Длга целувка за сбогом

— Можете ли да ни разкажете за своите методи, за някои от най-интересните случаи?

Дан Сефало стовари длан върху масата на ищеца и скочи. Десният крачол на панталона му беше пъхнат в чорапа, левият се влачеше по земята и от маншета стърчаха протрити нишки.

— Възразявам — уморено изрече той. — Историята на някакъв си пенсионер не представлява интерес за съда.

Обиждаше Ригс на възраст. Надявах се двамата по-стари заседатели да са чули добре.

— Ваша светлост, държа да представя доктор Ригс като опитен експерт.

Сефало беше предвидил това. Не искаше да даде на Чарли Ригс и минута повече от необходимото.

— Признаваме, че доктор Ригс е дългогодишен съдебен лекар, че е извършил множество аутопсии и може да даде точна оценка за причината на смъртта.

Би трябвало да се задоволя с това, но много исках да послушам историите на Ригс. Падне ли ти добър свидетел, не го изпускай. Нека заседателите да усетят присъствието му.

— Възражението се отхвърля — каза съдия Ленард.

Добре, беше мой ред да спечеля.

— Доктор Ригс, канехте се да ни разкажете за своята работа и за методите, с които установявате как е настъпила смъртта.

Без да чака нова покана, Чарли Ригс се впусна в безкрайни спомени. Имало някога един застаряващ женкар, който живеел на остров Търнбъри. Веднъж го намерили мъртъв, с огнестрелна рана в челото. Поне така изглеждало на пръв поглед. При аутопсията обаче не открили нито куршум в черепа, нито изходно отверстие — нищо, освен кръгла дупка в челото, като от малокалибрен куршум.

— Полицаите недоумяваха що за оръжие е било — продължаваше Чарли Ригс. — Понякога си струва човек да не отхвърля и най-невероятното. Претърсих околностите и в една боклукчийска кофа край пристанището за яхти намерих червена дамска обувка със следи от кръв по металното токче. Кръвната група съвпадаше с тази на жертвата, токчето съвпадаше с раната, а собственичката на един магазин за френски обувки в Мейфеър разпозна жената, която преди две седмици закупила чифт подобни обувки за шестстотин долара. Жената си призна. Нещастно стечение на обстоятелствата. Скарали се, искала само да го зашемети, но ударила по-силно.

Сетне дойде ред на загадката с изгорената жена. Седяла си на канапето — мъртва, съвсем облечена… и цялата покрита с мехури от изгаряния. Дрехите били незасегнати. В апартамента нямало нито дим, нито следи от пожар. Трупът бил открит от приятеля на жертвата. Казвал, че се прибрал пиян, отишъл да си пусне един душ, а когато излязъл, видял трупа на канапето.

— Взех водопроводен ключ и проверих канала на ваната — обясни Чарли Ригс. После помълча. Неколцина от заседателите ахнаха тихичко. — Беше просто догадка. Открих късчета човешка кожа и разбрах отговора.

Чарли Ригс се усмихна мъдро и приглади брадата си като стар професор пред тълпа влюбени студентки.

— Двамата се прибрали пияни и тя припаднала. Приятелят се опитал да я свести във ваната, но бил дотолкова къркан, че пуснал горещия кран и си излязъл. Врялата вода изгорила жената до смърт. Когато онзи изтрезнял, изпаднал в паника. Изсушил мъртвата, облякъл я, сложил я на канапето и повикал полицията.

Заседателите слушаха като омагьосани. Няма нищо по-увлекателно от умело поднесени приказки за смъртта. Ригс продължаваше да разправя как сравнявал следи от гуми с отпечатъци по телата на прегазени хора, как открил съвпадение между челюстите на един обвиняем и следите от ухапвания по трупа на изнасилена жена, как издирвал в канализацията единствения corpus delicti*за чудовищно престъпление — зъби от човек, чийто труп бил разтворен в сярна киселина. Тази безкрайна поредица от престъпления си имаше определена цел — да смае съдебните заседатели с деянията на истински изверги, да им пошушне тихичко, че съдебната система трябва да преследва убийци, а не почтени хирурзи, дори и да са допуснали грешка. Errare humanum est. И да е имало грешка, станала е без умисъл.

