се постара да не обръща внимание и продължи да държи пушката си срещу лодката.
— Виждам един! — каза полицаят. — На около тридесетина метра зад нас!
— Покривай ме — нареди Пауърс. — Окей, хора, качвайте се тук и се просвайте на палубата.
Първите двама пристигнаха, като носеха ранен в гърдите човек. Пауърс ги накара да легнат пред първия ред контейнери е лица към палубата. Следващите дойдоха един по един. Когато и последният се качи, той преброи дванадесет, някои от тях също ранени. Оставили бяха куп автомати и нещо като мъртво тяло.
— Хей, морски пехотинци, можете да дойдете да ни помогнете тук.
Само това му трябваше. Райън стоеше на задната палуба на патрулния катер и скочи от нея. Подхлъзна се и падна на дъното. Брекенридж пристигна веднага след него и погледна оставеното от терористите тяло. В челото на човека имаше едносантиметрова дупка.
— Мислех си, че съм изпратил един добър изстрел. Води, лейтенанте. — Той направи жест към стълбата. Райън се втурна нагоре по стълбата с пистолет в ръка. След него капитан Питърс крещеше нещо, но на Райън му беше все едно.
— Внимателно, имаме още лоши надолу между контейнерите — предупреди Пауърс.
Джек заобиколи предната редица метални контейнери и видя проснатите по корем хора с ръце на тила и двама полицаи, застанали над тях. След малко се появиха и шестима морски пехотинци.
Капитан Питърс се приближи до сержанта от полицията, който, изглежда, беше старши.
— Има най-малко двама, а може би и четирима, които се крият между контейнерите — каза Пауърс.
— Искате ли помощ, за да ги изкараме?
— Да. Хайде да го направим — усмихна се Пауърс в тъмното. Събра хората си, като остави Брекенридж и трима морски пехотинци да пазят хората на палубата. Райън също остана. Изчака другите да тръгнат към кърмата.
След това започна да разглежда лицата.
Милър също се озърташе, като все още се надяваше да намери изход. Обърна глава наляво и видя Райън, който го гледаше от шест метра разстояние. Веднага се познаха и Милър видя нещо. Поглед, който винаги беше запазвал за себе си.
Аз съм смъртта, му казваше лицето на Райън.
Дошъл съм за теб.
Райън имаше чувството, че тялото му е направено от лед. Пръстите му още веднъж се свиха около дръжката на пистолета, когато тръгна бавно към десния борд с очи, фиксирани върху лицето на Милър. Все още му приличаше на животно, но вече не беше хищник на свобода. Джек стигна до Милър и го ритна по крака. С жест го накара да стане, но не му каза нито дума.
„Човек не говори със змии. Убива ги.“
— Лейтенант… — Брекенридж схвана ситуацията с малко закъснение.
Джек бутна Милър към металната стена на един от контейнерите, притиснал е ръка шията му. Приятно му беше да усеща с китката си гърлото на Милър.
„Това дребно копеле, което почти уби семейството ми.“ Въпреки че не го знаеше, на лицето му не се четяха абсолютно никакви чувства.
Милър погледна в очите му и видя… нищо. За първи път в живота си Милър позна страха. Видя собствената си смърт и си припомни отдавна отминалите уроци от католическото училище, припомни си какво го бяха учили сестрите и се уплаши, че може би са били прави. По лицето му изби пот и ръцете му затрепераха, защото, независимо от презрението му към религията, той се боеше от вечността на ада, който със сигурност го очакваше.
Райън видя погледа в очите на Милър и разбра какво означава той. „Сбогом, Шон. Надявам се, че там ще ти хареса…“
— Лейтенант!
Джек знаеше, че няма много време. Вдигна пистолета и го натика в устата на Милър, като очите му дълбаеха тези на Шон. Сви пръст около спусъка точно както бяха го учили. Леко натискане, за да не усетите точно кога спусъкът ще се задейства…
Но нищо не се случи, защото една голяма ръка легна върху пистолета.
— Той не си струва, лейтенанте, просто не си струва. — Брекенридж дръпна ръката си и Райън видя, че ударникът на пистолета му е спуснат. Трябваше да го дръпне, преди оръжието да може да стреля. — Помисли, синко.
Магията беше развалена. Джек преглътна два пъти и пое дъх. Сега виждаше нещо далеч по-малко чудовищно отпреди. Страхът беше дал на Милър хуманността, която преди му липсваше. Вече не беше животно. Беше човешко същество, зъл пример на това, което може да се случи, когато някой загуби нещо, от което имаха нужда всички хора. Милър дишаше на пресекулки, когато Райън извади пистолета от устата му. Задави се, но не можа да се наведе, защото ръката на Джек притискаше гърлото му. Райън отстъпи назад и мъжът се свлече на палубата. Старшината хвана дясната ръка на Райън и го накара да сведе пистолета надолу.
— Зная за какво мислиш. За това, което направи на дъщеря ти, но не си струва всичко, през което трябва да минеш. Мога да кажа на ченгетата, че си го застрелял, когато се е опитал да избяга. Момчетата ще ме подкрепят. Никога няма да идеш на съд, но не си струва това, което ще ти остане, синко. Ти не си създаден за убиец — меко каза Брекенридж. — Освен това виж какво му направи ти. Не зная какво е това, което лежи тук, но вече не е мъж.
Джек кимна. Все още не можеше да говори. Милър продължаваше да стои на ръце и крака, като гледаше надолу към палубата и се боеше да срещне погледа на Райън. Джек отново чувстваше тялото си. Кръвта, препускаща из вените му, го накара да разбере, че все още с жив и здрав. „Победих — помисли си той, когато съзнанието му надделя над чувствата. — Победих. Нанесох му поражение и в същото време не унищожих себе си.“ Ръката му отпусна хватката си около дръжката на пистолета.
— Благодаря ти, Патлак. Ако не беше ти…
— Ако наистина искаше да го убиеш, ти щеше да заредиш пистолета. Лейтенант, от много време зная що за човек си. — Брекенридж кимна, за да подчертае думите си. — Връщай се на палубата — каза той на Милър, който бавно се подчини.
— Преди някой от вас, хора, да си помисли, че има късмет, искам да ви кажа една новина — каза старшината. — Вие сте извършили убийство в страна, в която има газови камери. Тук можете да умирате на групи. Помислете за това.
Групата за спасяване на заложници пристигна след това. Намериха морските пехотинци и щатските полицаи, тръгнали назад. Необходими им бяха няколко минути, за да установят, че на контейнерната площадка няма никой. Останалите четирима членове на АОЪ бяха използвали една пътека, за да се отправят към кърмата и вероятно сега бяха на надстройката. Вернер пое командването. Той имаше твърдо определен периметър и никой нямаше да му се измъкне. Друга група агенти на ФБР отиде към носа, за да прибере терористите.