Американски психар

– При дестилираната или пречистената вода – разказва Макдърмот – повечето от минералите са изхвърчали. Водата кипи и парата се кондензира отново в пречистена вода.

– Ето защо дестилираната вода е безвкусна и не става за миене – прозявам се.

– А минералната? – пита Кортни.

– Тя не е стандарти... – започваме едновременно с Макдърмот.

– Давай ти – прозявам се още веднъж и заразявам Кортни, която също се прозява.

– Не, ти кажи.

На него също му е писнало.

– Тя не е стандартизирана от Министерството на земеделието – обяснявам ѝ. – В нея няма химикали, няма соли,  захари, нито пък кофеин.

– А газираната вода прави мехурчета благодарение на въглеродния двуокис, нали?

– Да.

И двамата с Макдърмот кимаме утвърдителни като гледаме напред.

– Е, това го знам – колебливо казва тя и по тона на гласа ѝ разбирам, че се усмихва.

– Но купувай само естествена газирана вода – предупреждавам я. – При нея въглеродният двуокис е във водата още при извирането ѝ.

– Содата в заведенията и зелцерът например са изкуствено карбонирани – обяснява Макдърмот.

– С изключение на зелцер "Уайт рок" – вметвам притеснен от непрестанния смешен стремеж на Макдърмот да се изтъкне. – Естествено, газираната вода "Рамльоса" също е много добра.

Таксито трябва да завие по Четиринайсета улици, но пред нас има още четири-пет лимузини, чакащи за десен завой, и оставаме да чакаме следващия зелен сигнал. Тегля една майна на шофьора, но той едва ли е чул през плексигласовата преграда, защото е надул радиото на някакво парче от шейсетте, навярно на "Сюприймс". Опитвам се да отворя преградата, ала тя е застопорена от неговата страна  и не помръдва. Кортни продължава с въпросите си.

– Каква вода трябва да се пие след физически упражнения?

– Каквато и да е – въздъхвам, – само да е добре изстудена.

– Защото?

– Защото се абсорбира по-бързо, отколкото ако е на  стайна температура. – Поглеждам разсеяно часовника си.

– Може да е най-обикновена вода. Може да е "Евиаи. Не от пластмасова бутилка обаче.

– Моят треньор твърди, че и "Гаторейд" става – обажда се Макдърмот.

– Но не смяташ ли, че водата е най-добрият заместник на изхвърлените течности, защото попада в кръвоносната система по-бързо от всяка друга течност... – тук не мога да се сдържа и добавям: – ...приятелче?

Пак поглеждам часовника си. Ако пия само едно "Джей енд Би" с лед в "При Нел", ще се прибера навреме у дома, за да изгледам целия филм "Жаден за кръв" докъм два часа. Отново настъпва мълчание в колата, която бавно се приближава към тълпата пред входа. Една след друга там спират лимузини, от тях слизат хора и колите потеглят напред. Всички гледаме втренчено тази церемония в небето над града, което е натежало от тъмни облаци. Автомобилите си подсвиркват един на друг, без това да реши проблемите им. От кокаина, който шмърках с Гитис, гърлото ми е раздразнено и преглъщам по-често, за да го увлажнявам. Плакати за разпродажба в "Крабтрий енд Ивлин" са налепени в редица по прозорците на обезлюдени жилищни сгради отсреща. Как се пише "баровец", а, Бейтмън? Я ми го кажи по букви. Б-а-р-о-в-е-ц. Ба-ро-вец. Баровец. Лед, видения, извънземни...

– Не харесвам "Евиан" – установява някак натъжено Магдърмот.  – Много ми сладни.

Толкова нещастен изглежда, когато си признава това, че ми иде да се съглася с него.

Поглеждам го в тъмнината на таксито, подозирайки, че може би ще легне тази нощ с Кортни, и внезапно се изпълвам със съжаление към него.

– Да, Макдърмот – казвам бавно. – "Евиан" наистина е доста сладка.

Спомням си колко много кръв беше изтекла от Бетани на пода – можех да виждам отражението си в нея, докато си уреждах по телефона час за подстригване в "При Джио". Кортни ме изважда от унеса с признанието:

– Първия път ме беше страх да опитам от "Пелегрино".