[* Веществено доказателство (лат.). — Б.пр.]

Не бях казал на Чарли Ригс за разговора със Сюзън Кориган. Всъщност, какво да му кажа — че дъщерята на покойника, замаяна от омраза и скръб, смята клиента ми за убиец? Нямаше доказателства, нямаше улики, нищо нямаше, освен подозренията, че Роджър Солсбъри и Мелани Кориган са се сдушили. Щях да поговоря със Солсбъри за това, но не сега.

Докато Чарли Ригс продължаваше да говори, аз гледах Роджър. Той непрестанно въртеше очи към безупречния профил на Мелани Кориган. Тя изобщо не го забелязваше, гледаше само свидетеля. Днес носеше памучна рокля, според мен с два номера по-голяма от необходимото, но сигурно такава беше последната мода. На кръста бе пристегната с широк колан и благоприличие прикриваше коленете. Една от ония измамно простички женски дрешки, които сто на сто крият етикетче с името на италиански моделиер и главозамайваща цена.

Опитах се да разчета изражението на Роджър Солсбъри, но не успях. Имаше ли възможност всичко да се окаже истина? Не че само е чукал жената на пациента си. Пет пари не давах за това. Питах се, дали не е убил Кориган. Дали цялата работа не е заговор, а процесът — просто прикритие или пък начин да отмъкнат още един милион. Ако имаше нещо вярно, Солсбъри все още можеше да се издъни. Трябваше да даде показания след Ригс.

Аз продължих разпита на свидетеля.

— А сега, доктор Ригс, кажете ни, имахте ли възможност да се запознаете с медицинските документи, съставени от лекарите и болничните сътрудници?

— Да.

— Въз основа на тези документи и своя дългогодишен опит, съставихте ли си основателно мнение какво е причинило смъртта на Филип Кориган?

— Да.

Залата стихна, чуваше се само неуморното бръмчене на климатичната инсталация. Всички знаеха какъв ще е следващия въпрос.

— И каква е причината за смъртта?

— Разкъсване на аортата. Вътрешен кръвоизлив, който на свой ред е причинил спадане на кръвното налягане. Казано на нормален човешки език, сърцето е помпата на кръвоносната система. След като не разполага с достатъчно кръв за напомпване, то спира.

— А какво е предизвикало разкъсване на аортата, сър?

— Няма начин да отговорим категорично. Можем само да изключим някои от причините.

— Например?

Гледах да задавам по-кратки въпроси. Сега топката беше в полето на доктора.

— Ами например, не го е причинил доктор Солсбъри с форцепса. Ако вината беше негова, разкъсването щеше да е от задната страна на аортата. Но както пише в своя доклад хирургът, който се опитал спешно да зашие кръвоносния съд, разкъсването е било от предната страна. Очевидно при разрез откъм гърба и операция на гръбнака няма начин аортата да се разреже отпред, откъм корема.

Дан Сефало бе пребледнял като платно. В наше време съдът рядко предлага изненади. Следствието ги елиминира почти напълно. Но Чарли Ригс бе дал първоначалните си показания преди да се запознае с протоколите от втората операция — трескавия опит да се зашие разкъсана аорта само дванайсет часа след ламинектомията. Никой друг не се беше запитал къде точно е пробивът — стигаше им само, че го има.

През следващите петнайсет минути вещото лице Чарлс У. Ригс най-подробно показваше на съдебните заседатели своя пластмасов модел на гръбначния стълб с провиснали около него кръвоносни съдове. Сетне излезе наяве докладът на гръдния хирург, предприел неуспешен опит да спаси Кориган. Заседателите гледаха доктор Ригс право в очите и непрекъснато кимаха. Време беше за решаващия удар.

— Щом доктор Солсбъри не е пробил аортата с форцепса, както доказахте, то каква е причината за разкъсването?

— Наричаме го спонтанен аневризъм на аортата. Разбира се, това не е причина, а следствие. Причините са много. Някои заболявания или тежки травми в коремната област могат да причинят подобно разкъсване. Атеросклерозата уврежда стените на аортата и така повишава опасността от аневризъм. Същото се отнася и до високото кръвно налягане. А може и да е нещо, което медицината просто не е в състояние да обясни — както са казвали през средновековието, ex visitatione divina.