Танго

Карлайл се усмихваше невярващо.

– Мятане на какво?

– На джуджета. Не го е измислил Лерой. Изглежда, е било на мода за известно време във всяка една част на страната, макар и да няма вероятност скоро да се превърне в олимпийски спорт. В единия край на кръчмата Лерой натрупваше три-четири матрака. Доколкото разбрах, идеята била да видиш колко далеч можеш да хвърлиш джуджето, което било наето от Фолс Сити за тази цел. Хак Кенбъл, разбира се, държеше постоянен рекорд. Марв Умтън се измъчваше от този факт, но той все още накуцваше заради онова, което онзи дивак Ридик причини на глезена му, така че не можеше да се мери с голямото постижение на Хак. Както и да е, тази глупост продължи, докато хората не почнаха да се оплакват от липсата на чувствителност у състезателите, макар самото джудже да нямаше абсолютно нищо против.

После, докато Лерой бил в болницата за стандартните си изследвания, поговорил с някакъв психиатър, който притежавал папагал на име Бени. Изглежда, тези птици живеят вечно, е, поне няколко десетилетия, така че да вземеш да си отглеждаш една от тях, си е истинско заробване. Не само това, ами се оказва, че са истински костеливи орехи. Лерой се кълнеше, че можели да счупят дръжка на метла с краката си. Очевидно в пристъп на ревност, папагалът атакувал жената на психиатъра, накълвал я наистина жестоко и психиатърът я завел в болницата, за да превържат раните ѝ.

Лерой купил папагала за двеста долара – истински удар, твърдеше той, като се имало предвид какви печалби щяла да му донесе птицата. Още първия ден, в който купил Бени, той го отнесъл в кръчмата и го поставил на един стол. Папагалът скочил на пода и започнал да се разхожда наоколо, мърморейки си нещо, както твърдеше Лерой.

Докато разказваше тази част от историята, Гели, се разсмя толкова силно, че чак сълзи потекоха от очите ѝ. Смехът ѝ беше така заразителен, че Карлайл се присъедини към нея още преди да е чул останалото. Дори самата представа за някакъв папагал на име Бени, крачещ важно по пода на кръчмата и мърморещ, подобно на Лерой, бе смешна сама  по себе си.

– Така, Карлайл. Спомняш ли си онзи голям, злобен и грозен котарак на Лерой? Помниш ли го? Лерой го наричаше Парцала на бара.

Карлайл кимна.

– Е, котаракът влязъл в бара в онзи първи ден, в който Бени се разхождал важно, оглеждайки наоколо. Парцала видял птичката, снишил се към пода, заел ловна позиция и започнал да дебне Бени. Когато котаракът бил на сантиметри от папагала, вече набрал скорост и готов да се хвърли върху плячката, Бени се обърнал, видял врага и извикал: "Здрасти!"

Гели се тресеше от смях. Както и Карлайл, облегнат на волана на пикапа.

– Лерой каза, че Парцала на бара тъкмо бил по средата на скока си, но се спрял и се прекатурил назад от изненада, когато чул бодрото "Здрасти!". По думите на Лерой, котаракът хукнал към задната врата, набирайки скорост като ракета, и пробил с глава мрежата против комари, закачена отпред. Това се случило преди три месеца, но оттогава Лерой не го бил виждал.

Карлайл седеше облегнат на вратата на пикапа, закрил лице с ръце, и се заливаше от смях.

– Какво...

– Чакай! – изгъргори Гели и попи очите си с кърпичка. – Не съм свършила. Клиентелата на Лерой се увеличи, точно както се беше надявал. Всеки искаше да види птицата, която бе прогонила Парцала на бара. Много скоро в кръчмата започнаха да се събират всякакви хора само за да наблюдават какво ще направи или каже Бени. Ако не получаваше достатъчно внимание, политаше из кръчмата с крясъци: "Гледайте птицата! Гледайте птицата!"

Отгоре на всичкото се оказа, че Бени бе запомнил доста неща по време на живота си с психиатъра. Хората си седяха на бара и разговаряха, а Бени си висеше кацнал на рекламната табела на "Будвайзер" и ги слушаше. После започваше да се намесва в разговора на най-близко седящите до него и да им казва неща от сорта на "Всичко е заради майка ти, просто ще трябва да го преодолееш", както и други терапевтични съвети.