Поглежда ме напрегнато (какво ли очаква – да се съглася ли, що ли?), после се обръща към Макдърмот, който ѝ отвръща с фалшива усмивка.

– Но щом я опитах, се оказа, че е... чудесна.

– Колко си смела – промърморвам през дълга прозявка, докато таксито пълзи метър по метър към "При Нел", после повишавам глас. – Слушайте, някой от вас знае ли дали има устройство, което може да симулира сигнал "свободно" и да се прикача към телефонната слушалка?

По-късно у дома се надвесвам над тялото на Бетани и замислен, с питие в ръка, оглеждам в какво състояние е. Клепачите на очите са полуотворени, зъбите от долната ѝ челюст са оголени, защото устната ѝ е откъсната, по-точно – отхапана. Бях отрязал лявата ѝ ръка, което всъщност окончателно я довърши, и сега я вдигам, като я държа за косата, щръкнала от страната на дланта (която не се сещам къде съм заврял – във фризера ли, в килера ли?), хващам я здраво като пръчка, по нея все още има месо и мускули, въпреки че повечето от тях са откъснати, и я приближавам до лицето ѝ. Само с пет-шест леки удара разтварям челюстите докрай и с още две побутвания лицето ѝ се навира само в себе си.

Уитни Хюстън

Уитни Хюстън се появи с гръм и трясък на музикални и сцена в хиляда деветстотин осемдесет и пета година с албум, от който бяха издадени четири сингъла, номер едно в класациите, между които The greatest love of all, You give good love и Saving all my love for you. Албумът ѝ донесе награда "Грами" за най-добра поп вокалистка и две първи  награди на Американската музикална академия – за сингъл и за видеоклип в раздела "Ритъм енд блус". Освен това бе определена за най-добра млада певица на годината от списанията "Билборд" и "Ролинг Стоун". От цялата тази еуфория човек може да очаква, че албумът съвсем не върховен, че е безличен, но съвсем изненадващо "Уитни Хюстън" (произведен от "Ариста") се оказа един от най-приятните, най-многопосочните и добри като цяло албуми в стил ритъм енд блус, записани през десетилетието, а Уитни пее с невероятен глас. От красивата и елегантна снимка на лицевата страна на обложката (където Уитни е с рокля от "Джоване де Маура") и сексапилната снимка на обратната страна (по бански костюм "Норма Камали") става ясно, че това не е обикновен запис на професионалист. Албумът е плавен, гладък, но в него има напрежение, а гласът на Уитни надхвърля толкова много граници и е тъй разнообразен (макар тя да е главно джаз певица), че просто не е възможно да го възприемеш от първо прослушване. А и не ти трябва. Защото изпитваш желание да го чуеш още много пъти.

Първите две парчета са You give good love и Thinking about you, продуцирани и аранжираки от Кашиф. Те са с топъл приятен джаз аранжимент, но със съвременен синтезаторен ритъм и въпреки че не са лоши песни, албумът става истински завладяващ с Someone for me – парче, продуцирано от Джърмейн Джексън, в което Уитни пее замечтано на фона на здрав джаз-диско ритъм. Силата на  тази песен е в контраста между нейната замечтаност и живия ритъм на мелодията. Баладата Saving all my love for  you е най-сексапилното и най-романтичното парче от плочата. В него има жестоко соло на саксофон в изпълнение на Том Скот и се усеща влиянието на женските вокални групи от шейсетте години (създадено е в съавторство с  Гери Гофин), но никоя от тези групи не е била толкова чувствена и сексапилна, нито така добре продуцирана както тази песен. Nobody loves me like you do е разкошен дует c Джърмейн Джексън (който е и автор на парчето) и само един от примерите за словесната изтънченост в текстовете на песните. Албумът ни най-малко не страда от  липса на свестни стихове, както става обикновено, когато певецът не пише сам текстовете, а оставя авторът да търси най-подходящия. Но Уитни и сътрудниците ѝ са се справили чудесно с този проблем.