Всички намираха това за много забавно, с изключение на Боби Ийкинс, който по някаква причина така и не хареса Бени. Каза и го цитирам дословно: "Идвам тук, за да пия, а не за да бъда анализиран от някакъв папагал. Писна ми от глупостите на Лерой."

Лерой твърдеше, че папагалите са чувствителни създания и че Бени усещал, че Боби не го харесва. Една вечер, докато Боби довършвал третата си бира, Бени приближил по тезгяха, спрял на около метър от Боби, втренчил се в него, наклонил смешно глава на една страна, и започнал да примигва на равни интервали. Накрая казал: "Аргх, здрасти!"

Гели имитираше папагала и Карлайл отново се разтресе от смях, представяйки си стълкновението между папагала Бени и Боби Ийкинс с неговата рекламираща изкуствени торове шапка.

 Боби казал: "Разкарай се оттука, проклета птица такава!", потопил пръст в бирата си и започнал да пръска папагала. Присъствалите на случката твърдят, че било нещо, което си заслужавало да се види. Преди Боби да успее да мигне, Бени го клъвнал по ухото и го разцепил на две. Лерой грабнал Бени, Бени продължил да кълве Боби, Боби крещял, ревял и кървял. Голям хаос. Зашили ухото на Боби, но му останал голям грозен червеникав белег, а меката част на ушната му мида виси някак смешно. Накрая Лерой се отърва от Бени, продал го на някакъв магазин за домашни любимци, а Боби отказал категорично да стъпи повече в кръчмата, най-вече заради отношението, което му демонстрирали останалите местни герои, които започнали да наричат папагала "Птицата на Боби" и да казват неща от рода на "Ти и папагалът можете да го преодолеете, Боби. Аргх, извади късмет, че не беше орел."

Карлайл продължаваше да клати глава и да бърше очи.

– Как се справя Лерой сега?

– Предполагам, че не си чул. След като опита с Гейб, с мегафони, с хвърляне на джуджета и с папагали, Лерой реши, че е време да зареже цялата работа. Пенсионира се преди около месец и затвори кръчмата. Но организира едно последно парти през последната събота, в която бе отворен. И аз ходих. Беше забавно, но трябва да призная, че не спирах да мисля за всички приятни вечери, които двамата с теб сме прекарвали там. Нямам намерение да повдигам въпроса, който обсъждахме и преди, просто ти казвам истината.

Между другото, на партито мнозина ме питаха за теб. Те не се интересуваха от мнението ти по въпроса за магистралата, но продължават да те ценят високо заради това, че докрай си отстоявал позициите си. Доста хора ми го казаха. Дори големият стар Хак Кенбъл сподели, че съжалявал за побоя, който ти нанесъл, когато просто си се опитвал да спасиш къщата, която си беше построил. Разбира се, не спомена за ястребите на Тимерман, но това не е концепция, която може да се схване от човек като Хак. При всички случаи прощалното парти на Лерой беше едно хубаво събитие. Дори Бийни Уикърс пристигна, промъквайки се незабелязано. Не бях го виждала от вечерта, когато спаси заплашената му от ножа на Хюи мъжественост. Преди края на тържеството той и Хюи силно си стиснаха ръцете и пиха по една бира, но Хюи каза, че нищо повече не се случило и че на Бийни не му било позволено да танцува с Фран, която междувременно, както забелязах, танцуваше силно притисната към мениджъра на кооперативния магазин и му правеше мили очички.

Когато дойде ред да се връща обратно в ресторанта, Гели отново стана сериозна.

– Карлайл, спомняш ли си куция старец, който живееше над "Лестър"? Онзи, който всеки ден идваше да обядва и да чете вестника в "Дани"?

Карлайл знаеше за кого става дума. Старецът, който беше наблюдавал упадъка и гибелта на едно високопланинско градче през прозореца си на втория етаж.

– Преди около шест месеца падна по онова стръмно стълбище, водещо към апартамента му, и счупи и здравия си крак. Настаниха го в старческия дом на Йеркс Каунти, тъй като нямаше къде другаде да отиде. Онзи тъпоумник Бърни уреди да го изгонят от апартамента и успя да убеди хората от социалните служби, че трябва да го задържат в старческия дом. След това се опитаха да превърнат сградата в бутик, но ти излезе прав – Саламандър не е Лурдес и никой не си прави труда да измине отбивката от десет километра, за да си купи машинно тъкани покривки за легла и кукли от царевична шума. Това продължи около шест месеца.